Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Подадена е касационна жалба от „КЕП“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 523 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11853/2016 г. по описа на Върховен административния съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 156 от 05.08.2016г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 68, т. 1 и т. 3а, вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) на дружеството е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - яз. "А. Си" с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ [Фирма 1].

С касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения акт, като се присъдят направените разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Тодорова е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници дружествата [Фирма 2], "ТРАКИЯ-97" ЕООД и "ВОДА-ТОК" ООД, чрез процесуални представители оспорват основателността на касационната жалба и молят същата да бъде отхвърлена. "ТРАКИЯ-97" ЕООД чрез пълномощникът си адв.. Д претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени правилността на решението и доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Върховния административен съд, трето отделение е установил, че административното производство пред министъра на околната среда е започнало по искане на [Фирма 1] със заявление вх.№ ПВ-15 от 26.04.2016г., с което дружеството е поискало издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Ал. Стамболийски" с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ "КЕП" със заявено водно количество от 3.00 куб. м./секунда при годишен лимит от 70.0 млн. куб. м./секунда с място на водовземане главен силов канал на км 9+250, трети участък на главния силов канал /ГСК/, започващ от язовир "Ал. Стамболийски" след ВЕЦ "Росица-1" при разрешителен режим в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, съобразно изискванията на енергийната система.

С решение № 156 от 05.08.2016г. на министъра на околната среда и водите, което е било предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС, на основание чл. 68, т. 1 и т. 3а, вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) на „КЕП“ ООД е отказано издаване на исканото разрешително по параметрите, посочени в заявлението, с мотив, че не е възможно задоволяване на искането на дружеството, тъй като ще бъдат нарушени придобити права, поради техническа невъзможност за доставка на водата чрез ГСК след язовир "Ал. Стамболийски". В мотивната част на заповедта е посочено, че придобитите права по Разрешителни № 003706/21.11.2005г., № 01440014/03.05.2010г., № 01440019/5.03.2013г. са в размер на 15.3 куб. м./сек в режим на работа извъннапоителен режим, т. е. това количество надхвърля максималното количество, което може да бъде доставено от 12 куб. м. /сек. при нормална работа без преливане, което води до извод, че е невъзможно да се разреши ново допълнително водовземане от канала.

От правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), в предписаната от закона форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Отказът на административния орган съответствал и на приложимия материален закон и целта на закона. Този извод е обоснован, след като съдът е приел, че констатациите от извършените в хода на административното производство проверки, изпитания и замервания са потвърждават от заключението по назначената тройна съдебно-хидротехническа експертиза (СХТЕ). Посочил е, че заключението не е оборено с надлежни доказателства, поради което няма основание да не го кредитира, а наред с това заключението било подписано без забележки и особени становища и от вещото лице, изготвило единичната експертиза. Приел е, че съгласно заключението на СХТЕ, максималното количество, което може да бъде проведено до края на ГСК, без да се достигнат критични условия за експлоатация на канала, където се осъществява водовземането за ВЕЦ Росица 2, ВЕЦ, Павликени и ВЕС Лесичари, не може да надхвърля 12 куб. м./сек, т. е. до края на ГСК не могат да бъдат провеждани водни количества над 12 куб. м. /сек. за да не се наруши нормалното експлоатационно състояние на съоръжението, физически отклоняване на определено водно количество на км 9+250 винаги ще доведе до реалното намаляване на водното количество след това място по посока на течението, Дори доставяне на тези максимални количества от 12 куб. м. /сек. не може да удовлетвори сумарните нужди на водопотребителите и водоползвателите, съгласно действащите разрешителни при едновременна работа и всяко отклоняване на водно количество на км 9+250 би представлявало нарушение на правата на водоползвателите, които реализират правото си на водовземане с края на ГСК. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. Решението е правилно постановено.

При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания.

Обоснован на събраните доказателства е извода на тричленния състав на ВАС, че отказа на административния орган за издаване на поисканото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - яз. "А. Си" с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ [Фирма 1] е постановен в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3а, във вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително, когато: се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2; и когато е установена невъзможност за задоволяване на искането. А придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ са права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон.

