Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 652 от 31.03.2016г., постановено по адм. д. № 1908/15г. Административен съд-гр. П., десети състав, е отхвърлил жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ап. 3, представлявано от К. С. К., срещу ревизионен акт № Р – 16002414000362 – 091 - 001/21.04.2015г., издаден от Й. Т. М. – началник сектор, възложил ревизията, и Д. А. И. – главен инспектор по приходите, в потвърдената с решение № 555/14.07.2015г. на директора на Д”ОДОП”-[населено място], в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 364, 05лв. по фактура издадена от [фирма] и в размер на 124 660, 97лв. по фактури, издадени от [фирма] и лихви в размер на 31 165, 22лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателят [фирма] да заплати на Д”ОДОП”-[населено място]разноски по делото в размер на 4 151, 90лв.

Срещу постановеното решение на административния съд е подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място], представлявано от управителя В. С., чрез пълномощника му адв. Р. Р от АК отм. а Загора. В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-[населено място] чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена...