О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 167

гр. София, 06.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4388 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. И. П. срещу решение № 1014 от 13.07.2018г., постановено по в. гр. дело № 1368/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1393 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 18917/2017г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон досежно изведените правни изводи за законосъобразност на процесната заповед за уволнение и поради нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на „коректен“ доклад по делото и неправилно разпределение на доказателствената тежест – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, уточнено с допълнителна молба след дадени указания от администриращия съд, касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „за разпределянето на доказателствената тежест между страните (чл. 312, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК), а именно – процесуалното задължение на работодателя да докаже законността на уволнението“, по който...