Правилно съдът е приел, че констатациите на органа за наличие на основанията за отказа се потвърждават от заключението по приетата тройна СХТЕ. Заключението по тройната експертиза установява, че максималното количество, което може да бъде проведено до края на ГСК, без да се достигнат критични условия за експлоатация на канала, където се осъществява водовземането за ВЕЦ Росица 2, ВЕЦ, Павликени и ВЕС Лесичари, не може да надхвърля 12 куб. м./сек, т. е. до края на ГСК не могат да бъдат провеждани водни количества над 12 куб. м. /сек. за да не се наруши нормалното експлоатационно състояние на съоръжението, физически отклоняване на определено водно количество на км 9+250 винаги ще доведе до реалното намаляване на водното количество след това място по посока на течението. Дори доставяне на тези максимални количества от 12 куб. м. /сек. не може да удовлетвори сумарните нужди на водопотребителите и водоползвателите, съгласно действащите разрешителни при едновременна работа. Съгласно дадените разрешения е разрешено водно количество 10.3 куб. в./сек. за производство на електроенергия на ВЕЦ „Росица 2“ със срок на действие до 21.11.2021 г., на ВЕЦ „Лесичери“ – 2.5 куб. м./сек. със срок на действие до 20.03.2018 г. и на ВЕЦ „Павликени“ – 2.5 куб. м./сек. със срок на действия до 2020 г. Следователно обоснован със заключение по назначената СХТЕ е извода на административния орган, че всяко отклоняване на водно количество на км 9+250 би представлявало нарушение на правата на водоползвателите, които реализират правото си на водовземане с края на ГСК, както и че е установена невъзможност за задоволяване на искането.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението е необосновано, тъй като съдът е приел, че е невъзможно задоволяването на искането на „КЕП“ ООД за 3.0 куб. м./сек., поради това, че ще бъдат нарушени придобити права, включително по разрешително № 01440019/5.03.2013г. за водоползване на ВЕЦ „Лесичери“, без да се съобрази факта, че срокът на така посоченото разрешително е изтекъл на 20.03.2018 г.

В случая е безспорно, че оспореното пред съда решение на министъра на околната среда и водите е произнесено на 05.08.2016 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че при преценка законосъобразността на акта съдът не е взел предвид факта, че срокът на разрешението за водоползване на ВЕЦ „Лесичери“ е изтекъл на 20.03.2018 г.

Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Изтичането на срока на издадено разрешително за вдоползване, посочено в оспорения акт, като издадено на ползвател, чиито права биха се засегнали при уважаване на искането за издаване на разрешително на касатора, не съставлява нов факт от значение за делото. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника - Министерството на околната среда и водите, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

От друга страна, претенцията на "ТРАКИЯ-97" ЕООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователна, тъй като се присъждат само действително направени разноски, а този ответник не ангажира доказателства за действително извършени разноски. От представеният по делото договор за правна защита и съдействие (л. 18) е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 550 лв., но не е посочено, че сумата е платена, а и липсват други доказателства за реално извършени разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 523 от 14.01.2019 г. по адм. дело № 11853/2016 г. по описа на Върховен административния съд, трето отделение.

ОСЪЖДА „КЕП“ ООД, ЕИК 104619143, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Московска“ № 27, вх.Б, ап. 7, представлявано от С. Г. К, да заплати на Министерството на околната среда и водите разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Подадена е касационна жалба от „КЕП“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 523 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11853/2016 г. по описа на Върховен административния съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 156 от 05.08.2016г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 68, т. 1 и т. 3а, вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) на дружеството е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - яз. "А. Си" с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ [Фирма 1].

С касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения акт, като се присъдят направените разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Тодорова е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници дружествата [Фирма 2], "ТРАКИЯ-97" ЕООД и "ВОДА-ТОК" ООД, чрез процесуални представители оспорват основателността на касационната жалба и молят същата да бъде отхвърлена. "ТРАКИЯ-97" ЕООД чрез пълномощникът си адв.. Д претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени правилността на решението и доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Върховния административен съд, трето отделение е установил, че административното производство пред министъра на околната среда е започнало по искане на [Фирма 1] със заявление вх.№ ПВ-15 от 26.04.2016г., с което дружеството е поискало издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Ал. Стамболийски" с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ "КЕП" със заявено водно количество от 3.00 куб. м./секунда при годишен лимит от 70.0 млн. куб. м./секунда с място на водовземане главен силов канал на км 9+250, трети участък на главния силов канал /ГСК/, започващ от язовир "Ал. Стамболийски" след ВЕЦ "Росица-1" при разрешителен режим в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, съобразно изискванията на енергийната система.

С решение № 156 от 05.08.2016г. на министъра на околната среда и водите, което е било предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС, на основание чл. 68, т. 1 и т. 3а, вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) на „КЕП“ ООД е отказано издаване на исканото разрешително по параметрите, посочени в заявлението, с мотив, че не е възможно задоволяване на искането на дружеството, тъй като ще бъдат нарушени придобити права, поради техническа невъзможност за доставка на водата чрез ГСК след язовир "Ал. Стамболийски". В мотивната част на заповедта е посочено, че придобитите права по Разрешителни № 003706/21.11.2005г., № 01440014/03.05.2010г., № 01440019/5.03.2013г. са в размер на 15.3 куб. м./сек в режим на работа извъннапоителен режим, т. е. това количество надхвърля максималното количество, което може да бъде доставено от 12 куб. м. /сек. при нормална работа без преливане, което води до извод, че е невъзможно да се разреши ново допълнително водовземане от канала.

От правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), в предписаната от закона форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Отказът на административния орган съответствал и на приложимия материален закон и целта на закона. Този извод е обоснован, след като съдът е приел, че констатациите от извършените в хода на административното производство проверки, изпитания и замервания са потвърждават от заключението по назначената тройна съдебно-хидротехническа експертиза (СХТЕ). Посочил е, че заключението не е оборено с надлежни доказателства, поради което няма основание да не го кредитира, а наред с това заключението било подписано без забележки и особени становища и от вещото лице, изготвило единичната експертиза. Приел е, че съгласно заключението на СХТЕ, максималното количество, което може да бъде проведено до края на ГСК, без да се достигнат критични условия за експлоатация на канала, където се осъществява водовземането за ВЕЦ Росица 2, ВЕЦ, Павликени и ВЕС Лесичари, не може да надхвърля 12 куб. м./сек, т. е. до края на ГСК не могат да бъдат провеждани водни количества над 12 куб. м. /сек. за да не се наруши нормалното експлоатационно състояние на съоръжението, физически отклоняване на определено водно количество на км 9+250 винаги ще доведе до реалното намаляване на водното количество след това място по посока на течението, Дори доставяне на тези максимални количества от 12 куб. м. /сек. не може да удовлетвори сумарните нужди на водопотребителите и водоползвателите, съгласно действащите разрешителни при едновременна работа и всяко отклоняване на водно количество на км 9+250 би представлявало нарушение на правата на водоползвателите, които реализират правото си на водовземане с края на ГСК. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт.

Решението е правилно постановено.

При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания.

Обоснован на събраните доказателства е извода на тричленния състав на ВАС, че отказа на административния орган за издаване на поисканото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - яз. "А. Си" с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ [Фирма 1] е постановен в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3а, във вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително, когато: се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2; и когато е установена невъзможност за задоволяване на искането. А придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ са права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон.

Правилно съдът е приел, че констатациите на органа за наличие на основанията за отказа се потвърждават от заключението по приетата тройна СХТЕ. Заключението по тройната експертиза установява, че максималното количество, което може да бъде проведено до края на ГСК, без да се достигнат критични условия за експлоатация на канала, където се осъществява водовземането за ВЕЦ Росица 2, ВЕЦ, Павликени и ВЕС Лесичари, не може да надхвърля 12 куб. м./сек, т. е. до края на ГСК не могат да бъдат провеждани водни количества над 12 куб. м. /сек. за да не се наруши нормалното експлоатационно състояние на съоръжението, физически отклоняване на определено водно количество на км 9+250 винаги ще доведе до реалното намаляване на водното количество след това място по посока на течението. Дори доставяне на тези максимални количества от 12 куб. м. /сек. не може да удовлетвори сумарните нужди на водопотребителите и водоползвателите, съгласно действащите разрешителни при едновременна работа. Съгласно дадените разрешения е разрешено водно количество 10.3 куб. в./сек. за производство на електроенергия на ВЕЦ „Росица 2“ със срок на действие до 21.11.2021 г., на ВЕЦ „Лесичери“ – 2.5 куб. м./сек. със срок на действие до 20.03.2018 г. и на ВЕЦ „Павликени“ – 2.5 куб. м./сек. със срок на действия до 2020 г. Следователно обоснован със заключение по назначената СХТЕ е извода на административния орган, че всяко отклоняване на водно количество на км 9+250 би представлявало нарушение на правата на водоползвателите, които реализират правото си на водовземане с края на ГСК, както и че е установена невъзможност за задоволяване на искането.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението е необосновано, тъй като съдът е приел, че е невъзможно задоволяването на искането на „КЕП“ ООД за 3.0 куб. м./сек., поради това, че ще бъдат нарушени придобити права, включително по разрешително № 01440019/5.03.2013г. за водоползване на ВЕЦ „Лесичери“, без да се съобрази факта, че срокът на така посоченото разрешително е изтекъл на 20.03.2018 г.

В случая е безспорно, че оспореното пред съда решение на министъра на околната среда и водите е произнесено на 05.08.2016 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че при преценка законосъобразността на акта съдът не е взел предвид факта, че срокът на разрешението за водоползване на ВЕЦ „Лесичери“ е изтекъл на 20.03.2018 г.

Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Изтичането на срока на издадено разрешително за вдоползване, посочено в оспорения акт, като издадено на ползвател, чиито права биха се засегнали при уважаване на искането за издаване на разрешително на касатора, не съставлява нов факт от значение за делото. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника - Министерството на околната среда и водите, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

От друга страна, претенцията на "ТРАКИЯ-97" ЕООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователна, тъй като се присъждат само действително направени разноски, а този ответник не ангажира доказателства за действително извършени разноски. От представеният по делото договор за правна защита и съдействие (л. 18) е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 550 лв., но не е посочено, че сумата е платена, а и липсват други доказателства за реално извършени разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 523 от 14.01.2019 г. по адм. дело № 11853/2016 г. по описа на Върховен административния съд, трето отделение.

ОСЪЖДА „КЕП“ ООД, ЕИК 104619143, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Московска“ № 27, вх.Б, ап. 7, представлявано от С.К, да заплати на Министерството на околната среда и водите разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.