Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на Б.А срещу решение № 1638/12.03.2019г., постановено по адм. дело № 5587/2018г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1487/15.05.18г. на административния ръководител - Градски прокурор на Софийска градска прокуратура. Изложените съображения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събиране и преценката на доказателствата, обуславящи неправилно приложение на материалноправната разпоредба, установена в чл. 327, ал. 1 ЗСВ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед на Градския прокурор на СГП. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – административен ръководител - Градски прокурор на Софийска градска прокуратура (СГП), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2...