Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Ловеч, чрез процесуален представител, против решение №111 от 05.07.2019г. по адм. дело № 348/2016г. на Административен съд Ловеч/АС-Ловеч/, с което е отменено Разпореждане за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016г., издадено от директора на ОДБХ Ловеч.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба М.М, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на установената от закона форма и при липса на материалноправните предпоставки за издаването му.

Правилно АС-Ловеч е приел, че предвид влязлото в сила определение №11726/05.10.2017г., съдебното производство пред административния съд е образувано по допустима жалба на М.М.

Споделя се извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процесното административно производство.

Неправилен е извода на съда за допуснато нарушение в изискуемата форма, предвидена в чл. 139а от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ)/ЗВМД/. Разпореждането е издадено в писмена форма/ по образец/, и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Противоречието между посоченото в акта правно основание и изложените в същия акт мотиви, които според съда се съдържат в констативен протокол № 0000486/21.12.2016г., не е нарушение на изискването за форма, защото погрешното посочване на правно основание и евентуалното несъответствие на фактите, изложени в мотивите спрямо посочената за нарушена правна норма в тези мотиви, не е обвързващо за съда и не препятства същия да извърши проверка за законосъобразност на разпореденото с процесния акт отнемане в полза на държавата и умъртвяване на 6 бр. животни.

Законосъобразен е крайният извод на съда за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспореното разпореждане.

С този акт на осн. чл. 139б от ЗВМД, за нарушение забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВМД, установено с констативен протокол №0000484/20.12.2016г., е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място следните животни: 6 броя коне /подробно описани/, на които не е извършена официална идентификация - липса на инжектируем транспондер, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.

В разпореждането е посочено, че животните са намерени в землището на с. Д., общ Троян, извън животновъден обект без придружител(собственик или гледач) и нямат установен собственик.

Съгласно чл. 139б, ал. 1 т. 1 ЗВМД, при установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3 и 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: 1. издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти – при липса на официална идентификация и/или неизпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и/или отклонения в здравния статус на животните; умъртвяването на животните и насочването им за обезвреждане се извършват по реда на чл. 139а, ал. 1 – 4.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВМД е въведена забрана за пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища.

От прочита на тези разпоредби е видно, че за налагане мярката по чл. 139б, ал. 1, т. 1 ЗВМД, е необходимо да е изпълнено условието на чл. 139, ал. 1, т. 3а от с. з., а именно да е установено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 и т. 3а ЗВМД, т. е. в конкретни случай на т. 3а - да е установено, че животните са пуснати извън животновъден обект без придружител/собственик или гледач/, освен ако животните се намират в оградени пасища.

От приетите по делото доказателства, вкл. докладна записка РД-07-5645/29.12.2016г. на ПИ В.М до Началник на РУ Троян, е видно, че при извършена на 20.12.2016г. съвместна проверка на сечище –Отдел №207, б.“В“, имот 21590.242.1, находящ се в землището с Добродан, м. „Герана“, на място са установени лица, извършващи дърводобив, между които и М.М - отговорник. В т. 2 от докладната е посочено, че при извършената проверка са установени 6 бр. коне, с които се извършва превоз на дървесината до временния склад, на които не е извършена официална идентификация/нямат поставени чипове/.

Не се спори по делото, че отразените обстоятелства в т. 2 от цитираната докладна, касаят животните /6 броя коне/, които са предмет на оспореното разпореждане, и с които животни са извозвани отсечени дървета, описани в т. 1 от докладната записка.

Същевременно процесното административно производство е инициирано именно след извършената по-горе проверка на 20.12.2016г. и подаден от проверяващите служители сигнал/ видно от отбелязването на стр. 2 от докладната, според което за установените коне е уведомен д-р Р.Ф - директор ОДБХ Ловеч и кмета на община Т./, като КП №000484, е издаден на същата дата.

При тези факти не може да се приеме, че процесните животни - използвани от хора с цел превоз на дървесина, към момента на установяването им от лицата, извършващи проверката, и съответно на същия ден - при извършване на проверката от ОДБХ, са били пуснати извън животновъден обект без придружител – гледач по см. на чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВМД. Горното се установява и от показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели Минков, С. А.

Предвид изложеното оспореното разпореждане е следвало да бъде отменено само на основание издаването му при липсата на елемент от фактическия състав на приложимата материалноправна норма на чл. 139б, ал. 1, т. 1 ЗМВД, а именно:установено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВМД, както правилно е приел в част от мотивите си административния съд.

На следващо място решението на АС-Ловеч е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, като правилно е кредитирал в относимата към спора част показанията на свидетелите Минков, Субашки и Ангелов.

Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №111 от 05.07.2019г. по адм. дело № 348/2016г. на Административен съд Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.