Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на В.П, от гр. С., чрез процесуален представител – адв. Ц.Д, вписана в Софийска адвокатска колегия, срещу Решение, по т. 10 от протокол №10 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 30.03.2021 г., с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на длъжност за периода 15.05.2014 г. – 29.11.2016 година. В жалбата се излагат възражения срещу законосъобразността на приетото решение на СК на ВСС, поради липса на мотиви, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, които са основания за неговата отмяна, съобразно предвиденото в чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК.

Обжалваното решение на кадровия орган било издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ЗСВ, предвид съображенията му, че възстановяването на длъжност на временно отстранен магистрат няма обратно действие. Жалбоподателят счита, че административният орган бил длъжен да издаде решение за възстановяване на магистрата на заеманата длъжност за този период, тъй като възстановяването имало обратно действие, съобразно логическото, систематическото и граматическото тълкуване на нормата на чл. 231 ЗСВ. По този начин се постигала целта на разпоредбата - да позволи на отстранения магистрат отново да упражнява функциите за в бъдеще и да поправи негативните последици от временното отстраняване по смисъла на чл. 230 ЗСВ.

Излага аргументи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с обстоятелството, че по молбата му за възстановяване на заеманата длъжност незаконосъобразно се произнесла Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС. Предвид липсата на обсъждане в заседанието на СК на ВСС на 30.03.2021 г. относно „за“ и „против“ на молбата му за възстановяване, поддържа доводи за немотивираност на административния акт.

При горните фактически констатации и правни аргументи моли за отмяна на незаконосъобразното решение на СК на ВСС и за разрешаване на въпроса по същество, както и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрисконсулт Д.Г, в писмено становище по делото от 01.06.2021 г. и в открито съдебно заседание поддържа доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение на СК на ВСС. Претендира разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК жалбата е неоснователна.

От приетите за относими по делото доказателства от фактическа страна се установява, че с Решение, прието по т. I от протокол №20 от заседанието на Висш съдебен съвет, проведено на 15.05.2014 г., на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ В.П е бил временно отстранен от длъжност като съдия, председател на Апелативен съд София, до приключване на наказателно производство срещу него.

Наказателното производство, което е било основание за временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност е завършило с оправдателна присъда №16/04.12.2020 г. по в. н.о. х.д. №1135/2020 г. на Апелативен съд София, НК, ІІІ състав, влязла в сила на 22.12.2020 година. Със заявление вх. №11-04-376/15.08.2016 г. В.П е поискал да бъде възстановен на длъжността „съдия” в Апелативен съд София.

От съдържанието на извлечение от протокол №1 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК на ВСС, проведено на 03.10.2016 г., се констатира, че помощният орган е взел решение по т. Р-14, че е налице основание за възстановяване на В.П на длъжността „съдия” в Апелативен съд София, с оглед отпадане на разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗСВ отм. ,

На свое заседание, проведено на 01.11.2016 г. СК на ВСС е приела по т. 3 от протокол №22 от същата дата, че следва да отложи разглеждането й, за обсъждане и вземане на принципно решение за всички магистрати по искания за възстановяване на длъжност, което да бъде внесено на заседание на Пленума на ВСС.

Видно от извлечение от протокол №25 от заседанието СК на ВСС, проведено на 22.11.2016 г., е взето Решение по т. 53 относно проект за Решение за отмяна на Решение на СК на ВСС по протокол № 22/01.11.2016 г., т. 3 и т. 4. С Решението по т. 53.1. предходното решение на СК на ВСС по протокол №22/01.11.2016 г., по т. 3 и т. 4 е отменено. По т. 53.2. В.П е възстановен на длъжността „съдия” в Апелативен съд София – временно отстранен от длъжност. С акт за встъпване в длъжност от 29.11.2016 г. съдия В.П е встъпил в длъжност „съдия” в Апелативен съд София, считано от 29.11.2016 година.

С молба peг. №ВСС-645/14.01.2021 г. подадена от В.П и на основание чл. 231, ал. 1 ЗСВ, същият е поискал да бъде възстановен на длъжността, на която бил отстранен на 15.05.2014 г., за времето от 15.05.2014 г. до 29.11.2016 г., както и да му се изплатят сумите, представляващи трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен отпуск, допълнително трудово възнаграждение и суми за облекло за същия период.

С Решението по т. 4.1. от протокол №5 от заседанието на Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС, проведено на 08.03.2021 г. е прието молбата на В.П, за възстановяването му на длъжност „съдия” в Апелативен съд София за периода от 15.05.2014 г. до 29.11.2016 г. да бъде оставена без уважение и да се уведоми КАК при СК на ВСС за становището по т. 4.1.

С Решение по Р-11 относно подадената молба от В.П на основание чл. 231, ал. 1 ЗСВ от протокол №9 от заседание на КАК към СК на ВСС, проведено на 22.03.2021 г., е прието да бъде предложено на СК на ВСС да остави без уважение молбата на В.П - съдия в Апелативен съд София за възстановяването му на длъжност за периода 15.05.2014 г. - 29.11.2016 година. Решението е мотивирано с действието на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ЗСВ (ДВ. бр. 62 от 2016 г.), която не предвижда изключение от общия принцип за действие на административния акт занапред. Съобразно съдържанието й КАК счита, че Висшият съдебен съвет няма законово правомощие да й придава обратно действие. А ЗСВ в разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от с. з. създава компенсаторен механизъм отстраненият от длъжност магистрат при възстановяване да получи следващо се обезщетение.

