Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе против решение № 19 / 29.01.2021 г. по адм. дело № 12 / 2021 г. на Административен съд – Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответниците по касационната жалба – А.М, Р.М, Кризисен център за деца – Варна и Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изразяват становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.
С решение № 19 / 29.01.2021 г. по адм. дело № 12 / 2021 г. на Административен съд – Добрич е отменил по жалба на А.М и Р. М. З № ЗД/Д-Р-083/11.12.2020 г., издадена от Д.М – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе. Присъдени са разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, защото в нея липсват обосновани мотиви и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че въпросната мярка „настаняване на дете извън семейството“ е била взета без да е подкрепена с доказателства за действително наличие на реална опасност за здравето и живота на детето.
Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.
Предмет на контрол пред Административен съд – Добрич е била заповед Заповед № ЗД/Д-Р-083/11.12.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, с която е било наредено детето С.Н да бъде настанена в Кризисен център за деца – [населено място] със срок до произнасяне на съда с решение съгласно чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет).
По делото е установено, че при влизане в страната през ГКПП „Дунав мост“ детето С.Н е било придружено от своята майка, но поради подозрения, че е било принуждавано да проституира, както и предвид наличието на данни за провокиране към насилствено сключване на брак, за което инициатор е била също майката, момичето, което е било обявено за национално издирване и за което е била издадена заповед за предоставяне на полицейска закрила от началника на Второ РУ – Русе е било отведено от полицейските служители. С приемо-предавателен протокол, съставен на 11.12.2020 г. С.Н е била предадена на директора на Кризисен център за деца [населено място].
Социалните работници са изготвили социален доклад, съобразявайки индивидуално и стриктно нуждите на детето, който съдържа подробно описание на мерките за закрила на детето и основанията за настаняването му в кризисния център.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет, може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
От събраните доказателства административния орган обосновано е приел, че детето следва да бъде изведено от рисковата среда. Във връзка със социалните доклади и с оглед гарантиране на сигурността и развитието на детето С.Н е прието за необходимо на основание чл. 27, ал 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет, то да бъде временно настанено в Кризисния център за деца [населено място].
Не е правилен извода на съда, че необходимостта от настаняването на детето извън семейството не се налага като мярка за закрила, предвид другите по-леки мерки, уредени в ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). От отразеното в социалните доклади се установява, че детето е било принудено да се занимава с проституция, като майката също е проституирала. До този момент детето не говори български език, също така не владее и немски език, въпреки, че повече от две години е пребивавало в Германия.
Първоинстанционният съд е извел необоснован извод, че С.Н не е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „б“ и б. „в“. от ДР на ЗЗДет. Административният орган е установил, че детето няма други близки или роднини, които могат да положат адекватни грижи и да дадат нужното възпитание, за да може детето да се интегрира успешно.
По изложените по-горе обстоятелства са били налице индикации, че случаят е спешен, поради което правилно е издадена заповед за настаняване на детето в Кризисен център за деца – [населено място].
Демонстрираното поведение от страна на родителите сочи дефицит на родителски капацитет и води до сериозна опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено и социално развитие на детето.
Предвид гореизложеното касационното оспорване е основателно и атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на А.М и Р.М срещу административния акт, издаден от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Р..
Предвид изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски, съобразно представения списък за направени такива за двете инстанции и приложените доказателства в тази насока, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, които възлизат на общ размер от 400, 00 лева (200 лева платена ДТ за касационното оспорване и 200 лева, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции).
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19 / 29.01.2021 г. по адм. дело № 12 / 2021 г. на Административен съд – Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М и Р.М от гр. Б., [улица] срещу Заповед № ЗД/Д-Р/11.12.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Р..
ОСЪЖДА А.М с ЕГН: [ЕГН] и Р.М с ЕГН: [ЕГН] да заплатят на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Р. сумата от 400, 00 (четиристотин) лева, разноски за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.