Длъжностно присвояване

основателност на искане за възобновяване

липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 493

Гр.София, 18 ноември 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ЦЕКОВА

В присъствието на прокурора КОЛОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1808/13 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

С присъда №350/26.11.12 г., постановена от РС-Пазарджик /ПзРС/ по Н.О.Х.Д. 2114/11 г., Г. Н. С. е признат за виновен и осъден за две извършени от него престъпления по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за всяко от които му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Определено е общо наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването по което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С. е осъден да заплати на конституираното като граждански ищец дружество Д. АД, гр.Пазарджик, обезщетения за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от двете инкриминирани деяния.

С решение, постановено на 20.02.13 г. от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по В.Н.О.Х.Д. 2/13 г., присъдата на първостепенния съд е потвърдена.

В предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на 16.08.13 г. е постъпило искане за възобновяване /озаглавено молба/, в което са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска...