Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв.Г. Т, в качествто й на процесуален представител на [фирма], срещу решение № 6830 от 13.11.2014 г. по адм. дело № 2323 по описа за 2014 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2101308531 от 17.12.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 294 от 14.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-[населено място]относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалня и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен и присъждане на съдебни разноски. Адв.Табаков в съдебно заседание представя и писмена защита.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-[населено място] оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В.М.П се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Н. Н дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101308531 от 17.12.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение №...