Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х.К от [населено място] срещу решение № 5052 от 18.07.2019 г., постановено по административно дело № 4161/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата на касатора до първоинстанционния съд.

Ответникът по касация – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Н.М, изразява становище за правилност на съдебното решение и моли то да се потвърди, а касационната жалба против него да бъде оставена без уважение, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С атакуваното с нея съдебно решение е отхвърлена жалбата на Х.К срещу решение № 2153-21-82 от 21.03.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Кавалджиев с вх. № 1012-21-97 от 25.01.2019 г. срещу разпореждане № 21190240623 от 01.01.2019 г. на...