Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.

Образувано е по касационна жалба от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 13103 от 04.10.2019г., постановено по адм. дело № 5938/2018г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта, с която е отменена негова Заповед №РД46-139 от 28.02.2018г. в частта й, с която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2017г. са останали: 0, 99 ха от парцел с идентификатор 14275-225-1-1; 0.09 ха от парцел с идентификатор 67338-101-11-1 и 0, 18 ха от парцел с идентификатор 46694-29-6-1 и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Намира, че съдът е кредитирал заключението по проведената СТЕ без да прецени съответствието му с общите и специфични изисквания за допустимост по Наредба № 2 от 17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ отм. Сочи, че изводите на експерта са некоректни и са основани на неправилно дешифриране на наличната Цифрова ортофото карта /ЦОФК/ и грешно тълкуване на данните от Системата за идентификация на земеделските парцели. Подчертава, че в противоречие с целта на закона е прието, че останалата част от парцелите, която не попада в хипотезата на чл. 7 от Наредбата, е приета за допустима, без да е извършено самостоятелно и независимо оценяване на същата. Счита, че тричленният състав не е обсъдил всички факти и доводи от значение за случая, с което е нарушил принципа на истинност, установен в чл. 7 АПК. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед в тази й част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Е.Д от [населено място], чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид релевираните касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред тричленния състав на ВАС, Четвърто отделение е образувано по оспорване на Заповед №РД46-139 от 28.02.2018г., с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).

За да достигне до извод за частична основателност на жалбата, тричленният състав е приел следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната заповед №РД46-139 от 28.02.2018г., на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба №105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017г. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г.

Съгласно представеното писмо с изх. №11-170 от 26.04.2018г. на директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите, за кампания 2017г. бенефициентът е заявил за подпомагане 53 парцела, като обект на жалбата на кандидата са 14 от тях. Въз основа на събраните актуална цифрова ортофото карта /ЦОФК/ и протоколите за извършени теренни проверки, ведно със снимки от GPS към тях е установено, че парцел с идентификатор 14275-225-1-1 се намира в границите на ФБ 14275-225. Съобразно протокол №SLV-1-KK-12287 от 30.09.2017г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с. Г., община С., за парцел с идентификатор 14275-225-1-1 в графа „Причини за недопустимост“ е отбелязано: „Чл. 2, ал. 1, т. 1 – площта е природно непригодна за земеделска дейност (вкл. недостъпна), заета от недопустими елементи“.

Относно парцел с идентификатор 46694-29-6-1, попадащ в границите на ФБ 46694-29, е изготвен протокол №SLV-1-KK-13104 от 09.10.2017г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с. Г., община С., извършена на 04.10.2017г., съгласно който в графата „Метод“ е записано, че проверката е извършена чрез визуален метод, в графата „Корекции“ е отбелязано: „Без промяна“, а в графа „Причини за недопустимост“ е посочено : „Чл. 9, ал. 1, т. 1 – повече от допустимите дървета и храсти/невъзможно пашуване. Чл. 9, ал. 3 и 4 – по-голяма височина на тревостоя от допустимия“.

За парцел с идентификатор 67338-101-11-1 в представената таблица с подробни данни за заявените от кандидата парцели за кампания 2017г. е посочено, че „Съгласно ЦОФК/дешифрация, част от парцела е недопустима за подпомагане на основание чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. - неподдръжана площ, без следи от земеделска дейност (паша или коситба), с множество храсти, дървета и висока растителност.“

В хода на първоинстанционното производство е проведена СТЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е счел, че за парцел с идентификатор 67338-101-11-1, допустимата площ е 0, 61 ха, вместо определените от органа 0, 52 ха. За парцел с идентификатор 14275-225-1-1, допустимата площ е 1, 21 ха, вместо възприетите от органа 0, 22 ха и за парцел с идентификатор 46694-29-6-1 допустимата площ е 6, 78 ха, вместо определените от органа 6, 60 ха.

