Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП”- гр. В. Т срещу Решение № 215 от 18.05.2018г., постановено по адм. дело № 67/2017г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416000547-091-001/24.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърдена с Решение №383/22.12.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че обжалваният акт е немотивиран, тъй като не са обсъдени събраните по делото доказателства. Счита, че съдът неправилно е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са квалифицирали установеното превишение на разходите над приходите на ревизираното лице като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Сочи, че данъчната основа е формирана по правилата на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на предпоставка по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение в оспорената му част, отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - И.Г от гр. [населено място], чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – В. Т е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416000547-091-001/24.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение 383/22.12.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер над 560.02лв., ведно със съответните лихви за забава, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Ревизионното производство е проведено по общия ред, като задълженията по ЗДДФЛ за 2013г. са определени въз основа на констатации за наличие на „доход от други източници“ по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Прието е, че неговият размер възлиза на установеното превишение на разходите над приходите на лицето за 2013г., установено след съставяне на паричен поток.
При тази фактическа установеност съдът е счел, че превишението на разходите над доходите на лицето не може да се квалифицира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, тъй като визираната норма е приложима спрямо конкретен източник на средствата, непопадащ в останалите хипотези на подоходно облагане на физическото лице. Посочил е, че установеното превишение може да формира облагаема данъчна основа само при приложимост на презумпцията на чл. 123 от ДОПК, обусловена от провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. Тъй като производството е проведено по общия ред, то решаващият състав е приел, че ораните по приходите не са установили наличието на получен доход от конкретен източник в посочения размер.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, в атакуваната му част, е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са аргументите на касатора, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна поради липсата на констатации, формирани след задълбочен анализ на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните факти и обстоятелства за ревизирания данъчен период, включително и механизмът, по който е формирана облагаемата данъчна основа.
Несподелима е тезата, че след като ревизионно производство по отношение на данъчен период 2013г. е повторно, то същото следва особения ред, по който е проведено първото ревизионно производство, независимо, че издаденият в него РА е отменен по административен ред от решаващия орган. Действително, при отмяна на първия РА се възстановява висящността на ревизионното производство, а съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. В случая, според мотивите на решаващия орган, първият РА е отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и непълнота на доказателствата, включително и поради неквалифициране на дохода и неговия източник. Съобразно дадените от решаващия орган задължителни указания, ревизионното производство е следвало да започне от самото си начало. Това е налагало повтарянето на всички процесуални действия, като при констатация за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, респективно - при преминаване към особения ред за облагане по аналог, ревизираното лице е следвало да бъде уведомено, че основата за облагане с данъци, ще бъде определена по посочения особен ред. При повторното производство това не само, че това не е сторено, но както в РД, РА и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ липсват каквито и да е релевантни фактически установявания, свързани с приложението на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Поради това, правилно първоинстанционният съд е приел, че повторното ревизионно производство е проведено по общия ред, при който не е приложима презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК. При ревизия по общия ред облагането на превишението на разходите над приходите на лицето за 2013г. като „доход от друг източник“ по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ изисква установяване на наличен доход от конкретен източник и дата на получаването му. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са доказали конкретен източник на средства, то обосновано съдът е приел неустановените факти за неосъществени. В своята практика ВАС е посочвал, че несъответствието между разходи и приходи на лицето не е източник на доход по смисъла на ЗДДФЛ и не се презюмира като такъв в приложимия материален закон – така Решение № 13411/26.10.2012г. по адм. дело № 755/2012г., Първо отд., Решение № 8665/26.06.2018г. по адм. дело № 1455/2018г., Първо отд., Решение № 4214/02.04.2018г. по адм. дело № 8479/2017г., Осмо отделение, Решение №12060/09.102018г. по адм. дело № 5785/2018г., Първо отделение, Решение № 8232/18.06.2018г. по адм. дело № 1594/2018г., Осмо отделение, Решение № 1116/25.01.2018г. по адм. дело № 6279/2017г., Първо отделение, Решение № 4607/11.04.2018г. по адм. дело № 9498/2017г., Първо отделение и др. /. ето защо, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2650лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се съдържа искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските с доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. По аргумент от чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с §2 ДР ДОПК родово и местно компетентен да се произнесе по него е съдът, който е постановил решението. Поради това и на основание чл. 135, ал. 2 АПК искането следва да се изпрати по компетентност на надлежния съд.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215 от 18.05.2018г., постановено по адм. дело № 67/2017г. по описа на Административен съд – В. Т в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-В. Т да заплати на И.Г от гр. [населено място] сумата от 2650 лв. / две хиляди шестстотин и петдесет лв. /, представляваща осъществените в касационното производство разноски.
ИЗПРАЩА по компетентност на Административен съд – В. Т съдържащото се в касационната жалба искане за изменение на негово Решение № 215 от 18.05.2018г., постановено по адм. дело № 67/2017г. в частта му за разноските. Решението не подлежи на обжалване.