Производство по чл. 295, ал.2 ГПК.

С решение № 141 от 18.01.2019 е оставено в сила въззивно решение № 830 от 29.05.2017г. по гр. д. № 2137/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. М. Д., че Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., в местн. „П. кору“, с площ от * дка, с предназначение „друга селищна територия”, съставляващ имот № ** по плана на землището, при граници: имоти №№ **, **, **, **. Със същия акт въззивното решение е отменено в частта, с която ищците Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. са признати за собственици на построената в гореописания имот жилищна сграда, както и в частта, с която С. М. Д. е осъден да предаде на владението върху описания по-горе поземлен имот, заедно с жилищната сграда. В отменената част е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд, като е допусната е техническа експертиза, която да даде заключение за площта от имот № ** в местн. „П. кору“, необходима за достъп и обслужване на построената в имота едноетажна жилищна сграда и стопанските постройки към нея, като изготви скица с обозначение на тази площ.

Приетата съдебно заседание на 16.04.2019г. експертиза определя прилежащ терен на сградите в имота с площ 236,53 кв. м., защрихован в зелено на приложената скица /на л. 90/. Вещото лице е включило в терена всички сгради в имота, така както те са обозначени на комбинираната скица, изготвена от тройната експертиза пред въззивния съд - л. 73 от делото на Варненски окръжен съд.

В допълнително заключение, прието в съдебно заседание на 21.05.2019г., експертът определя прилежащата площ само на сградата, означена като „лятна кухня МЖ”. Площта на този терен е 162,30 кв. м., като се състои от две части: 1/правоъгълник от 147 кв. м., в който се включва сградата и отстояние около нея в рамките на 3 метра и 2/правоъгълник от 15,30 кв. м. /3м Х 5,10м/, посредством който се осъществява достъпа от улицата. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че подходът от улицата към сградата е ситуиран в лявата част на имота, но той е примерен и би могъл да бъде не само вляво, но и вдясно, тъй като няма изисквания къде точно трябва да се разположи.

Въз основа на приетото заключение и предвид събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира следното:

Съгласно приетото в решението по настоящето дело от 18.01.2019г. правото на собственост върху поземления имот се възстановява по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. като наследници на А. Т. П., починал на 07.01.1975г. Същевременно, с решението е признато правото на собственост на ответника върху жилищната сграда, съществуваща в имота, тъй като спрямо нея не съществува основание за реституция. Като собственик на сградата ответникът има право да ползва земята, доколкото това е нужно за обслужване на сградата - чл. 64 ЗС. Затова осъдителната част на ревандикационната претенция - за предаване на владението следва да се уважи само за площта на имота, която не е заета от сградата и не съставлява площ, необходима за достъп до нея и за обслужването й. Именно определянето на тази площ е предмет на настоящето производство.

Съобразявайки всички събрани доказателства, настоящият състав счита, че принципно следва да възприеме допълнителното заключение на вещото лице М., но с извършване на известна корекция. Техническата експертиза на вещите лица Й., П. и Б. /л. 70 и сл. от въззивното дело/ след оглед на имота установява, че лятната кухня /жилищната сграда/ е построена след 1965г. и че към нея е било разрешено изграждане на навес /означен на скицата на л. 73 като „СП”/, който в момента не съществува. На калкан от северната страна на сградата са изградени без строителни книжа тухлени стопански постройки с различно предназначение, понастоящем полуразрушени. Тези постройки са очертани на същата скица с жълт цвят и са означени с №№ 1, 2, 3 и 4, като е видно, че граничат с улицата. При тези обстоятелства прилежащата площ на сградата следва да обхване и тези допълнителни постройки, които нямат самостоятелно значение, а са функционално свързани и предназначени да обслужват сградата. Констатацията, че са полуразрушени не обуславя противен извод, тъй като те, макар и в лошо състояние /то е видно и от снимките л.47-50 от гр. д. №2137/2016г. на Варненски окръжен съд/, са запазени с оградните стени и покривите си, т. е. съществуват като сгради и затова са нанесени от вещите лица на скицата. По тези съображения прилежащата площ следва да се определи като правоъгълник, който на север граничи с улицата и е със страни 14,70м. на 15,10м., т. е. площта му е 221,97 кв. м. по букви А-Б-В-Г на скицата на вещото лице на л. 105 от делото, която приподписана от състава, съставлява неразделна част от решението.

Предвид горното искът за предаване на владението следва да се уважи за частта от имота, която е извън сградата, спомагателните постройки към нея и горепосочената прилежаща площ за обслужването им. А за този прилежащ терен претенцията за предаване на владението подлежи на отхвърляне.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.РЕШИ:

ОСЪЖДА С. М. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да предаде на Д. А. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. Я. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], А. А. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Я. А. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] владението върху поземлен имот в землището на [населено място], общ. П., в местн. „П. кору“, с площ от 1,168 дка, с предназначение „друга селищна територия”, съставляващ имот № ** по плана на землището, при граници: имоти №№ **, **, **, **, с изключение на прилежащия терен от * кв. м. към построената в имота жилищна сграда и обслужващите постройки към нея, заключен между буквите А-Б-В-Г на скицата на вещото лице на л.105 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. против С. М. Д. за предаване владението върху част от гореописания поземлен имот, а именно върху площ от * кв. м, която представлява прилежащ терен към жилищната сграда и обслужващите постройки към нея, и е заключена между буквите А-Б-В-Г на скицата на вещото лице на л.105 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: