Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Националната агенция за приходите гр. С., чрез пълномощник, срещу Решение № 7068 от 27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6239/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените в производството разноски. Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответната страна за настоящата инстанция.

Ответната страна – „Х. Б“ ООД, чрез пълномощника си адв. Ц.И, в писмени бележки и в о. с.з., възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и решението му е необосновано.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на „Х. Б“ ООД, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 7 440 лв., представляваща обезщетение за понесени от Ревизионен акт № 04251300062 от 27.01.2014 г., издаден от органите по приходите в ТД на НАП гр. В.То и обявен за нищожен с Решение № 119 от 10.03.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – В.То при ЦУ на НАП, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лв. за периода от 25.08.2014 г. до 15.06.2018 г. в размер на 1 160. 17...