Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Полиал“ ООД, чрез адв. И.С, срещу решение № 5505 от 16.09.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 280/2018 г.

В касационна жалба излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният съд е преписал и преповторил решение № 1991 от 19.12.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) без да обсъди събрания доказателствен материал по делото и без да се обоснове защо приема изводите на приходните органи. Сочи, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка по делото, като е направил погрешни и необосновани правни изводи, което е довело и до постановяването на едно немотивирано и незаконосъобразно решение. Счита, че ревизионният акт (РА) е издаден от некомпетентен орган. Посочва, че при издаването на РА не е спазена изискуемата от закона форма, тъй като приема, че заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР), ревизионният доклад (РД) и РА не са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП) по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014. Излага съображения за нищожност на РА, тъй като намира, че първоначалната ЗВР, с която е стартирало ревизионното производство на „Полиал“ ООД е подписана от лице, което не притежава материална компетентност да възлага ревизии. Излага, че съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и че неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Претендира отмяна на решението и...