Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив срещу решение № 1453/21.06.2018г. постановено по административно дело № 588/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС - Пловдив/.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че описаното в заповедта нарушение се базира само на предположения, че не са анализирани всички доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство, че не е доказано твърдяното нарушение и че липсват вредни последици от нарушението. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което Заповед № 317з-296/22.01.2018г. на директора на ОДМВР - Пловдив да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касация – З.С чрез процесуалния си представител адв. Т.А оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска оспорваното решение да се потвърди. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение е отменена по жалба на З. С. З № 317з-296/22.01.2018г. на директора на ОДМВР, с която на Сивков на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо и чл. 204, т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
По делото е установено, че дисциплинарното производство е започнало по повод докладна записка с данни, че служителите старши полицай Ч.Д и старши полицай З.С, при извършване на патрулно – постова дейност, не са отразили в доклада си проверка на лек автомобил МГ 320, сив на цвят, с рег. [рег. номер на МПС], Назначена е проверка, в хода на която са събрани писмени доказателства и записи от видеокамери в района, където се твърди, че е извършено нарушението, подробно описани от първоинстанционния съд. Изискани са обяснения от шофьора на спрения за проверка автомобил. Установено е, че Сивков е запознат със заповедта за извършване на проверката, с изготвената справка рег. № 2372-16068/18.12.2017г., с която е предложено на директора на ОДМВР – Пловдив, на З.С да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за извършени нарушения на служебната дисциплина. На 22.01.2018г. е издадена процесната заповед, с която на полицейския служите е наложено дисциплинарното наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
С оглед изложените фактически установявания, съдът от правна страна е изложил съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон с оглед заеманата от Сивков длъжност. Спазена е законоустановената писмена форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Приел е, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, като подробно е обсъдил възражението на жалбоподателя (ответник по касация), че същите не са спазени. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че тя е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че в противоречие с нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Посочил е, че по делото е налице покана за даване на обяснения от 01.12.2017г. и са налице обяснения от 04.12.2017г. на Сивков, но липсвали каквито и да е било данни, че служителят се е запознал с материалите по преписката, което според съда означавало, че не е проведено изслушване на служителя. Посочил е, че в справка рег. № 2372р-16069/18.12.2017г. е налице подпис на Сивков, че се е запознал със същата, но отново липсвали данни, че той е запознат със събраните по преписката материали. За основателно съдът е приел възражението на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, тъй като не бил в състояние да разбере в какво точно се състои деянието му – в действие или бездействие, тъй като в цялата справка относно резултатите от извършената проверка, разследващият орган, като сочи, какво деяние е извършено, не сочи дали то представлява действие или бездействие, а навсякъде било посочено „действие/бездействие“. Аналогични били изводите и в заповедта. За основателно е прието и възражението на жалбоподателя, че в заповедта не е посочено мястото на извършване на нарушението, както и че липсвали убедителни доказателства за това нарушение. Посочил е, че описаното в заповедта като нарушение се базира единствено и само на предположения, но не и на безспорно установени факти и обстоятелства. За неоснователно е прието възражението на Сивков, че не бил запознат срещу подпис с Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Инструкция № 8121з-749/2014г./, поради което не може да му се вмени процесното деяние, след като не знаел съдържането й. В тази връзка съдът е посочил, че тази инструкция е обнародвана в Държавен вестник и жалбоподателят е задължен да е запознат и да я изпълнява, предвид заеманата от него длъжност. Задължение да познава основните нормативни документи му е вменено и с длъжностната характеристика.
Решението е неправилно. Налице е соченото от касатора касационно основание нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.
Правилни са изводите на съда, относно издаването на заповедта от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР тече от датата, на която обобщената справка от извършената проверка е постъпила при дисциплинарно наказващият орган – 18.12.2017г., а не от датата на постъпване на докладна записка рег. № 2342р-14621/20.11.2017г. тъй като към датата на постъпването на тази докладна записка все още не са безспорно установени извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдебната практика приема, че с депозирането на обобщената справка от извършената дисциплинарна проверка при дисциплинарно наказващия орган, при последният постъпват всички материали от дисциплинарното производство.
Погрешно съдът е приел, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по конкретно на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Задълженията са алтернативни - или да се приемат писмени обяснения или служителят да се изслуша. Изслушването на държавния служител или приемането на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. По делото са налични доказателства – покана рег. № 2372р-15214/01.12.2017г. връчена на Сивков на 01.12.2017г. и Обяснения от младши инспектор З.С рег. № УРИ 2372р-15393/04.12.2017г. от които се установява, че е спазено изискването на закона, преди налагането на дисциплинарното наказание да се приемат писмените обяснения на служителя. Тези обяснения са дадени по повод дисциплинираната проверка приключила с издаването на процесната заповед, за започването, на която Сивков е изрично уведомен и не са налице сочените от първоинстанционния съд нарушения на чл. 25, 26, 27 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121з-470/2015г./. В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени обяснения, които са взети предвид преди налагането на дисциплинарното наказание. Писменото обяснение на Сивков е прието от директора на ОДМВР – Пловдив, видно от поставената върху обясненията резолюция, като съгласно изискването на чл. 27 от Инструкция № 8121з-470/2015г. са посочени датата, длъжността и името на дисциплинарно наказващия орган. Служителят е дал писмени обяснения, поради което дисциплинарно наказващият орган не е имал задължение да го изслуша. Действително, след 04.12.2017г. са събирани допълнителни доказателства, които са описани в обобщената справка и след нейното изготвяне (Сивков е запознат със справката на 18.12.2017г.) не са искани втори път обяснения от служителя, но в обобщената справка няма нови обстоятелства извън първоначално изнесените в докладната записка за неотразена по надлежния ред проверка на МПС. Събраните допълнително доказателства не са довели до промяна в правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, за да било необходимо отправянето на нова покана за даване на писмени обяснения.
Неправилен е изводът на съда, че е основателно възражението на Сивков, че е нарушено правото му на защита и той не е бил в състояние да разбере, в какво точно се състои деянието му – действие или бездействие. От изложеното в обобщената справка и в Заповед № 317з-296/22.01.2018г. се установява, че на 14.11.2017г. в гр. П. 15:14:02 на бул. „В. Л“ № 141, в индустриалната зона, посока гр. П., З.С, докато е бил назначен в наряд като автопатрул заедно с младши инспектор Ч.Д, старши полицай в група ООР, спират за проверка лек автомобил „Мерцедес ML“ с рег. [рег. номер на МПС], сив на цвят, собственост на Е.В, от [населено място]. След извършена проверка на предоставените документи, служителите освобождават лицето. В дневника за отчитане на извършените справки в АИС на МВР в ОДЦ /ОДЧ на Трето РПУ – Пловдив за дата 14.11.2017 г. не е отразена проверката на л. а. „Мерцедес ML“ в рег. [рег. номер на МПС] и лице Е.В. С оглед установеното, че свидетелството на водача е иззето е посочено, че липсата на СУМПС и наличието на ПАМ е трябвало да се установи от проверката на документите и чрез справка от ОДЧ на Трето РПУ – Пловдив. В доклада за проверени лица и превозни средства за дейността на наряда за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 14.11.2017 г. не е отразена извършената проверка на л. а. „Мерцедес ML“, с рег. [рег. номер на МПС] и водач Е.В.К деяния са ясно описани и не остава съмнение, за какво нарушение се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Квалификацията дадена от дисциплинарно наказващия орган определя извършеното като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, за което се налага дисциплинарно наказание, регламентирано в чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Поведението на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като неизпълнение на служебни задължения – чл. 200, ал. 1, т. 11. Описаните в заповедта факти, установени в хода на административното производство, вкл. мястото където е извършено нарушението, не са опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното производство и доказват извършеното нарушение. Използването в оспорваната заповед на изразите „действие/бездействие“ не препятства наказаното лице да разбере за какво нарушение се ангажира дисциплинарната му отговорност и да осъществи в пълен обем правото си на защита. Неправилни са изводите на съда, че не може да се установи по безспорен начин, че е спрян за проверка автомобилът описан в процесната заповед и къде точно е станало това. По делото са налични доказателства както за движението на лек автомобил „Мерцедес ML“ сив на цвят с рег. [рег. номер на МПС] по бул. В. Л (Карловско шосе), така и за движението на служебен автомобил с рег. [рег. номер на МПС] по бул. В. Л (Карловско шосе), за местоположението на полицейския автопатрул/писмо рег. № 2372р-15466/05.12.2017г., писмо рег. № 2372р-15532/06.12.2017г. и приложенията към него, писмо рег. № 438р-22366/07.12.2017г. и приложените към него седмичен график, разпореждане на силите и средствата за денонощието, ежедневна ведомост, информационна карта за дейността на наряда, доклад за проверени лица и превозни средства, извадки от дневника за отчитане на извършените справки в автоматизираните информационни системи на МВР, график за дежурствата на служителите от ОДЧ, график за дежурствата по районно управление на служителите от Трето РУ – Пловдив и план за СПО/, неоспорени от жалбоподателя, въз основа на които са направени посочените в заповедта констатации.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Касаторът не сочи, че в хода на съдебното производство съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Жалбата срещу заповедта следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди З.С да заплати на ОДМВР - Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1453/21.06.2018г. постановено по административно дело № 588/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив И ВМЕСТО НЕГО постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С срещу Заповед № 317з-296/22.01.2018г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
ОСЪЖДА З.С, ЕГН [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 100, 00 (сто) лева деловодни разноски. Решението е окончателно.