Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез юрк.. Ц срещу решение № 5990 от 24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 12005/2016 год. по описа на Административен съд София – град, с коeто МВР е осъдено да заплати на И.И сумата от 1213.30 лв. възнаграждение за времето от 14.08.2009 до 19.10.2009 г., в което ищецът е бил временно отстранен от служба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на молбата 11.12.2015 г. до окончателното й заплащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради противоречие с приложимите по спора материалноправни норми, в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И.И, чрез адв.. П, депозира отговор на касационната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.

По делото е подадена и частна жалба от И.И, чрез адв.. П, против определение № 1776 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12005/2016 по описа на Административен съд София – град, с което е изменено решение № 5990/24.10.2017 г. по делото, в частта за разноските по делото. Претендира разноски във връзка с частната жалба.

Ответникът по частната жалба Министерство на вътрешните работи, чрез юрк.. Ц не взема становище по частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и...