Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по оспорване, подадено от М.П срещу Заповед № 8121К-8713/11.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

Жалбоподателят твърди, че в дисциплинарното производство са допуснати множество нарушения на закона – не е разкрита обективната истина, съществува позоваване на записи, които не са му били предявени, не са изпълнение изискванията на чл. 206, ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и не е спазен срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Изрично заявява, че бил на работа на посочените в заповедта дни. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в писмени бележки. М.П иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Производството пред настоящия съдебен състав е образувано въз основа на Решение № 5147/08.04.2019 г., постановено по адм. д. 1479/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено Решение № 15№15648/14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1543/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, и е върнато делото за ново разглеждане от същия съд. С оглед на това решение, съдържащо задължителни указания към първата инстанция, делото е разпределено за повторно разглеждане на тричленен състав на Върховния административен съд като родовокомпетентен и след изменението на чл. 132, ал. 2 от АПК обнародвано в ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.)

С обжалваната Заповед № 8121К-8713/11.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи (л. 4-6 от адм. д. 1543/2018 г.) на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 5, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР на М.П, старши разследващ полицай в група „Разследване на криминални престъпления“ (РКП) на сектор „Разследване“ в Първо районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (Първо РУ на СДВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

В оспорената заповед е посочено, че за времето от 23.05.2017 г. до 29.05.2017 г., в работните дни 23.05.2017 г.; 25.05.2017 г.; 26.05.2017 г. и 29.05.2017 г., М.П не се е явил на работното си място - гр. С., ул. “К. П“ № 57, в сградата на Ч. Р управление на Столична дирекция на вътрешните работи (Четвърто РУ на СДВР), за изпълнение на служебните си задължения, като не е бил в законоустановен отпуск - не е регистрирал заявление за ползване на отпуск, не е представил документ за временна неработоспособност от органите на медицинската експертиза или друг документ за уважителна причина за неговото отсъствие от работа.

Това поведение е преценено от министърът на вътрешните работи като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР–неизпълнение на разпоредбите на този закон, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина: неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

Няма спор, че М.П е служител на МВР от 2007 г. (кадрова справка на л. 123 от адм. д. 1543/2018 г.) като последната заеманата от него длъжност е старши разследващ полицай в група „РКП“ на сектор „Разследване“ в Първо РУ на СДВР, което се установява и от Заповед № 513з-8246/20.11.2017 г. на директора на СДВР (л. 19 от адм. д. 1543/2018 г.). Предходната заемана от жалбоподателя длъжност е старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ в Четвърто РУ на СДВР, която е заемал от 06.04.2016 г. до преназначаването му в Първо РУ на СДВР (кадрова справка на л. 123 от адм. д. 1543/2018 г.).

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121К-6527/11.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 24 от адм. д. 1543/2018 г.), издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено образуване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни в предложение рег. № 513р-52338/24.07.2017 г. на директор на СДВР (л. 137-140).

Предложението е изготвено въз основа на материалите от проверка, извършена по резолюция на зам. директора на СДВР, поставена върху докладна записка № 513р-38742/31.05.2017 г. на началника на Четвърто РУ-СДВР комисар Т.Ка (л. 162 от адм. д. 1543/2018 г.). Повод за тази докладна записка е докладна записка рег. № 228р-9757/30.05.2017 г.( л. 164 от адм. д. 1543/2018 г.) на началник група „РКП“, сектор „Разследване“ при Четвърто РУ на СДВР главен разследващ полицай С.А, с която се уведомява началника на Четвърто РУ на СДВР за неявяване на М.П на работа за периода 23.05.2017 г. – 29.05.2017 г..

