Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк.. Т, против решение № 4641/18.08.2020 г. по адм дело № 1392/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991902330542/19.09.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2104/13.12.2019г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП – София.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения, че са доказани изискванията за прекратяване на регистрация на „Бизнес анализи и реконструкции” ЕООД. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Бизнес анализи и реконструкции” ЕООД, чрез управителя си К.Г, оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Счита, че доколкото препис от съобщението за изготвяне на оспореното решение е връчен на касатора на 24.08.20 г./л. 124/, а жалбата е депозирана в АССГ на 08.09.20 г. /л. 3 от настоящото/ и липсват доказателства за подаването й на по-ранна дата, то същата следва да се остави без разглеждане, като подадена след срока по чл. 211 АПК, с произтичащото от това.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази...