Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С. при ЦУ на НАП и на М.Ц, подадена чрез адв.. П.
Касаторът - директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решение № 2836 от 26.04.2018 г. по адм. дело № 3522/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 2101310369 от 27.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1140 от 24.06.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, относно задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 6064, 47 лв. заедно със съответните лихви, задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 360, 45 лв. със съответните лихви и изцяло за 2010 г. и 2011 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в оспорената част, като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, което обуславя и неговата необоснованост. Твърди се, че фактическата обстановка възприета от съда се отличава от установената в хода на ревизионното производство, като това се дължи на неправилно възприемане на част от доказателствата по делото, включително в нарушение на нормите на процесуалните закони.Оспорват се изводите на съда относно материалната възможност на майката на ревизираното лице да предоставя ежемесечно сумата от 1000 лв., като се има предвид, че и в РД е отбелязано, че не са представени доказателства какъв е размерът на сумата, която П.Ц /майка на РЛ/е получила от продажбата на съсобствения имот, като показанията й в тази насока, че се касае за „около 100 000 евро“ не могат да послужат, тъй като чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска сделки на стойност над 5000 лв. да се установяват със свидетелски показания. Същото се отнася и до твърденията на П.Ц относно стойността на закупения имот в полза на дъщеря й /около 50 000 евро/. В случая не е спорно, че осигурителния доход и пенсия на П.Ц е 600 лв. месечно, което доказва невъзможността на свидетелката да предоставя ежемесечно на дъщеря си сумата от 1000 лв. през всички ревизирани периоди, поради което неправилно съдът е приел за доказано това твърдение на М.Ц.А доводи се изтъкват и относно твърденията на св. П.Ц за поемане на стойността на отразените в разходната част на паричния поток за 2008 г. фактури от „Зона дом“ ООД и „Диана“ ООД. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на РА изцяло с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание юрк.. Н прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от процесуалния представител на М.Ц.
Ответникът по тази касационна жалба – М.Ц, чрез адв.. П, в писмен отговор от 25.06.2018 г., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Касаторът - М.Ц обжалва съдебното решение в частта, с която жалбата й срещу РА е отхвърлена. Твърди, че решението в оспорената му част е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат доводи, че неправилно съдът е приел, че придобитият автомобил „Ф. Ф“, представлява награда от участие в конкурс и попада в обхвата на т. нар. доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ. Според касатора към м. 07.2008 г. „А. М. Б“ ООД е имало качество на работодател на М.Ц /изплатен е й е извънреден трудов доход в размер на 391, 40 лв./, поради което горепосочената норма не намира приложение в конкретния случай. Оспорват се също така и изводите на съда за включването в разходната част на баланса сумата от 5000 евро, заплатена на 28.12.2009 г. от М.Ц за подарения й автомобил „П. К“ от Д.Д като не са съобразени дадените от него обяснения още в хода на ревизията, че е съжителствал с РЛ в периода от м. 08.2009 г. до 31.12.2011 г. и е поемал изцяло издръжката на семейството и разходите за пътувания в чужбина. Моли решението да бъде отменено в оспорената част и РА да бъде изцяло отменен. Претендира разноски.
Ответникът по тази касационна жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП е взел становище, че касационната жалба е неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Делото е във фаза на втора касация.
Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен във връзка с решение № 4051/ 03.04.2017 г. по адм. дело № 515/ 2016г. на ВАС, VIII отд., с което е отменено решение № 6662/ 02.11.2015 г. по адм. дело № 8545/ 2014г. на АССГ, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото АССГ е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт (РА) № 2101310369 от 27.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1140 от 24.06.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, относно установени на М.Ц задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 6064, 47 лв. заедно със съответните лихви, задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 360, 45 лв. със съответните лихви, изцяло за 2010 г. и 2011 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част.В хода на административното производство е установено, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, с постоянен адрес и център на жизнени интереси в Р. Б. За ревизирания период Цветкова не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и няма регистрирани трудови договори. Приходните органи са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което са провели ревизията по особения ред и с РА са установили задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за данъчния период 2008 г. в размер на 7 012.28 лв. и лихви в размер на 3608.37 лв.; за 2009 г. в размер на 582.54 лв. и лихви в размер на 233.90 лв.; за 2010 г. в размер на 6884.52 лв. и лихви в размер на 2 053.59 лв.; за 2011 г. в размер на 2 151.41 лв. и лихви в размер на 418.83лв.Пред първоинстанционния съд е назначена нова ССЕ, както и са обсъдени разпитаните при първото разглеждане на делото пред АССГ свидетели – М.Б и П.Ц – майка на задълженото лице. По делото е установено, че за периода от м. 08.2009 г. до м. 12.2011 г. ревизираното лице е живяло на семейни начала с Д.Д, като същият е декларирал, че за периода на съвместното им съжителство той я е издържал и е покривал разходите й за пътувания зад граница. По делото не е било спорно, че Д.Д е разполагал с финансова възможност да издържа М.Ц, както и че на [дата на раждане] М.Ц е родила син на Д.Д.
