№ 502

гр. София, 05 февруари 2009

г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети ноември

през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. С

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ю. К

2. Ж. Н

при секретаря … Кр. Павлова ……………………………… в присъствието на

прокурора … Велинова ……………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева

……………………………… наказателно дело № 510 по описа за 2008 г. и за да се произнесе,

взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. П. чрез защитника (адв.. Н) против решение № 120 от 3.07.2008 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 70/08 г.

В жалбата се изтъква касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, тъй като данните за личността - чистото съдебно минало, възрастта, здравословното състояние, изказаното съжаление и разкаяние, са позволявали изпълнението на лишаването от свобода да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

В открито съдебно заседание защитникът поддържа жалбата със същите съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Счита, че не може да се игнорира начина на извършване на престъплението и средствата, които са били употребени – пистолет и нож, причинените увреждания и липсата на проявена от подсъдимия критичност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен...