Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на М. Т. К., действащ като [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], област П., [улица], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1057/15.05.2013 г. по адм. дело № 1773/2010 г. на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 3879/20.03.2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 9993/2013 г., на посочено основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се наличието на ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната по време на висящността му, а именно - влязла в сила присъда № 28/11.03.2015 г. по н. о.х. д.№ 573/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдена с решение № 19/25.01.2016 г. по в. н.о. х.д. № 282/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, оставено в сила с решение № 80/19.07.2016 г. по н. д. № 282/2016 г. на ВКС, ІІІ Н.О.П се отмяната на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд-Пловдив, ведно с присъждане на направените по делото разноски в размер на 1025лв.

Ответникът по искането - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт А. Р, го оспорва по изложени в писмен вид съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500лв, без представено пълномощно и без да е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира, че искането е допустимо, като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, предложение първо и ал. 2, предложение първо АПК, а разгледано по...