Материалите от проверката по образуваната в СДВР преписка рег. № 513р-38742/31.05.2017 г. са приети като писмени доказателства по делото и включват подробна справка рег. 513р-44481/21.06.2017 г. (л. 143-145 от адм. д. 1543/2018 г.), анализираща множество писмени документи (сведения и един протокол) под опис (л. 141 от адм. д. 1543/2018 г.). В справката, изготвена от началник сектор в отдел „Разследване“ на СДВР е посочено, че са обсъждани сведения на служители от Четвърто РУ на СДВР и е приобщен протокол (л. 120 и л. 160 от адм. д. 1543/2018 г.) за установени факти в изпълнение на заповед рег. № 228з-213/02.06.2017 г. на началника на Четвърто РУ на СДВР (л. 119 от адм. д. 1543/2018 г.). Този протокол с рег.№ 228р/10454/09.06.2017 г. е с дата на изготвяне 09.06.2017 г. и отразява действия на комисия, назначена с цитираната заповед от 02.06.2017 г. на началника на Четвърто РУ на СДВР, по извършване на преглед на записите от камерите за видеонаблюдение, заснемащи влизащите и излизащите лица в сградата на Четвърто РУ на СДВР за периода 23.05.2017 г. – 29.05.2017 г. От протокола не е ясно кога е извършен прегледа на записите, но е посочено, че членовете на комисията не са установили преминаване на М.П през входа на сградата. С оглед датите, на което е разпоредено провеждането на този преглед и на протокола, съдът приема за установено, че тези действия на служители от Четвърто РУ на СДВР са извършени по заповед на техния началник по време, в което вече е образувана и провеждана друга проверка от друга комисия в СДВР на същите обстоятелства.

В заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен дисциплинарно разследващ орган, който да изготви становище за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на М.П.

Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, от дисциплинарно разследващият орган е изготвена обобщена справка рег. № 513р-75027/05.10.2017 г. (л. 63-72 от адм. 1543/2018 г.), съдържаща констатации, че в два последователни дни 25 и 26.05.2017 г. М.П не се е явил на работното си място в сградата на Четвърто РУ на СДВР. Това мнение е заявено и в становище до министъра на вътрешните работи рег. № 513р-76553/10.10.2017 г. (л. 40-50 от адм. д. 1543/2018 г.), в което е предложено да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Върху обобщената справка от 05.10.2017 г. и върху становището от 10.10.2017 г., адресирани до министъра на вътрешните работи, са поставени резолюции съответно „Запознах се“ и „Да“, печат на МВР, дата 24.11.2018 г. и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В.Р, положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. М.П се е запознал с обобщената справка на 06.10.2017 г. според отбелязването на последната й страница и е депозирал възражение рег. № 513р-75935/09.10.2017 г. (л. 79-82 от адм. д. 1543/2018 г.)

С писмо рег.№ 513р-77814/12.10.2017 г. председателят на дисциплинарно разследващия орган е изпратил на директора на Дирекция „Човешки ресурси“-МВР становището си и материалите по дисциплинарното производство, съдържащо 110 листа под опис (л. 15 от адм. д. 1543/2017 г.).

С писмо рег. № 8121р-23048/30.10.2018 г. от заместник-директора на Дирекция“Човешки ресурси“-МВР тези материали заедно със съпроводителното писмо са върнати на СДВР за събиране на допълнителни доказателства по образуваното със заповед № 8121К-6527/11.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи дисциплинарно производство. (л. 14 от адм. д. 1543/2018 г.) заедно със Заповед № 8121к-7709/26.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е заповядано събиране на допълнително доказателства и е определен пет дневен срок за изпълнение (л. 169-170 от адм. д. 1543/2018 г.).

Тази заповед е изпълнена като с обобщена справка рег. № 513р-82269/30.10.2017 г. (л. 51-62 от адм. д. 1543/2018 г.) и становище рег.№ 513р-88068, представено в две копия: едното без дата (л. 28-39 от адм. д. 1543/2018 г.) и другото с дата 20.11.2017 г. (л. 198-203 от адм. д. 1543/2018 г.), дисциплинарно разследващият орган отново приема за установено неявяването на М.П в два последователни дни 25 и 26.05.2017 г. и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Становище със същия рег.№, индивидуализирано с дата 20.11.2017 г., е изпратено от председателя на дисциплинарно разследващия орган на министъра на вътрешните работи чрез директора на Дирекция “Човешки ресурси“ с писмо рег. № 513р-88078/20.11.2017 г. (л. 27 от адм. д. адм. д. 1543/2018 г.) С друго предходно писмо рег.№ 513р-82874/м. 10.2017 г. председателят на дисциплинарно разследващия орган е изпратил на министъра на вътрешните работи чрез директора на Дирекция “Човешки ресурси“ само материалите по дисциплинарното производство 110 листа и допълнително събраните 40 листа под опис. (л. 167 от адм. д. 1543/2018 г.)