С оспореното по настоящото дело Решение по т. 10 от протокол № 10 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 30.03.2021 г., СК на ВСС е оставила без уважение искането на В.П за възстановяване на длъжността „съдия” в Апелативен съд София за периода 15.05.2014 г. - 29.11.2016 година.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, и след проверка на основанията по чл. 146 АПК, намира, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразен административен акт.

Решението е издадено от компетентен административен орган, при наличие на законоустановения кворум и мнозинство, като „за“ неговото приемане са гласували 7 от членовете на СК на ВСС и двама са били „против“. Решението е съответно на предвидено в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 4 (ред. изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2019 г.) ЗСВ.

Спазено е изискването на чл. 34, ал. 3 ЗСВ. Съгласно тази разпоредба решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него.

В конкретната хипотеза мотивите за формиране на приетото решение на СК на ВСС се съдържат в решението на КАК на СК на ВСС, а така също и в изказванията на К. Ш и съдия Г.Ч.П са обективирани в приложения по преписката пълен стенографски протокол №10/30.03.2021 г. на СК на ВСС от проведеното заседание. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение на СК на ВСС, както и не е нарушен принципът, посочен в чл. 10, ал. 1 АПК, каквито са били доводите и възраженията на оспорващия в жалбата до съда.

Във връзка с приложението на материалния закон, съдът намира следното:

В относимата редакция на чл. 230, ал. 1 (ДВ, бр. 21 от 08 март 2014 г.) ЗСВ към датата на приетото решение на ВСС за временно отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е било предвидено в случаите по чл. 132 от Конституцията на Р. Б, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство.

От съдържанието на разпоредбата, действаща към посочения момент, както и понастоящем, следва, че при временното отстраняване от длъжност, отстранените не загубват качеството си на съдия, прокурор или следовател, а само са ограничени във възможността да упражняват своите магистратски функции, по силата на административна мярка, която е законово регламентирана.

При възстановяването по чл. 231, ал. 1 ЗСВ положителна материална предпоставка е лицето, което е било временно отстранено по чл. 230 ЗСВ да има качеството на магистрат. В Тълкувателно решение №7/2017 г. по тълк. дело №7/2015 г. на ОСС на ВАС, I и ІI Колегия е взето отношение по правната същност на магистратското правоотношение. Прието е, че то "може да бъде дефинирано като възникваща въз основа на действащата система от правни норми индивидуализирана правна връзка между конкретните субекти на правото (субекти на правоотношението), която се създава с цел да се осъществи правното регулиране на конкретното обществено отношение посредством предоставянето на субективните юридически права и възлагането на субективните юридически задължения и която правна връзка се гарантира от принудителната сила на държавата“.

Съобразно посочената дефиниция се приема, че магистратското правоотношение е създадено въз основа на Конституцията на Р. Б, ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), правна връзка с публичноправен характер между Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и конкретния магистрат.

В настоящата хипотеза жалбоподателят за времето, през което е бил временно отстранен от длъжност не е загубил магистратското си качество. При възстановяването му в длъжност, след като е отпаднало основанието за временно отстраняване – постановяване на оправдателна присъда, която е влязла в законна сила, същият има правата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ. Последните са свързани с получаване на съответните възнаграждения и обезщетения за периода на отстраняването. За пълнота следва да се посочи, че при освобождаването от длъжност магистратът престава да бъде такъв, а при отстраняването, тъй продължава да е магистрат, но временно е лишен от възможността да изпълнява функционалните си задължения.

Езиковото и систематичното тълкуване на чл. 231, ал. 1 ЗСВ следователно изисква, както при прилагане на мярката, така и при нейното отпадане, засегнатото лице да притежава качеството магистрат. Законът използва общото наименование на длъжностите – съдия, прокурор или следовател. Решенията за възстановяване на временно отстранен магистрат в качеството си на индивидуални административни актове имат правопораждащо действие и то само занапред. Придаването на обратно действие на административния акт следва да бъде изрично уредено в закон, което в случая не се съдържа в ЗСВ. В този смисъл съдът приема, че няма нормативна уредба, на основание която да се преуреждат с обратна сила развили се вече правоотношения между административния орган и адресата на акта.

С оглед на изтъкнатите съображения, оспореното решение на СК на ВСС е постановено в съответствие с относимите материалноправни норми и при съблюдаване целта на закона. Решението е законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, с оглед резултата от оспорването, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство, тъй като в него е участвал процесуален представител юрисконсулт Генадиева. Същото се определя в размер на 100 лева съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК и чл. 36 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П, от гр. С., срещу Решение, прието по т. 10 от протокол №10 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 30.03.2021 г., с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на длъжност „съдия“ в Апелативен съд София за периода 15.05.2014 г. – 29.11.2016 година.

ОСЪЖДА В.П, с [ЕГН], с адрес гр. С., [квартал], [улица] да заплати на Висшия съдебен съвет с адрес гр. С., ул. „Е. Й“ №12 сумата от 100, 00 лева (сто лева), разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.