№ 325/ 24.11.2016 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Светлана Калинова

Членове: Владимир Йорданов

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4027 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 2108/ 26.08.2016 г. по ч. гр. д. № 1654/ 2016 г, с което Варненски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на П. К. С. срещу разпореждане № 8275/ 2016 г. (неточно именувано „определение“) за прекратяване на производството по гр. д. № 7929/ 2016 г. на Варненски районен съд.

Определението обжалва ищецът П. К. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси (уточнени в съответствие с указанията в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС):

1. Допустим ли е искът, предвиден в чл. 270, ал. 2, пр. 1 ГПК, за нищожност на влязло в сила определение за разноските по делото, когато ищецът го обосновава с твърденията, че правни норми от най-висш ранг (от Конституцията на Република България и от правото на Европейски съюз) са изключили компетентността на съда да разреши този въпрос или такива твърдения съдът е длъжен да квалифицира като доводи за недопустимост и/ или неправилност, които чл. 299, ал. 1 ГПК забранява да бъдат изтъквани след влизане на определението в сила, включително като отчете, че ищецът се позовава и на противоречие на влязлото в сила определение с тълкувателно решение на ВКС?

2. Когато искът за прогласяване нищожност на определението за разноските е обоснован с такива твърдения, длъжен ли е съдът да даде указания за допълване на обстоятелствената част на...