О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 711

София, 08.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №2662/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. ЕАД срещу решение №18 от 18.01.2016г по гр. д. № 900/2015г на Плевенски окръжен съд, В частта по иска на основание чл. 74, ал. 4 КТ за недействителност на клауза в допълнително споразумение към ЛТД, както и по исковете на основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325 т. 3 КТ и за възстановяване на работа, е потвърдено решение №75 от 03.07.2015г по гр. д №75/2015 на Районен съд – Левски, в една част същото е отменено, като искът по чл. 225 ал. 1 КТ е уважен от Плевенски окръжен съд до пълния предявен размер,

В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 2, т. 3 ГПК, по въпроса: При наличие на допълнително споразумение, в която ясно е формулирана определяемостта на срока на трудовото правоотношение, същото противоречи ли на императивни норми на КТ, следва ли трудовия договор да се счита за неопределен срок съгласно чл. 68 ал. 4 КТ. Касаторът се позовава на допълнително споразумение от 18.03.2014г, в което за длъжността „общ работник, той и пазач” срочността е дефинирана „ до избор на охранителна фирма”. Според защитата, в този случай ищецът е работил по валидно срочно...