За да постанови спорното решение, административният съд е приел, че жалбата е частично основателна, възприемайки тезата на М.Ц за получени месечно доходи от 1000 лв. от нейната майка през ревизираните периоди, както и покриване от нейна страна на разходите за покупка на мебели от „Зона дом“ ООД и на гуми от „Диана“ ООД /фактура с дата 06.10.2008г./. Съдът се е позовал на основното заключение на ССЕ, както и на показанията на св. П.Ц /майка на ревизираното лице/.Относно придобитият през 2008 г. лек автомобил „Форд фокус“ като награда за участие в конкурс, съдът е установил, че съгласно фактура № 213573/ 21.07.2008 г., издадена от „М. П“ ЕООД, цената на тази вещ е 44275, 67 лв. Касае се за предметна награда от конкурс, която е в обхвата на т. нар. доходи от други източници по чл. 35, т. 2 ЗДДФЛ, подлежаща на облагане по силата на чл. 14, ал. 1 от закона; облагаема по чл. 35 ЗДДФЛ е брутната сума на този вид доход, което обуславя възникване на данъчно задължение в размер на 4427, 57 лв. Така за 2008 г. при включване в приходната част на паричния поток на жалбоподателката на сумата от 1000 лв. месечно и изключване от разходната му част на сумите по фактури, издадени от „Зона дом“ ООД и „Диана“ ООД, балансът на паричния поток за 2008 г. е отново отрицателен, формира се недостиг на парични средства, който е в размер на 16369, 01 лв., представляващ данъчна основа за облагане с ДДФЛ и обуславящ данъчно задължение в размер на 1636, 90 лв. Сумирано с 4427, 57 лв. /данък за придобиване на предметна награда/ общият размер на задължението на М.Ц възлиза на 6064, 47 лв.
За данъчен период 2009 г. съдът е включил в приходната част на баланса сумата от по 1000 лв. месечно, предоставяна от майката на РЛ, ценил е основното заключение на ССЕ, дадените в хода на ревизията обяснения относно фактическото съжителство и издръжка от страна на Д.Д от м. 08.2009 г. В разходната част са отнесени месечните разходи за издръжка на едночленно домакинство, както и тези за пътувания извън България до м. 07.2009 г. /вкл./, както и сумата от 9779, 15 лв., представляваща левовата равностойност на 5000 евро вноска заплатена от М.Ц във връзка с придобития от нея л. а. „П. К“. Така съдът е установил, че за 2009 г. доходите на РЛ отново са по-малки от разходите с 3604, 55 лв. Формираната по този начин данъчна основа обуславя данъчно задължение в размер на 360, 45 лв.За процесните 2010 г. и 2011 г., съдът възприемайки изготвените парични потоци според основното заключение на ССЕ, не установява наличие на недостиг на парични средства, съответно липсва основание за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за тези периоди.
С оглед тези констатации РА е отменен като незаконосъобразен в частта, с която за данъчен период 2008г. е установено задължение по ЗДДФЛ за сумата над 6064, 47 лв., заедно със закъснителни лихви; за 2009 г. за сумата над 360, 45 лв. със съответните лихви и изцяло за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г., като е потвърд ен в останалата му част.
По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП:
Оплакванията са свързани с приетата от съда сума от 1000 лв. месечно, предоставяна през всички ревизирани периоди от П.Ц /майка на ревизираното лице/, както и доводите за платени от нея суми през 2008 г. по фактурите, издадени от „Зона дом“ ООД и „Диана“ ООД.Тези възражения са неоснователни. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил указанията по чл. 224 от АПК за фактически установявания, като въз основа на събраните доказателства е постановил мотивирано решение, което в оспорената му част следва да бъде оставено в сила.Обосновано е приета за доказана възможността от страна на П.Ц да предоставя горепосочената сума ежемесечно на дъщеря си, както и да покрие разходите за обзавеждане и закупуване на гуми. Този извод е обоснован въз основа на съвкупна преценка на приложения на л. 10 от адм. д. № 515/2016 г. по описа на ВАС Протокол № 1319816/11.06.2013 г. за извършена проверка от страна на НАП на П.Ц, както и показанията дадени от нея в с. з. 25.02.2015 г. при първото разглеждане на делото пред АССГ.