При тази фактическа установеност и въз основа на заключението по СТЕ тричленният състав е приел, че оспорената заповед е частично материално незаконосъобразна по отношение на парцели с идентификатори 14275-225-1-1; 46694-29-6-1 и 67338-101-11-1. Посочил е, че спрямо тези парцели са били налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 8 и чл. 9 от Наредба №2 от 17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба №2/2015г./., приложими на основание чл. 40 от ЗПЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба №105/2006г. Поради това е отменил заповедта в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0, 99 ха /разликата между приетата от административния орган недопустимост от 1, 48 ха и установената 0, 49 ха по настоящото производство/ от парцел с идентификатор 14275-225-1-1; с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0.09 ха /разликата между приетата недопустимост от 0, 71 ха и установената такава от 0, 62 ха/ от парцел с идентификатор 67338-101-11-1; и с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0, 18 ха /разликата между приетата недопустимост от 0, 26 ха и установената такава от 0, 08 ха/ от парцел с идентификатор 46694-29-6-1.

Настоящият касационен петчленен състав на Първа колегия на ВАС намира, че атакуваното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП /ред. ДВ бр. 12 от 2015 г. и бр. 58 от 2017 г., за кампания 2017 г./ критериите за включване на допустимите за подпомагане площи в рамките на всеки физически блок следва да са определени с наредбата по чл. 40 от закона. За процесния период това е Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ отм. , Визираният подзаконов нормативен акт регламентира както критериите за класифициране на земеделските площи, така и общите и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи и постоянно затревени площи.

Независимо, че приложимостта на така очертания нормативен регламент е съобразена от тричленния състав, то относимите към спора факти и обстоятелства са останали неизследвани. Основателно в тази връзка касаторът поддържа, че в нарушение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е дал вяра на заключението на експерта по СТЕ, без да го обсъди с останалите относими доказателства. Само по себе си обстоятелството, че заключението не е оспорено от страните в о. с.з., не изключва необходимостта да се прецени доколко отговорите на експерта са в корелация с другите установени факти и обстоятелства и доколко са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

В частност, тричленният състав не е съобразил представените към протоколите за извършени теренни проверки на СD снимки от GPS за парцели 14 275-225-1-1 и 46694-29-6-1, нито е обсъдил доколко спрямо същите са налице посочените от административния орган основания по чл. 2, ал. 1, т. 1, респ. – чл. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, обуславящи недопустимост на подпомагането. Същевременно, за парцел 67338-101-11-1 тричленният състав не е изложил никакви мотиви защо игнорира констатациите от дешифрирането на актуалната за кампанията цифровата ортофото карта по отношение на този парцел, както и защо приема, че спрямо трите парцела са налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2/2015г. Като не е съобразил доказателствената тежест на страните и не е обсъдил релевантни за спора факти и обстоятелства, тричленният състав не е изяснил спора от фактическа страна, в резултат на което е достигнал и до необосновани правни изводи. Тези пороци на съдебния акт и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство препятстват възможността на настоящия касационен състав да осъществи проверка за материалната законосъобразност на съдебното решение. Дължима е отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав.

При новото разглеждане съдът следва да съобрази разпределението на доказателствената тежест между страните, да разграничи спорното от безспорното между тях, да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и да изложи конкретни мотиви кои от тях кредитира и защо. Въз основа на установените релевантни факти и обстоятелства тричленният състав следва да прецени налице ли критериите за квалифициране на процесните площи като земеделски, както и общите и специални условия за допустимост за подпомагане по чл. 5, чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 2/2015г., като за целта е необходимо да възложи допълнителна или повторна СТЕ, която да отговори на кои нормативно определени условия за допустимост по Наредба № 2/2015г. отговарят парцели 14 275-225-1-1, 46694-29-6-1 и 67338-101-11-1 и въз основа на кои точно констатации формира своите отговори.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на настоящото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 13103 от 04.10.2019г., постановено по адм. дело № 5938/2018г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта, с която е отменена Заповед №РД46-139 от 28.02.2018г. в частта й, с която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2017г. са останали: 0, 99 ха от парцел с идентификатор 14275-225-1-1; 0.09 ха от парцел с идентификатор 67338-101-11-1 и 0, 18 ха от парцел с идентификатор 46694-29-6-1 и преписката е върната в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона.

ВРЪЩА делото в горепосочената отменена част на Четвърто отделение на ВАС за ново разглеждане от друг тричленен състав. Решението не подлежи на обжалване.