Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 251 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ).
Образувано е по касационна жалба на А. М. Г. срещу решение № 128/07.08.2015г., постановено по адм. дело № 180/2015г. по описа на Административен съд – Сливен. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необооснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на Регионална служба „Военна полиция” – [населено място], чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК.
Настоящият състав на Върховния административен съд - пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на А. М. Г. - „инспектор” в първи сектор “Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления” в Регионална служба „Военна полиция“ [населено място], с местослужене [населено място] срещу Заповед № СЛ-3333 / 17.06.2015г. на Директора на РС „Военна полиция“ [населено място], с която на основание чл. 244, т. 1 и чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 5, ал. 3 от Правилник за прилагане на ЗВП (ЗАКОН ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ) (ППЗВП) и чл. 148, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ППЗОВСРБ) за нарушение на военната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание “забележка“, като неоснователна.
При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че наказаният служител не е изпълнил задължения по военна служба, предвидени в съответните нормативни актове, поради това поведението му законосъобразно е прието от административния орган като нарушение и представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ. От установените по делото обстоятелства, изложени в хода на дисциплинарното производство, приобщени в съдебното и от приложената административна преписка е прието, че Г. не е изпълнил задължението да изготви актуални справки на кандидатите за работа, като извърши всички действия за изясняване на фактическата обстановка, с цел установяване по безспорен начин наличието или отсъствието на данни, имащи отношение към назначаването им на длъжност, с което е създал предпоставка комисията за подбор на кандидатите да бъде подведена и да вземе грешно решение, поради това поведението му несъмнено представлява нарушение на задълженията, регламентирани в чл. 140 от Устава за войсковата служба на РБългария, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ. В заключение решаващият съд констатира, че размерът на наложеното наказание не подлежи на съдебен контрол, но следва да се отбележи, че наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 145 от ППЗОВСРБ и е наложил най - лекото предвидено дисциплинарно наказание. Решението е правилно.
Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства.
Правилно е прието, че оспорваната заповед, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е мотивирана и издадена при спазена процедура при провеждане на дисциплинарното производство и наличието на изискуемите материално – правни предпоставки, както и с предвидената от закона цел. Доказателствата сочат по безспорен начин, че наказаният служител не е изпълнил задълженията си по военна служба, предвидени в т. 3 от функционалните задължения, вменени му с длъжностната характеристика, с което е нарушил разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, представляващо нарушение на военната дисциплина, по смисъла на чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ. Нарушението, причините, начинът на извършването му и формата на вината не се оспорват и от самия него, видно от приложените писмени обяснения. Дисциплинарното производство и налагането на наказанието са приключили в предвидения в чл. 149, ал. 1 от ЗОВСРБ срок. Заповедта е подробна мотивирана, като всички данни се съдържат в съставения протокол при извършената служебна проверка от нарочно назначената комисия и в събраните по делото доказателства. Размерът на дисциплинарното наказание е съобразен с личността и поведението на служителя, по която причина му е наложено най – лекото от предвидените в нормата дисциплинарни наказания.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед Заповед № СЛ-3333 / 17.06.2015г. на Директора на РС „Военна полиция“ [населено място].
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно чл. 144 от АПК и ТР № 3 от 13.05.2010 година по ТД № 5/2009 година на ОС на колегиите на ВАС, с решението си съдът правилно на основание § 1 от ДР, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.20104 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъжда в полза на юридическото лице Служба „Военна полиция“, РС „Военна полиция” – [населено място] заплащането на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за представляващият го служител, който е с юридическо образование и в служебно правоотношение с него. Съгласно цитираното тълкувателно решение, в чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело от лице с висше юридическо образование и следва да бъде присъдена сумата от 500 (петстотин) лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/07.08.2015г., постановено по адм. дело № 180/2015г. по описа на Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА А. М. Г. да заплати на Служба „Военна полиция“, РС „Военна полиция” – [населено място] разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.