№ 23

София, 04 март 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно

заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Е. К.

ЧЛЕНОВЕ: Б. А.

П. П.

при

участието на секретаря И. И

и в

присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА

изслуша

докладваното от председателя (съдията) Е. К.

дело

№ 634/2008 година

Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. С. Я. срещу въззивно решение № 191 от 13.10.2008г. по внохд № 309/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15 от 05.02.2008г. постановена от Пловдивския окръжен съд по нохд № 1394/2007г.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1, 2,3 НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Гражданската ищца и частен обвинител чрез повереника си ад. Б. оспорва жалбата. Моли да се потвърди съдебния акт в наказателната и в гражданската част.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим П. С. Я. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 17.12.2006г. до 30.12.2006г. в овчарниците, намиращи се в землището на с. Б.,обл. Пловдивска и в гр. П.,ж. к.”Тракия”,бл. 244, вх. Г,ет. 5, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез употреба на сила и заплашване извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на ненавършилата 14 години В. А. К.,ЕГН **********,поради което и на основание чл. 149, ал. 5 т. 3 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б.”а” и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на Т. Г. Л ОТ СВОБОДА.

Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че в периода от 17.12.2006г. до 30.12.2006г. в овчарниците, намиращи се в землището на с. Б.,обл. Пловдивска и в гр. П.,ж. к.”Тракия” бл. 244, вх. Г,ет. 5, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление се е съвъкупил с лице от женски пол-ненавършилата 14 години В. А. К. ЕГН **********,като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4 т. 1, вр. с ал. 3 т. 5, вр. с ал. 1 т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б.”а” и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на П. Г. Л ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание, най-тежкото в размер на П. Г. Л ОТ СВОБОДА,при първоначален У. С. Р на изтърпяване

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на В. А. К. чрез законния й представител-нейния баща А сумата 10000/десет хиляди/лева обезщетение за неимуществени вреди за извършеното деяние „блудство”,заедно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска до предявения размер от 40000 лева.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на В. А. К. чрез законния й представител-нейния баща А сумата 10000/десет хиляди/лева обезщетение за неимуществени вреди за извършеното деяние „изнасилване”,заедно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявения размер от 40000 лева.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Доводът за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото.

Фактическата обстановка, обуславяща извода за авторството и съставомерността на инкриминираните срещу подсъдимия обвинения е изяснена въз основа на множеството доказателства, събрани, провери и анализирани в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК.

Възражението, че обвинението срещу него е повдигнато въз основа неверни показания на св. А, и Ст. К., тъй като имал конфликт с първия, поради съвместното съжителство с последната, е обсъдено от съдебните инстанции. Обсъдено е и възражението за манипулиране на малолетната В. К. от посочените лица. На л. 43 от делото въззивният съд е приел, че показанията на Ст. К. и майка й св. Т. П. частично подкрепят показанията на пострадалата, относно времето и мястото, когато подсъдимият е имал възможност да остане насаме с с нея. Показанията на В. К. внимателно и обстойно са анализирани от редовните съдебни инстанции, като са взети предвид данните от изслушаната Съдебно медицинска експертиза, установяваща особеностите на нейното психическо развитие-както непълнолетната й възраст, така и леката умствена изостаналост. Независимо, че св. Ст. Костадинова-майка на пострадалото дете и бивша съпруга на св. А, живее на семейни начала с подсъдимия, не са налице основания за проявена недобросъвестност по отношение изнесените от нея факти. Изложеното се отнася и до показанията на св. А на пострадалото дете, който всъщност се е усъмнил в състоянието на детето и предизвикал медицинско изследване на детето и разследване срещу подсъдимия. Съдилищата са обсъдили показанията на пострадалата В. К., депозирани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 НПК/л. 30 и сл. от дос. пр./,както и в съдебно заседание на 09.10.2007 г. Тези показания са последователни, безпротиворечиви, дадени в присъствието на психолог и по същество изцяло кореспондиращи с данните от съдебно медицинските експертизи и останалите гласни доказателства.

Изводът на съдилищата, че подсъдимият е извършител на деянията по чл. 149 и чл. 152, ал. 4 НК почива на обективните данни по делото. От заключението на съдебно медицинската експертиза л. 60 от дос. пр. потвърдена в съдебно заседание, е установено травматично разкъсване /дефлорационна щърбина/ на девствената ципа на 11 годишната В. К. към 6 часа по часовниковия циферблат за обозначаване, което разкъсване е получено в периода 16-17.12.2006г. От това разкъсване е предизвикано кървене от половия орган, за което пострадалата е съобщила на майка си, а след това и при извършените разпити. становено е и кръвонасядане по лявата срамна устна, както и кръвонасядане в областта на лявата мишница.

Оценката на съвкупния доказателствен материал и вътрешното убеждение на съдебните инстанции са изградени след пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване.

Доводът за процесуални нарушения изразяващи се в отказ на съда да допусне и разпита лица, които са присъствали на рождения ден на детето В. К., респ. да установят дали подсъдимият тогава е имал контакт с последната, също е неоснователен.

Искането е направено от защитника на подсъдимия пред първоинстанционния съд. С определение, съдът е оставил без уважение това доказателствено искане, като е изложил съображения. Приел е, че не се налага събирането на доказателства, тъй като такива са събранистановено е, че приятелите от кошарата на подсъдимия се тръгнали от дома в ж. к.”Тракия”, а подсъдимият останал да спи там. Бабата и майката заспали и като установил това, подсъдимият отишъл при детето, пренесъл го в другата стая, където го съблякъл и започнал за го опипва. След това накарал В. да застане до стената, заплашил я, че ще я набие ако не прави това което иска от нея и осъществил с нея полов акт.

Неоснователно се възразява и срещу отказа да се допусне повторна ДНК експертиза. Съдът е приел, че не са налице основания за това, защото изслушаната експертиза е установила с точност до трилиони произхода на кръвта върху веществените доказателства по делото и посочила, че кръвта от предоставените за изследване веществени доказателства-юрганска торба и долен чаршаф с бледокафеникави петна представляват човешка кръв произхождаща от В. А. К./ л. 69/ от съдебно медицинска експертиза № 15/07г. на веществени доказателства.

Последният довод касае размера на наказанието.

Преценката на съдилищата за наказание в обжалвания размер е правилна.

За деянието по чл. 152, ал. 4 НК законодателят е предвидил наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Наказанието на подсъдимия е отмерено в средния размер. Съдилищата са изложили пространни мотиви относно извода за индивидуализиране на наказанието. Взети са предвид съдебното минало на подсъдимия-осъждан 4 пъти включително и за престъпление също по чл. 152 НК,което сочи на упоритост и тенденция при осъществяване на определен вид престъпления. Обсъдени се и данните за личността на подсъдимия. Отчетен е продължавания период на престъпна дейност. Подсъдимият многократно е насилвал и осъществявал полов акт с малолетната пострадала, изтърпял е наказание и за деяние по чл. 131 НК-нанесен побой на сестричката на В. К., проявил е престъпен умисъл и дързост извън обичайните проявления на този род престъпления. Подсъдимият на три пъти е извършил изпълнителните деяния на престъпленията блудство и изнасилване спрямо 11-годишното дете.

Наказанието по чл. 149 НК също е определено при спазване изискванията на чл. 54 НК.

Обсъждайки довода в тази насока, въззивният съд е изложил пространни мотиви на л. 47 и л. 48 от делото, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът е отбелязал, че подсъдимият е знаел социалното положение на малолетното дете, което живее в деградирала социална атмосфера, с употреба на алкохол и безразборни контакти на майката и бабата с различни мъже. Детето е било лишено от грижи и топлина, от което обстоятелство се възползвал подсъдимия.

Предвид предходните осъждания на подсъдимия и негативните характеристични данни, основание за намаляване на наказанието не е налице.

К. е потвърдил присъдата и в санкционната й част, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1 т. 3 НПК. Наказанието е определено в пределите на закона, съответно е на тежестта на деянието, високата степен на обществена опасност на подсъдимия и е съобразено с целите на наказанието визирани в чл. 36 НК.

Решението в гражданската част също е законосъобразно.

При определяне размерът на обезщетенията съдилищата са взели предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД

Отчетени са физическите и морални страдания на малолетната В. К., преживените от нея болка, страх и ужас от извършеното с нея от възрастния мъж, Правилно е прието, че последиците от двете деяния ще оставят трайна следа в съзнанието на пострадалото дете и в неговото поведение за в бъдеще.

В този смисъл потвърждавайки присъдата в гражданско осъдителната й част, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.

По изложените съображения, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК,съдебният акт следва да се остави в сила.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК,Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 191 от 13.10.2008г. по внохд № 309/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15 от 05.02.2008г. постановена от Пловдивския окръжен съд по нохд № 1394/2007г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: