Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 830 от 29.05.2017г. по гр. д. № 2137/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 19.02.2015г. по гр. д. № 62/2008г. на Провадийски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. М. Д., че Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., а именно: друга селищна територия с площ от 1, 168 дка, десета категория, в местн. „П. кору“, съставляваща имот № ** по плана на землището, при граници: имоти №№ **, **, **, **, ведно с построената в имота жилищна сграда, като ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху така описания недвижим имот.

Касационната жалба е подадена от ответника С. М. Д., чрез пълномощника адвокат М. Д.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Счита, че законното застрояване на имота съставлява пречка за възстановяване на собствеността, независимо, че имотът е извън регулация.

Ответникът по касационната жалба Д. А. Т. я оспорва. Останалите ответници не са взели становище.

С определение №373 от 29.06.2018г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: при наличие на предпоставки за възстановяване на собствеността на върху имот, който се намира извън урбанизирана територия, реституцията следва ли да обхване и жилищната сграда, построена в имота от лице, придобило собствеността върху земята от ТКЗС.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Ищците Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. като наследници на А. Т. П., починал на 07.01.1975г., претендират правото на собственост върху имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Наследодателят им е купил от М. П. М. с предварителен договор от 19.09.1950г. дворно място от 2 дка, съставляващо имот пл.№ *, за който е отреден парцел * от кв. * в [населено място]. Този имот е напълно идентичен с имот №** и частично с имот №** по плана на землището. С решение на ОСЗГ-П. от 28.11.2006г., след успешно проведено производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, на наследниците на А. Т. П. е предоставена като обезщетение земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, а именно процесния имот № ** по плана за земеразделяне.

Ответниците по иска С. М. Д. и З. М. М. са наследници на М. Д. Д.. С нотариален акт № */* * * г. наследодателят е купил от ТКЗС дворно място от три дка, извън регулацията, при съседи, между които от запад А. Т.. На купувача М. Д. е издадено строително разрешение през 1965г. за изграждане на лятна кухня и протокол за строителна линия от 28.04.1965г. Към настоящия момент в дворното място са изградени жилищна сграда и допълнителни постройки. През 1975г. М. Д. е дарил на дъщеря си З. и сина си С. по един декар от целия имот от три декара, без постройки в прехвърлените части.

В отменителното решение № 194 от 04.11.2016г. по гр. д. № 2072/2016г. на І г. о. на Върховния касационен съд е прието, че нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се отнася за незастроени имоти, а за застроените са приложими чл. чл. 10, ал. 7 и 10б ЗСПЗЗ, като при наличие на посочените в тях пречки за реституция, извършеното от ТКЗС или друга селскостопанска организация прехвърляне на имота запазва действието си. Дадени са указания да бъде допусната техническа експертиза, която след като се запознае с представените по делото строителни книжа, скица № Ф./25.02.2008г. на ОСЗ-П., съдържаща отбелязване, че спорният имот е в селищна територия и отразяване на построена жилищна сграда и след оглед на имота, да отговори на въпросите: а/ дали процесният имот се намира в урбанизирана територия по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ /т. е. в границите на населеното място, определени с подробен устройствен план, регулационен план или със строителен полигон/; б/ дали същият е застроен, с какви сгради, законно ли е застрояването и кога е осъществено; в/ ако процесният имот е законно застроен, то възможно ли е от останалата незастроена част, непредставляваща прилежаща площ към сградата/сградите, да се обособи самостоятелен имот, отговарящ по площ и лице на изискванията на ЗУТ, като онагледи тази част чрез изготвяне на скица и посочи площта й.

Приетата при новото разглеждане тройна техническа експертиза установява, че процесният имот понастоящем е извън регулация и извън урбанизираната територия, след като е бил изключен от регулация по силата на ПМС № 216/1963г. От огледа на място вещите лица установяват, че е построена масивна жилищна сграда на площ 35 кв. м., изградена след 1965г., състояща се от две стаи; сградата е изоставена и необитаема; жилищната сграда е трайно прикрепена и за нея не са налични строителни книжа; такива са налице за лятна кухня; в имота има и стопански постройки. В устните си обяснения /протокол от с. з. на 27.03.2017г./ експертите разясняват, че на практика, въз основа на разрешението на лятна кухня, е изградена жилищната сграда.

При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, за основателността на която е необходимо кумулативното наличие и на двете предпоставки - имотът да се намира в урбанизирана територия и в него да е осъществен законен строеж. От събраните доказателства не се установява и наличието на хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ. При нея не се поставя изискване за законност на сградите, достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7, обаче има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, което в случая не е налице. По тези съображения съдът е приел за законосъобразна проведената в полза на ищците земеделска реституция. Като неоснователно е преценено и възражението на ответника за придобиване на имота по давностно владение. Реституционната процедура е приключила с решение от 28.11.2006г., а исковата молба е заведена на 27.02.2008г., към която дата не е изтекла изискуемата от закона давност.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е обявено за влязло в сила спрямо ответницата З. М. М..

По основанието за касационно обжалване.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ/приета с изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 98/1997г./ се разширява обхвата на подлежащите на възстановяване земи, като в тях се включват тези, които са били продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС или други подобни организации, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Общо изключение за реално възстановяване на собствеността се съдържа в чл. 10б ЗСПЗЗ спрямо земеделските земи, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реално връщане, независимо дали тези имоти са извън и в урбанизирани територии. Специално изключение относно имотите в урбанизирани територии е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а спрямо имотите, които са били обект на замяна по ЗТПС - чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ. Във всички тези случаи пречка за възстановяване се явява извършеното в бившите земеделски имоти застрояване, доколкото по този начин те са изгубили земеделския си характер. Посредством тези разпоредби законодателят е осигурил баланс между правото на реституция в лицето на бившите собственици и правата на добросъвестните приобретатели, които са застроили имотите.

Хипотезата на имот, който е бил в регулация, след това е изключен от нея, продаден е от ТКЗС на трети лица и е застроен от тях преди приемане на ЗСПЗЗ, не попада в нито едно от визираните по-горе изключения. Такъв имот подлежи на възстановяване. Същевременно, намиращите се в имота законно построената сгради не могат да бъдат обхванати от реституцията, тъй като липсва основание за това - ЗСПЗЗ изобщо не предвижда възстановяване собствеността върху сгради. При това положение приобретателят от ТКЗС, чийто права върху продадената земя не се запазват, остава собственик на сградата и разполага с правата по чл. 64 ЗС за ползва земята, доколкото това е нужно за обслужване на сградата. Съответно, реституцията следва да обхване единствено поземления имот, без сградите и прилежащата към тях площ, необходима за достъпа и обслужването.

По касационната жалба.

При горното разрешение, несъстоятелни са поддържаните от касатора доводи за приложение на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като е установено, че имотът е бил извън регулация към момента на строителството; към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а и понастоящем е извън урбанизирана територия. По делото не са наведени твърдения нито са събрани доказателства сградата да е застроена за задоволяване на остра жилищна нужда, какъвто е следващият довод на жалбоподателя.

Следователно, тъй като не се установява пречка за възстановяване на собствеността върху поземления имот, то предявената от ищците ревандикационна претенция относно поземления имот е основателна, но само в установителната й част. Затова въззивното решение в частта, с която ищците са признати за собственици следва да се остави в сила.

Тъй като ответникът по иска /сега касатор/ е собственик на жилищната сграда и не съществува основание за реституирането й в полза на ищците, то искът по чл. 108 ЗС относно жилищната сграда следва да се отхвърли.

За уважаване на иска за предаване владението върху поземления имот е необходимо да се установи каква е прилежащата площ към жилищната сграда, в рамките на която ответникът има право да ползва имота. Такива доказателства в производството по делото не са събрани. На техническата експертиза е поставен въпрос дали е възможно от незастроената част да се обособи имот, отговарящ на изискванията на ЗУТ за площ и лице, но поради установеното, че имотът е извън урбанизирана територия, е даден отговор, че по нормите на ЗСПЗЗ имотът е неделим /виж заключението на тройната техническа експертиза на л. 72 от гр. д. № 2137/2016г. на Варненски окръжен съд/.

Настоящето производство е второ касационно, поради което на основание чл. 295, ал. 2 ГПК следва да се даде ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд и да се допусне техническа експертиза за установяване прилежащата площ към жилищната сграда и стопанските постройки към нея. Задачата следва да се изпълни от вещото лице Д. К. Й., което е участвало в състава на тройната експертиза пред въззивния съд.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 830 от 29.05.2017г. по гр. д. № 2137/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. М. Д., че Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., а именно: друга селищна територия с площ от 1, 168 дка, десета категория, в местн. „П. кору“, съставляваща имот № ** по плана на землището, при граници: имоти №№ **, **, **, **.

ОТМЕНЯ горепосоченото въззивно решение в частта, с която Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. са признати за собственици на построената в гореописания имот жилищна сграда, както и в частта, с която С. М. Д. е осъден да предаде на владението върху описания по-горе поземлен имот, заедно с жилищната сграда.

ДАВА ХОД за разглеждане на делото в отменената част пред Върховния касационен съд.

ДОПУСКА техническа експертиза, която да даде заключение за площта от имот № ** в местн. „П. кору“, землището на [населено място], необходима за достъп и обслужване на построената в имота едноетажна жилищна сграда и стопанските постройки към нея, като изготви скица с обозначение на тази площ. Назначава за вещо лице Д. К. Й от [населено място],[жк][жилищен адрес]09, тел /* * *.

Определя възнаграждение за експертизата в размер на 200 лв. вносимо от жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението.

Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.