Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на И.И, осъществяваща търговска дейност като ЕТ „Лес-комерс-И.И“ със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Антим I“ № 17, вх. А, ет. 3, ап. 9, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р.Р, против решение № 476/11.03.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2655/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03002516007653-091-001/31.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП с решение № 273/18.08.2017 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 128.60 лв.

С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. И.Н – Петрова по съображения, изложени в писмено становище от 30.08.2019 г., и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноски независимо от изхода на спора на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа...