Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Огоста“ АД, седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Трети март“ №74 срещу решение №359 от 29.05.2013 г. на Административен съд, гр. М., постановено по административно дело №199/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на „Огоста“ АД срещу акт за установяване на задължение по декларация №19 от 15.01.2013 г. на орган по приходите в О. М., с който за периода 01.01.2008 г. 31.12.2010 г. са му определени такса битови отпадъци в размер на 65 931, 82 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, в нарушение на чл. 19а, ал. 5 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община М. (Наредбата), приел, че размера на дължимата такса е правилно определен. Не отчел, че решенията на общинския съвет, с които се определя годишен размер на таксите за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., са незаконосъобразни, тъй като противоречат на приетата от самия него Наредба. С оглед на това съдът е следвало да отмени оспорения акт.

Счита, че решението е постановено и в нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК като съдът неправилно приел, че нормата е неприложима в настоящото съдебно производство, тъй като то се провежда по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По отношение на приетото от съда, че не оспорва размера на определените с оспорения акт задължения сочи, че размера не е оспорен, защото от акта не може да се определи размера на задълженията по години, което е и един от...