Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Б.П с адрес в [населено място], срещу решение № 467 от 23.11.2018г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 284/2018г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-20-127#2 от 20.09.2018г. на директора на ТП на НОИ гр. С..
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр. С. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по ч. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на дикетора на ТП на НОИ гр. С.. С него се отхвърля жалба срещу разпореждане № 203-01-39-3 от 10.08.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Смолян за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на Б.П.В са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му.
Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че на 16.02.2018г. Б.П е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица като прилага към него и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС /Испания: със СЕД U002. Декларирано е прекратяване на правоотношение, считано от 13.02.2018г. В административното производство е установен период на осигурена заетост от 29.01.2018г. до 12.02.2018г., включително и основание за прекратяване на осигуряването - изтичане на срока на договора. При проверка на задграничните пътувания на Б.П е установено излизане на 28.01.2018г. и влизане на 30.01.2018г. като е констатирано несъответствие в данните, получени от МВР и данните, които първоначално са удостоверени от компетентната институция на Испания като период на осигуреност на лицето. Наред с това е констатирано, че има образувана преписка в ОП Смолян за проверка на тези обстоятелства, което е пречка за административния орган да се произнесе по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица. Тези факти съдът възприел като основание за постановяване на законосъобразно разпореждане за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.
В хода на производството пред Административен съд – Смолян, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. По силата на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р. Б е страна. Приложението на чл. 54г, ал. 4 КСО има обезпечителен характер, при съобразяване на принципите за съразмерност и осигурява възможност за законосъобразно произнасяне след изясняване на правнозначимите факти относно отказ или прекратяване на изплащането, респ. отпускане и изплащане на обезщетението. В Р. Б е налице солидарен принцип на осигурителна система, поради което спирането е в интерес, както на обществото, ДОО, така и на осигуреното лице.
В ТП на НОИ – Смолян е получено писмо от Областна дирекция на МВР – Смолян, с което са уведомени, че от страна на Окръжна прокуратура е образувана преписка и е разпоредено на Областна дирекция на МВР – Смолян извършване на проверка
В случая e обоснована необходимостта от установяване съответствието на подаваните данни от осигурителя Servсios Agricolas Lyubo, SLU и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените данни за пребиваването му на територията на РБългария и К. И в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност.
Неоснователни са възраженията на касатора за издаване на оспорения административен акт при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Извършените проверки от страна на компетентните държавни органи на територията на България и резултатите от тях, сочат за наличието на данни по смисъла на чл. 54г, ал. 4 КСО, които обосновават материалната законосъобразност на акта. Доколкото за осигуряване на координация на националната осигурителна система на Испания и на България приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), то същият в чл. 61 признава осигурителния стаж като основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. Българският осигурителен стаж се включва в използваното по – общо понятие „осигурителен период”, което може да обхване и периоди на трудова заетост и на пребиваване, когато по законодателството на отделната държава членка на Европейския съюз тези периоди имат осигурителноправни последици. Обстоятелството, че компетентните български институции са поискали представяне на допълнителна информация, документи или подкрепящите ги доказателства, необходими за установяването на правата и задълженията на Миланов по повод на изплащане на обезщетението за безработица и на това основание са спрели образуваното административно производство, не ограничава правата, които той има по чл. 45 и чл. 49 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС). При положение, че е налице различие на законодателствата на двете държави (България и Испания) в областта на социалната сигурност и политика, прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на основните права на гражданите на Европейския съюз (вж. напр. Решение от 1 октомври 2009 г., Leyman, C 3/08, EU:C:2009:595, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Предвид изложеното, разпореждането за спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица, доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускане на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка (спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица), не би надхвърлила необходимото за постигането на ефективна координация на социалната сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за организирането и финансирането на собствените си социалноосигурителни схеми. Следователно обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърденото с него разпореждане, издадено от ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883 / 2004.
Спирането на производството по изплащане на обезщетение за безработица се явява в допустим от закона обем с оглед охрана на обществения интерес. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: решение № 5755/16.04.2019г., постановено по адм. дело № 999/2019 по описа на ВАС, VI о.; решение № 6118/ 23.04.2019г., постановено по адм. дело № 13691/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 6121/23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14441/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 5421/10.04.2019г., постановено по адм. дело № 13594/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение №5618/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 14887/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение №5612/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 14442/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 6884/09.05.2019г., постановено по адм. дело № 14443/2018г. по описа на ВАС, VI о., решение № 7312/16.05.2019г., постановено по адм. дело № 13597/2018г. по описа на ВАС, VI о., решение № 7767/23.05.2019г., постановено по адм. дело № 14019/2018г. по описа на ВАС, VI о., др.
С отхвърляне на подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и с оглед осъществената защита на административния орган от юрисконсулт пред касационната инстанция, в полза на Териториално поделение на НОИ – Смолян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 467 от 23.11.2018г. на Административен съд Смолян по адм дело № 284/2018г.
ОСЪЖДА Б.П да заплати в полза на ТП на НОИ Смолян разноски в размер на 100/сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.