Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Тайфун-БГ“ ООД, гр. Т., подадена чрез адв.. А, срещу решение № 264 от 13.02.2018 г. на Административен съд – Варна (АСВ), постановено по адм. д. № 3342/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 251301938/31.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 618/21.10.2013г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП /Варна при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС), вследствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 23 879, 16 лева и лихви за забава в размер на 5 730, 74 лева.

Претендира се отмяна на съдебното решение поради незаконосъобразност, като от изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че се твърди нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлянето на жалбата срещу РА и излага доводи за реално осъществени доставки, което твърди, че се доказва с представените в хода на производствата доказателства. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от...