Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Кърджали срещу решение № 88/01.04.2019г., постановено по адм. дело № 351/2018г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, в която е отменена заповед за налагане на санкции №РД-21-216/27.08.2018 год., издадена от директора на РЗОК - Кърджали, в частта й по т. 1 до т. 11 включително, с които за извършени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р А.Д” АД, гр. К. са наложени санкции „финансова неустойка” в размер на 200.00 лева (двеста лева) за всяко едно от нарушенията. Наведените в жалбата пороци досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон, регламентиращ реда и условията за оказване на медицинска помощ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за налагане на санкции в цялост. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р А.Д” АД, със седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от изпълнителния директор доц. д-р Т.Ч не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции №РД-21-216/27.08.2018 год., издадена от директора на РЗОК – Кърджали, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 6б ЗЗО, чл. 408, ал. 1 и чл. 400, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 год. и чл. 403, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2017 год., на лечебното заведение са наложени санкции „финансова неустойка“, в размер общо на 4400.00 (четири хиляди и четиристотин) лева, за констатирани и описани в заповедта общо 22 (двадесет и два) броя нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, за всяко едно от които е наложена санкция „финансова неустойка“, в размер на 200.00 (двеста) лева.
В мотивите на заповедта, в отменената част, като фактически основания за издаването на същата, в първите 11 (единадесет) точки, са възпроизведени описаните в Протокол № ПП-283 от 13.07.2018г. год. 11 (единадесет) отчетени случая по КПр №3 „Интензивно лечение, мониторинг и интензивна грижа с механична вентилация и/или парентерално хранене”, при които са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ – от т. 1.1. до т. 1.11. вкл. на протокола, като в случаите по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 от заповедта е прието, че описаните деяния съставляват нарушение на чл. 314 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., във връзка с чл. 55, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, а в случаите по т. 2, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 от заповедта е прието, че описаните деяния съставляват нарушение на чл. 315, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2017 год., във връзка с чл. 55, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. От фактическа страна са обективирани констатации досежно неспазване на основен критерий за дехоспитализация, като във всички тези 11 случая, с изключение на случая по т. 10, е описано, че в ИЗ на съответните ЗОЛ е приложена съвместна преценка на необходимостта и целесъобразността от прилагане на медицински дейности в обхвата на структура по интензивно лечение от трето ниво на компетентност с отразени противопоказания за транспортиране на пациента, но не е извършена задължителна консултация с републикански консултант по АИЛ (Анестезиология и интензивно лечение) и няма отразена такава в ИЗ на пациентите. В случая по т. 10 от заповедта е описано, в ИЗ на ЗОЛ липсва съвместна преценка на необходимостта и целесъобразността от продължаване на интензивното лечение в структурата на интензивно лечение от второ ниво на компетентност с отразени противопоказания за транспортиране на пациента, както и не е извършена задължителна консултация с републикански консултант по АИЛ, определен със заповед на министъра на здравеопазването.
За изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства и по повод направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в хода на първоинстанционното производството е назначена съдебно - медицинска експертиза, като с оглед поставените от същия и конкретизирани от съда задачи, предвид конкретните отчетени случаи по КПр №3 и КПр №4, е назначено вещо лице – лекар със специалност „Анестезиология и интензивно лечение”, изисквана за изпълнение на тези клинични процедури. По делото е представено и прието от съда, неоспореното от страните, писмено заключение по съдебно-медицинската експертиза.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че констатациите от извършената медицинска проверка относно допуснати нарушения, касаещи отчетените случаи от т. 1 до т. 11 включително по КПр № 3 в оспорената заповед, са опровергани от заключението на вещото лице.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че случаите описани от т. 1 до т. 11 включително по КПр № 3 от оспорената заповед, посочени като нарушения на условията и реда за оказване на болнична помощ, не са доказани, т. е. не са налице описаните в тези точки нарушения на изискванията на чл. 314 от НРД за МД за 2018 год., респ. на чл. 315, ал. 1 от НРД за МД за 2017 год. (отм.), поради което неправилно и незаконосъобразно, директорът на РЗОК - Кърджали е наложил за тези твърдени 11 (единадесет) нарушения санкция „финансова неустойка”, в предвидения минимален размер от 200.00 (двеста) лева, за всяко едно от тях.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Кърджали, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства.
В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно – медицинска експертиза, извършена от вещо лице – лекар, със специалист „Анестезиология и интензивно лечение“. Вещото лице е дало заключението си след запознаване с историята на заболяванията и при подробно обсъждане на медицинската документация. Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, при оценка на заключението на вещото лице. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 06.03.2019 г. касационният жалбоподател не оспорва заключението на вещото лице. От страна на административния орган не е направено искане за извършване нито на допълнителна, нито на повторна експертиза. Предвид изложеното, решаващият състав на първоинстанционния съд надлежно възприема заключението на вещото лице като компетентно и обосновано и изгражда въз основа на него своите изводи по правния спор.
Фактическите констатации на контролните органи са проверени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 144 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, в частта, в която е отменена, обхващаща преценка досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване.
Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, че лечебното заведение не е допуснало визираните в т. 1 до т. 11 включително от оспорената заповед нарушения, за които са му наложени санкции „финансова неустойка”.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/01.04.2019г., постановено по адм. дело № 351/2018г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, в която е отменена заповед за налагане на санкции №РД-21-216/27.08.2018 год., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Кърджали, в частта по т. 1 до т. 11 включително. РЕШЕНИЕТО е окончателно.