Делото е образувано по искане за възобновяване по чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, направено от осъденият Г. А. К., с основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, срещу влезлите в сила присъда по нохд№3393/06 год. на Плевенския районен съд и въззивно решение по внохд№410/09 год. на Плевенския окръжен съд, с което присъдата е потвърдена. В искането се изтъква, че осъдителната присъда не се основава на безспорни доказателства, установяващи участието на подсъдимия в извършването на деянието, а единствено на свидетеля Д, у който са намерени и иззети инкриминираните вещи – предмет на кражбата, които са оценени едностранчиво, а са подценени обясненията на подсъдимия. Иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на атакуваните съдебни актове и оправдаване по обвинението.

В съдебно заседание осъденият се явява лично. Явява се и адвокат Т, определен от САК за служебен защитник на осъдения, който ВКС, на основание чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК, след като К. не възрази да бъде защитаван от него, го назначи за защитник.

Осъденият и защитата поддържат основанията и доводите в искането като адвокат С прави доводи и за съществени процесуални нарушения: нарушено е правото му на защита с неназначаване на служебен защитник на К. в процеса; не му е разяснено от Плевенския окръжен съд правото на жалба на осъдения срещу решението на въззивния съд. Представя и писмени бележки, приобщени по делото, в подкрепа на доводите за възобновяване.

ПРОКУРОРЪТ от ВКП взима становище, че искането е допустимо, но е неоснователно. Въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а наказанието е справедливо.

В последната си дума К. моли да се възобнови производството по делото.

В. К. С провери данните по делото,...