Върху обобщената справка от 30.10.2017 г. и копието на становището без дата са поставени съответно резолюции „Запознах се!“ и „Да“, печат на МВР, дата 24.11.2017 г. и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В.Р, положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. Върху копието на становището с дата 20.11.2017 г. липсва резолюция. М.П се е запознал с обобщената справка на 30.10.2017 г. според отбелязването на последната й страница.

В административната преписка се съдържа и данни относно ползваните от М.П отпуски (л. 100 – 105 от адм. д. 1543/2018 г.)

Като доказателство е прието и писмо рег. № 513р-72218/27.09.2017 г. (л. 107 от адм. д. 1543/2018 г.) с приложени към него копия на страници от книга за пропусквателния режим в сградата на СДВР (л. 108 – 116 от адм. д. 1543/2018 г.), от които се установява, че на 17.05.2017 г., 25.05.2017 г., 30.05.2017 г. и 31.05.2017 г. той е посещавал сградата на СДВР. Според неговите обяснения посещенията са свързани с преназначаването му на друга длъжност в системата на МВР.

В изпълнение на указанията на министъра на вътрешните работи от 26.10.2017 г. за събиране на допълнителни доказателства е изискано представяне на записите от камерите на РУ на магнитен носител, на което отговорено, че е извършена проверка на записите, за което е съставен протокол, но не е възможно да бъдат представени записите поради липса на техническа възможност за съхранението им с оглед обема на информацията (кореспонденция на л. 117, 118 и докладна записка на л. 179 от адм. д. 1543/2018 г.)

По делото е представена докладна записка рег. № 8121р-26158/11.12.2017 г. на директора на Дирекция“Човешки ресурси“, съгласувана със заместник министъра на вътрешните работи, адресирана до министъра на вътрешните работи (л. 21-22 от адм. д. 1543/2018 г.), в която е предложено да бъде отменена писмена заповед № 8121к-8422/24.11.2017 г., с която на М.П е наложено дисциплинарно наказание уволнение и му е прекратено служебното правоотношение, но не му е връчена поради промяна на местоработата му от Четвърто РУ на СДВР в Първо РУ на СДВР и бъде издадена нова заповед за дисциплинарно уволнение и прекрати служебното правоотношение за длъжността, която заема в този момент. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“, с дата 11.12.2017 г., печат на МВР и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В.Р, положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. На 11.12.2017 г. е издадена оспорената заповед.

Като писмени доказателства по делото без оспорване са приети и всички доказателства, използвани в дисциплинарното производство, включително писмени обяснения, възражения от М.П, приети са без оспорване и допълнително представените в съдебната фаза писмени доказателства и е разпитана като свидетел А.М. От тези писмени доказателства и свидетелски показания, настоящият съдебен състав приема, че не се установява по несъмнен начин, че на М.П не се е явявал на работа в работните дни 23.05.2017 г.; 25.05.2017 г.; 26.05.2017 г. и 29.05.2017 г.

От всички събрани в дисциплинарното производство доказателства съдът приема за установено, че на 10.05.2017 г. е издадена Заповед № 1266з-1086 на директора на ГДБОП-МВР (л. 176 от адм. д. 1543/2018 г.), с която М.П е преназначен на изпълнителска длъжност в ГДБОП-МВР и е разпоредено препис от нея да се изпрати на дирекция „Човешки ресурси“ –МВР, СДВР, и на други служби в МВР за сведение и изпълнение. Тази заповед е отменена на 31.05.2017 г. със Заповед № 1266з-1268/31.05.2017 г. (л. 175 от адм. д. 1543/2018 г.) на директора на ГДБОП, но преди тази дата М.П е предприел действия по осигуряване изпълнение на заповедта за преназначаването му. В подкрепа на тези негови твърдения, изложени в писмените му обяснения и възражения, са: Отчетен лист за връщане на зачисленото имущество и документи (л. 125 от адм. д. 1543/2017 г.), копия на страници от книга за пропусквателния режим в сградата на СДВР (л. 108 – 116 от адм. д. 1543/2018 г., сведения от С.Г (л. 91 от адм. д. 1543/2017 г.) сведения от А.Д (л. 92 от адм. д. 1543/2017 г.) и приемо-предавателни протокол (л. 29 и 31 от делото). От описаните доказателства се установява, че на 11 и 12 май с два приемо-предавателни протокола М.П е предал намиращите се при него на производство дела на началник група „РИП“ в сектор „Разследване“ при Четвърто РУ-СДВР, който ги е преразпределил на други служители в сектора. При наличието на тези протоколи в деловодството на РУ системният администратор е вписала липса на задължения в „обходния лист“ и се е подписала като според нея това е станало на 22.05.2017 г., а не както е отразено в отчетния лист на 23.05.2017 г. На 22.05.2017 г. М.П е предал и ключа от своя кабинет на свой колега А.Д като преди това се е съгласил там да бъдат оставени за съхранение голямо количество веществени доказателства с мотив, че вече няма възложени дела поради предстоящото му преместване и веществените доказателства няма да му пречат на работата. Отчетният лист не е оспорен като писмено доказателства в съдебното производство, но в дисциплинарното производство са събирани доказателства, които е възможно да бъдат възприети като насочени към опровергаване на неговото съдържание относно достоверността на датите в него, но не и останалите отбелязвания.

Настоящият съдебен състав като съобрази липсата на оспорване, разпределението на доказателствената тежест в процеса и всички събрани по делото доказателства намира за нелогична и недоказана констатацията на дисциплинарноразследващия орган, че М.П е подвел колегите си да подписват, за да удостоверят получаването на бонбон по повод преместването му в ГДБОП или за свидетелство, че са го виждали на конкретна дата. Тази констатация не е и напълно конкретна доколкото не е изведен извод, че подписите са събирани върху Отчетния лист или върху друг лист, който не е представен и не е търсен по време на дисциплинарното производство, за да бъдат снети обяснения от всички лица в него ако се допусне, че „този лист“ са двете подписки представени в съдебната фаза на производството (л. 222 и 223 от адм. д. 1543/2018 г.). Независимо от необосноваността на тези установявания те интерпретират сведения на служители на МВР, от които е ясно, че те са знаели за преназначаването на М.П, респективно необходимостта от приключване на ангажиментите му към Четвърто РУ на СДВР. В този смисъл е напълно логично с тази информация да е разполагала и свидетелката А.М, независимо, че копия от заповедта за преместване няма данни да е получена в Четвърто РУ на СДВР преди отмяната й.

Съдът приема за установено, че след 22.05.2017 г. до края на месеца С.А, Е.С и А.Д, които са служители на Четвърто РУ на СДВР) не са виждали М.П, но според свидетелските показания на А.М това не е необичайно доколкото естеството на работа на разследващите полицаи не предполага ежедневен контакт между тях. Показанията на свидетелката са последователни и уверени, а и липсват данни за предубеденост, която да подкрепя твърденията за лъжесвидетелстване, направени в писмената защита на ответната страна. Настоящият съдебен състав не кредитира сведенията на А.К (л. 93 от адм. д. 1543/2018 г.) и Е.С (л. 94 адм. д. 1543/2018 г.), в които са заявява провеждане на ежедневни срещи на разследващите полицаи доколкото те съдържат вътрешно противоречие – твърди се едновременно за среща в 10 часа на всички служители на сектор „Разследване“ в салона на управлението с началника на РУ и при прекия началник на група „РКП“ С.А.Т сведения противоречат и на: 1. свидетелските показания на А.М, че оперативките се провеждат с различни участници; 2. сведенията на С.А (л. 95-96 от адм. д. 1543/2018 г.), началник група „РКП“, т. е. пряк ръководител на М.П, а за периода 22.05.2017 г. – 30.05.2017 г. и заместваща началника на сектор „Разследване“, в които не се споменава абсолютно нищо за провеждани от нея ежедневни оперативки на сектора или групата, позволяващи да бъде забелязано неговото отсъствие. В сведението на С.А и нейната подробна докладна записка не се твърди практика за извършена проверка на служителите от групата (каквито явно се осъществяват в другата група „РИП, ръководена в този период от С.Ц според неговите сведения), не става ясно как и в кой момент тя е разбрала, че М.П не е на работа, а липсва логично обяснение ако това е станало преди 29.05.2017 г. защо не е потърсен от нея преди тази дата.

Съдът кредитира показанията на разпитаната в открито съдебно заседание на 18.09.2017 г. свидетелка А.М, независимо от доводите за лъжесвидетелстване, че в Четвърто РУ на СДВР през месец май 2017 г. не е съществувал организиран режим за отчитане на работното време на служителите, липсва установена практика за оперативки на сектор „Разследване“, който тя е ръководила, а такива са провеждани сутрин с участието на началниците на сектори, дежурната част на РУ в кабинета на началника на РУ и след това в салона се събира целия състав на РУ, където се чете бюлетина. Ответната страна не представя убедителни аргументи по каква причина действащ служител на МВР, който заема ръководна длъжност, ще дава неверни показания пред съд след като е предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване.

В подкрепа на твърдението, че М.П се е явявал на работа на 23, 25, 26 и 29.05.2017 г. са приети две подписки (л. 222 и 223 от адм. д. 1543/2017 г.), които при приемането им в открито съдебно заседание на 28.11.2017 г. не са оспорени като писмени доказателства и не е открита процедура по чл. 194 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Процесуалният представител на ответната страна е оспорил тяхната относимост към спора и е заявил съставяне на списъка много по-късно след извършване на дисциплинарното нарушение. Настоящият съдебен състав се присъединява към становището на съдебният състав приел тези документи като относими към спора, но не и определянето им като свидетелски показания в писмен вид. Двете подписки са представени и приети в открито съдебно заседание като писмени доказателства и по същество представляват частни диспозитивни документи. Лицата, които са се подписали (14 в едната подписка и 12 във втората) не свидетелстват пряко, че на конкретна дата са видели М.П, а общо са направили декларация за неговото присъствие на работното му място. Тези документи нямат обвързваща съда доказателствена стойност, но съставляват писмени доказателства, които удостоверяват, че лицата, които са ги подписали са направили волеизявлението отразено в тях - чл. 180 от ГПК. На двете подписки липсват дати, на които са съставени, но от формулирането на заглавната им част е ясно, че не са съставяни по време на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, а в по-късен момент. По време на дисциплинарното производство са събрани сведения само от двама от служителите, които са се подписали (л. 182 и л. 183 от адм. д. 1543/2018 г.), но не и от останалите лице, за които не се оспорва, че също са служители на Четвърто РУ на СДВР. В обясненията си тези двама служители не отричат, че са се подписвали на листове с приносител М.П, който е поискал от тях да потвърдят, че са го виждали на работа, но поясняват, че не са забелязали под какъв точно текст полагат подписите си и въобще не са разбрали за какъв период от време се поставя въпроса. Съдът намира, че тези обяснения не опровергават автентичността на частните писмени документи, а ги потвърждават относно авторството на част от подписите. Не е възможно да бъде пренебрегнато обстоятелството, че обясненията са поискани по повод „списъци с подписи“, които не са приемани като доказателства в дисциплинарното производство, но служителите не са дали обяснения (не са им искани) относно изследвания в това производство въпрос, а именно присъствието на работа на М.П.

Показанията на свидетеля Р.Н не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, защото са дадени при първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция и не е проведен повторен разпит поради изричното изявление за отказ от този свидетел.

Съдът намира, че протоколът от 09.06.2017 г. не удостоверява неявяването на М.П на работното му място в периода от 23.05. 2017 г. до 29.05.2017г. независимо, че описаните в него действия са потвърдени и в писмени сведения на всеки един от служителите, които са го подписали. Протоколът отразява действия за установяване на факти и обстоятелства от значение за издаване на оспорената заповед, които са проведени извън назначената към този момент проверка по чл. 205 от ЗМВР и извън дисциплинарното производство, образувано в по-късен момент. Действията по разследване на тези факти са проведени от служители, които не са определени от зам. началникът на СДВР разпоредил проверката по чл. 205 от ЗМВР или от дисциплинарно разследващия орган, определен от министъра на вътрешните работи. Прегледаните записи не са съхранени и не са част от дисциплинарното производство, техния оглед е проведен извън дисциплинарното производство и без участието М.П или негов представител, без да е му е осигурена възможност да бъде оспорено. Извършеното „приобщаване“ на протокола от 09.06.2017 г. към дисциплинарното производство не е възможно да му придаде обвързваща сила доколкото този документ е съставен от лица, на които не е възложена нито проверка, нито провеждане на дисциплинарно производство, а отразява извършване на действия, които е следвало да са част именно от производство по установяване данни/доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение. Констатациите, описан в протокола се опровергават и от свидетелските показания на А.М, според които най-малкото на 26.05.2017 г. М.П е влизал в сградата на Четвърто РУ на СДВР. Допълнително следва да бъде посочено, че с оглед свидетелските показания на А.М относно мястото на изпълнение на служебните задължения на разследващите полицаи не е възможно да бъде прието за установено по категоричен начин, че неприсъствието в сградата на Четвърто РУ на СДВР за определен период от време съставлява неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и неявяване на работа без уважителни причини.

Изрично следва да бъде посочено, че от събраните по делото доказателства се установява, че в периода 23-29.05.2017 г. М.П е посещавал други служебни помещения на СДВР по повод неговото служебно правоотношение, а на 26.05.2017 г. е бил и в сградата на Четвърто РУ на СДВР и се е срещнал с А.М – началник на сектора, в който той е работил.

При липсата на редовно организиран режим за отчитане на работното време и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият съдебен състав намира, че не е доказано по несъмнен начин неявяването на работа на М.П в два последователни дни. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед са посочени отрицателни факти (неявяване на работа на 23, 25, 26 и 29 май 2017 г.), но въпреки това тежестта на доказването им не се променя и не се изисква насрещното доказване да е пълно, а е достатъчно да опровергава твърдените в заповедта обстоятелства. Представените от жалбоподателят доказателства са достатъчни за опровергаване на отрицателния факт – неявяване на работа, защото установяват, че в един конкретен момент на 26.05.2017 г. той е бил на работното си място и е провел разговор със свой началник. При задълбочен анализ на всички доказателства по делото настоящият съдебен състав намира, че двете обобщени справки, изготвени от дисциплинарноразследващият орган не отразяват действителната фактическа обстановка, а възприетото от фактическа страна в оспорената заповед съставлява необосновани фактически изводи и предположения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона.

О. З № 8121К-8713/11.12.2017 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР.М.П е държавен служител на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.Стелно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Дисциплинарното производство е започнало със Заповед № 8121К-6527/11.08.2017 г., издадена от компетентен по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено в периода 23-29.05.2017 г.

Според чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са изпратени от председателя на дисциплинарно разследващия орган с писмо от 12.10.2017 г., поради което следва да се приеме, че с издаването на оспорената заповед на 11.12.2017 г. е спазен срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира оплакването, че оспорената заповед е издадена след изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за неоснователно. Действително на 31.07.2017 г. в МВР са постъпили материали от проверката, проведена в СДВР, но те са станали повод за образуване на дисциплинарното производство със заповед от 11.08.2017 г. и независимо, че към този момент са били известни всички факти и обстоятелства, описани в оспорената заповед, разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР създава фикция в кой момент се счита за открито дисциплинарното нарушение. Според тази фикция за момент на откриване на дисциплинарното нарушение се приема постъпването на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарно наказващия орган, а към 31.07.2017 г. дисциплинарното производство все още не е образувано. Правната норма на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР по своето съдържание установява фикция, а не презумция, поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с несъмнени доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Проверката, разпоредена на 31.05.2017 г. и приключила с предложението от 24.07.2017 г. следва да бъде разглеждана като такава по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, материалите от нея не е възможно да бъдат възприемани като материали от дисциплинарно производство по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, за да повлияят при преценката относно спазването на сроковете по чл. 195 от ЗМВР.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. По делото са представени и приети покани, отправени към М.П за даване на обяснения и възражения както пред дисциплинарно разследващия орган, така и пред министъра на вътрешните работи, с което е спазена изцяло специфичната процедура, гарантираща правото на защита на служителя.

