Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. А. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 10000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Единство“ ЕООД, ЕИК 114683906, [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], представлявано от И. А. А., против Решение № 2263 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 848 по описа за 2023 г. на Административен съд – Плевен, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт №Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 107/17.11.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП – В. Т. с която са определени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 71 681,43 лв. и лихва в размер на 38 469, 03 лв., и за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 16 829,20 лв. и лихва в размер на 3482,70 лв., или общ размер на задълженията 130462, 36 лв.

В касационната жалба и допълнението към същата се изтъкват доводи за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът приел законосъобразност на РА за установени задължения за корпоративен данък, без да се съобразят разходите на дружеството, произтичащи от дейността му по производство на земеделска продукция върху над 5 000 дка площ, включително и за покупката на материали и услуги, които счита за документално обосновани и безспорно доказани. Отделно от това делото било решено без реално да е извършена ССчЕ, поради обективни за дружеството причини. Неоснователно било отказано назначаване на допълнителна или тройна експертиза със същите задачи, които са поставени на единичната ССчЕ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което бъде отменен РА, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. чрез юрк. У., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното:

С оспореното решение на Административен съд – Плевен е отхвърлена жалбата на „Единство“ ЕООД против Ревизионен акт №Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 107/17.11.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП – В. Т. в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 71 681,43 лв. и лихва в размер на 38 469, 03 лв., и за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 16 829,20 лв. и лихва в размер на 3482,70 лв., или общ размер на задълженията 130462, 36 лв.

С посочения РА, издаден в производство по чл. 122 и следващи от ДОПК, е установено, че „Единство“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. и 2019г. , поради което от РЛ са изискани първични и вторични счетоводни и търговски документи за 2016г. и 2019г., относими към осъществяваната стопанска дейност, както и за отражението, което са намерили в счетоводната му отчетност. От РЛ не са представени исканите му счетоводни документи. След разкриване на банкова тайна са приобщени банкови извлечения и данни за получени от „Единство“ ЕООД суми във връзка с извършена от дружеството продажба на стоки – царевица, пшеница, слънчоглед, ечемик и услуги, доказателства за които са събрани и приобщени за нуждите на ревизията с Протокол № Р-04001521004663-ППд-0018/05.11.2021г. Събрани са доказателства, при извършени насрещни проверки на купувачите, за извършени продажби в общ размер за 2016г. - 722,117,02 лв. и за 2019г. – 169 968,08 лева. Прието е, че приходите от продажби е следвало да бъдат отчетени в счетоводството на дружеството и декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г. и 2019г.

Освен получените суми от клиенти, органите по приходите са установили, че през 2016г. и 2019г. от банковите сметки на „Единство“ ЕООД са нареждани преводи за покупки към контрагенти. При извършената насрещна проверка на продавачите са събрани доказателства за издадени от дружества фактури с получател РЛ за покупка на препарати за растителна защита, горива, резервни части за селскостопански машини, семена и услуги, както и съпътстващи фактурите доказателства с общ размер на покупките за 2016г. от 310 088,78 лв., а за 2019г. в размер на 928,70 лв.

С оглед установените факти – неподаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. и 2019г., укриване на приходи от продажби на стоки, услуги, финансирания и лихви и непредставяне на счетоводна отчетност, е направен извод за наличие на основания по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. На РЛ е изпратено уведомление по чл.124 от ДОПК. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е определена по реда на чл.122 от ДОПК, като разлика на установените при ревизията приходи и разходи, за които са събрани доказателства.

За да отхвърли изцяло оспорването, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила при правилно прилагане на материалния закон. Съдът приел, че по делото е безспорно доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК – не е подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г. и за 2019 г., и не е представена счетоводна отчетност в дадения с поканата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК срок.

Прието е, че жалбоподателят не се справил с възложената му от закона доказателствена тежест в ревизионното и съдебното производство при условията на чл. 122 от ДОПК, да обори констатациите на органите по приходите. Посочено е, че извършването на каквито и да било разходи се доказват с първични счетоводни документи, които отговарят на определени законови изисквания и са осчетоводени по съответния ред в счетоводните регистри на търговеца, а такива не са представени от ревизираното дружество нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното поризводство.

Предвид това, при неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя да води и представи счетоводна отчетност и документи за конкретно реализираните приходи и извършени разходи от дейността, е невъзможно определяне на действителната данъчна основа, а определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК е последица от неправомерното поведение на „Единство“ ЕООД – неподадени данъчни декларации, липса на първични документи и на редовно заведена счетоводна отчетност.

Съдебното решение е правилно.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото е безспорно доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК – не е подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г. и за 2019 г., и не е представена счетоводна отчетност в дадения с поканата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК срок, както и по време на развилото се съдебно производство.

Освен това, настоящата инстанция споделя и извода на органите по приходите за доказано основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото е безспорно установено, че за 2016г. и 2019г. „Единство“ ЕООД е реализирало значителен брой продажби на стоки, за което е получило и съответни плащания по банковите си сметки, приходите от които не са декларирани, поради което са налице данни за укрити приходи.

Вярно е и приетото от съда, че при извършване на ревизията по този ред констатациите на РА се ползват с презумция за вярност, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства(чл. 124, ал. 2 ДОПК). Такива данни са доказани с представените от контрагентите на РЛ фактури и съпътстващи ги документи, банкови извлечения за плащане по фактурите, които освен това не се оспорват от касатора. От събраните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че извършените продажби са осъществени през процесния период и че получените парични суми от тези продажби не са декларирани и не са обложени с данък, поради което обоснован е изводът на ревизиращите органи, че са налице недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от РЛ. Основателен е и извода на съда и органите по приходите, че РЛ не е подало ГДД по ЗКПО за 2016 г. и за 2019 г. и не е представена счетоводна отчетност за ревизираните периоди. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са извършили правилен анализ на относимите обстоятелства и са определили данъчните основи за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, като са взети предвид само установените при ревизията приходи и разходи въз основа на събрани доказателства от контрагенти на РЛ и банкови извлечения за плащане.

В тази връзка, неоснователен е довода в касационната жалба, че при ревизията не са взети предвид разходите на дружеството, произтичащи от дейността му по производство на земеделска продукция върху над 5 000 дка площ, включително и за покупката на материали и услуги. Противно на твърденията на касатора, всички доказани разходи са отчетени при формиране на данъчните основи.

Неоснователен е и довода за нарушено право на защита с недопускането на допълнителна и тройна ССчЕ, след като назначената основна ССчЕ е потвърдила изцяло изводите на ревизиращите, поради липса на представени в съдебното производство счетоводни и търговски документи от жалбоподателя.

Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. лева за касационна инстанция. Този размер на разноските, настоящата инстанция определя предвид обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита, изразяваща се в писмен отговор с възпроизвеждане на констатациите и изводите на ревизиращите и съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2263 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 848 по описа за 2023 г. на Административен съд – Плевен

ОСЪЖДА „Единство“ ЕООД, ЕИК 114683906, [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], представлявано от И. А. А., да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева за касационна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