Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулта Д.К, срещу решение № 7187 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8695/2017 г. от Административен съд София-град. С него е обявена нищожността на уведомително писмо, издадено от касатора в настоящото производство и преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и прави искане за присъждане на разноските направени при първоинстанционното и касационно разглеждане на спора, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От ответната страна по касация „София плод“ ЕООД, чрез адвокат Г.М, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него и в писменото становище на управителя на „София плод“ ЕООД моли съда, да остави без уважение касационната жалба. Управителят на дружеството М.Р, която в съдебно заседание представя удостоверение за придобита юридическа правоспособност прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви за неправилност на съдебния акт с позоваването на разпоредбите на ЗПЗП и предлага той да бъде отменен, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за...