При служебната проверка относно спазването на административнопроизводствените правила настоящият съдебен състав не констатира съществени нарушения на процедурата при провеждане на дисциплинарното производство, но е допуснато нарушение при събиране и оценяване на доказателствата, което е оказало влияние върху съдържанието на оспорената заповед. Съществена част от фактическите констатации са обосновани с протокола от 09.06.2017 г., съставен по непредвиден в ЗМВР ред и отразяващ впечатления от видеозаписи, които не са съхранени въпреки образуването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР преди тяхното унищожаване. Необходимостта от събирането на записите от камерите за видеонаблюдение на сградата на Четвърто РУ на СДВР е установена и от министърът на вътрешните работи, който със заповед от 16.10.2017 г. е разпоредил събирането на допълнителни доказателства в тази насока. Приобщаването на протокола от 09.06.2017 г. и снемането на обяснения от служителите, които са го подписали не е в състояние да замести унищожените записи като източник на информация особено от гледна точка на обстоятелството, че се цели установяването на отрицателен факт.

В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа, че в периода 23-29.05.2017 г. е изпълнявал служебните си задължения, което твърдение се потвърждава от събраните по делото доказателства за извършваните от него действия по сдаване на службата му в Четвърто РУ на СДВР, подготовка встъпването в друга длъжност, посещения в сградата на СДВР и присъствие в сградата на Четвърто РУ на СДВР на 26.05.2017 г. Извършването на необходими лични действия на М.П за попълване на отчетния лист за връщане на зачисленото имущество и документи чрез лични срещи с отговорните за това служители при липсата на възложени задачи (дела) за периода съставлява достатъчно логично и оправдано обяснение на обстоятелството, че няколко служителя на Четвърто РУ на СДВР, които са били на работа не са видели по същото време своя колега в работно време. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че от всички събрани доказателства по делото не се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице. Изрично следва да бъде посочено, че служителят е наказан за неизпълнение на задължения, установени в ЗМВР - неявяване на работа на дните 23, 25, 26 и 29 май 2017 г., а дисциплинарноразследващият орган е извършил констатации и в двете обобщени справки и становища за неявяване на работа само за дните 25.05.2017 г. и 26.05.2017 г. и то само в сградата на Четвърто РУ на СДВР, а служебните задължения на М.П не се подлежат на изпълнение само и единствено в тази сграда.

Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 210 от ЗМВР. В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Наложеното наказание не е съобразено с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител доколкото е установено, че по отношение на М.П е имало издадена заповед за преместване на друга служба в МВР, която е изисквала извършване на определени действия по сдаване на длъжността предприети своевременно от служителя, включително предаването на възложените му дела под опис и ключа от работното помещение. Тези действия изключват умисъла като формата на вината, както е прието в оспорената заповед. Техническите неуредици и липсата на добра организация и координация в Четвърто РУ на СДВР, които са възпрепятствали издаването на акт за сдаване на длъжността, както и последвалата отмяна на заповедта от 10.05.2017 г. за преназначаване, не следва да бъдат тълкувани в тежест на държавния служител, който е полагал усилия да изпълни всички условия за встъпване в новата си длъжност. Липсват данни и обсъждане настъпването на вредни последици от поведението на служителя. Налага се извод за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Оспорената заповед не съответства и на целта на закона доколкото с нея се прекратява служебното правоотношение на държавен служител, който преди датата на издаването й в рамките на по-малко от една година е преназначаван на две различни други длъжности в системата на МВР, което предполага оценяване на неговите служебни качества и нуждата от него като служител в системата на МВР.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, но в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона, респективно налице са основателни основания за оспорването й по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК и трябва да бъде отменена.

По водене на делото жалбоподателят е направил разноски, които претендира до размер на 650 лв. според представения списък по чл. 80 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност само те следва да му бъдат възстановени от бюджета на МВР.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването на М.П, [населено място], [адрес], Заповед № 8121К-8713/11.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр. С., ул. „Шести септември“ № 29 да заплати на М.П, [населено място], [адрес], сумата 650 лв. (шестотин и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщените до страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.