Видно от приложения протокол, от страна на приходната администрация е извършена проверка на П.Ц за установяване на наличие на съответствие между придобитото имущество и доходите на лицето за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. В него подробно са описани по години, с посочване и на съответните нотариални актове - придобитите недвижими имоти, продажби на недвижими имоти, извършено дарение на недвижим имот в полза на М.Ц /дъщеря/, разходи за издръжка и живот, парични средства в брой, притежавано движимо имущество, пътувания в чужбина и пр. Извършена е съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи, отразена в табличен вид за периода 2007 г. – 2011 г., като е установено, че направените разходи от лицето не превишават размера на получените средства и доходи. Така за 2008 г. е установено положително салдо към 31.12.2008 г. в размер на 67 882, 89 лв., за 2009 г. – положително салдо – от 63 472, 23 лв., за 2010 г. – 56 163, 88 лв. и за 2011 г. 46 849, 63 лева. Предвид тези констатации, изхождащи именно от данъчната администрация, обосновано съдът е приел, че П.Ц е разполагала с материална възможност да предоставя на дъщеря си М.Ц ежемесечно сумата от 1000 лв., както и да покрие разходите по фактурите, издадени от „Зона дом“ ООД и „Диана“ ООД. По касационната жалба на М.Ц:
Този касатор оспорва изводите на съда относно законосъобразността на РА в потвърдената му част. Счита, че неправилно съдът е приложил нормата на чл. 35, т. 2 ЗДДФЛ относно придобития л. а. „Ф. Ф“ през 2008 г., както и включването в разходната част на баланса за 2009 г. на сумата от 5000 евро, заплатена на 28.12.2009 г. във връзка с придобития л. а. „П. К“.
Настоящият състав намира възраженията за неоснователни, а решението в тази част е правилно, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон.В случая не е спорно, че през 2008 г. ревизираното лице е придобило автомобил „Ф. Ф“ като награда за участие в конкурс. С. е дали „А. М. Б“ ООД е работодател на М.Ц, тъй като нормата на чл. 35, т. 2 ЗДДФЛ предвижда, че облагаем доход са и „парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител“. Видно от приложеното на л. 126 -128 от адм. д. №8545/2014 г. на АССГ тристранно споразумение от 15.07.2008 г. подписано от страните – „М. П“ ЕООД – продавач, „А. М. Б“ ООД – купувач и М.Ц, то последната е Участник - носителка на титлата „Playmate of the year 2008“. “Атика медия България“ ООД не е работодател на касационната жалбоподателка, а организатор на конкурса, поради което правилно съдът е приел, че стойността на придобития автомобил е облагаем доход, който подлежи на облагане с ДДФЛ в размер на 4427, 57 лева. По отношение на сумата от 9779, 15 лв., представляваща левовата равностойност на 5 000 евро съгласно потвържденията за плащане от страна на немския търговец Евролинк /л. 44 от адм. 3522/17 г. на АССГ/ на автомобил „П. К“, не е спорно, че именно тази сума е заплатена от М.Ц на 28.12.2009 г. Неоснователни са твърденията в жалбата, че тази четвърта вноска не е заплатена от Цветкова, а автомобилът й е подарък от Д.Д, с който е живяла на семейни начала. От доказателствата по делото се установя, че в рамките на насрещната проверка спрямо Д.Д, същият е представил писмено обяснение, в което изрично е заявил, че не е закупувал лек автомобил „П. К” и не е осигурявал средства за неговото придобиване /л. 95 от адм. д. № 8545/2014 г. на АССГ/. Предвид изложеното, правилно административният съд е включил сумата във връзка със заплатената от Цветкова четвърта вноска за автомобила в разходната част на паричния поток за 2009 г.
Решението в тази част не страда от релевираните в жалбата касационни пороци и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на страните следва да се присъдят направените по делото разноски пред касационната инстанция. Съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК от М.Ц е заявена претенция за присъждане на разноски в общ размер на 1705 лева., от които 1700 лв. – адвокатски хонорар и 5 лв. – държавна такса. В производството пред ВАС процесуалния представител на Д „ОДОП“ – София е направил възражение за прекомерност на претендираното от М.Ц възнаграждение за адвокат в размер на 1700 лв. Съобразявайки приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема, че заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 1700 лв. надвишава минималния размер. При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на спора, направеното възражение за фактическа и правна сложност на спора, направеното възражение за прекомерност, както и съобразно отменената част от акта – 13280, 90 лв., на М.Ц следва да бъдат присъдени разноски в размер на 708, 08 лв.
В полза на дирекция „ОДОП“ – София, съобразно потвърдената част от РА – 9664, 54 лв. /главница и лихви/, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 813, 23 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2836 от 26.04.2018 г. по адм. дело № 3522/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП да заплати на М.Ц, ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 708, 08 лв.
ОСЪЖДА М.Ц, ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 813, 23 лева.
Решението не подлежи на обжалване.