Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

гр. София, 24 ноември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври 2016 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретаря И. РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1052/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за трети път пред касационната инстанция, която предвид разпоредбата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК разполага и с правомощията на въззивна такава.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия А. М. Х., както и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х., срещу въззивна присъда № 3, постановенa на 19.04.2016 г. от Апелативен съд-Пловдив по ВНОХД № 509/2015 г.

В касационната жалба и допълнението към нея на подсъдимия А. Х. се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения, накърнили правото на защита на подсъдимия, се аргументират с твърденията, че противно на дадените с Решение № 344/02.11.2015 г. на ВКС, I н. о., указания, въззивната инстанция не е изложила мотиви относно правната квалификация на деянието и отново неправилно се е позовала на заключението на СППЕ за установяване липсата на физиологичен афект, уплаха или смущение у подсъдимия към моментa на инкриминираното деяние, въпреки че наличието на последните обстоятелства не може да се установява с експертиза. Счита се, че в мотивите на въззивната присъда решаващият съд не е обсъдил редица доводи на защитата, а именно: че подсъдимият е причинил уврежданията на пострадалия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от последния (което е предпоставка за евентуалното приложението на чл. 118...