Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), против Решение №1814/03.10.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело №1862/2018 г., с което е отменено Решение №2153-15-99/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П.И от [населено място] против Разпореждане №[ЕГН]/Протокол №2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (“ПО“) при ТП на НОИ - Пловдив, за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне и ТП на НОИ – Пловдив е осъден да заплати разноски от 1181 лева.

Касаторът твърди наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на решението на административния съд и произнасяне по същество, като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, поради осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт.

Ответникът по касация – П.И от [населено място], чрез адв. Н.К счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и...