Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяТ. Т. по адм. дело № 8403/2021 Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София град, чрез главен юрисконсулт И. Б. против решение № 4322 / 01.07.2021 г. по адм. дело № 8936 / 2020 г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът – Б. Б. не изразява становище по същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна.

С решение № 4322 / 01.07.2021 г. по адм. дело № 8936 / 2020 г., Административен съд – София град е отменил по жалба на Б. Б. решение № 1040-21-537 / 14.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е била оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № РВ-3-21-0077-2322 / 26.06.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ.

Първоинстанционният съд е приел, че Б. Б. за спорния период е имал право на парично обезщетение, тъй като е имал качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и е отговарял на изискванията на чл.40, ал.1 КСО. Решението е неправилно.

По делото е установено, че въз основа на заповед № ЗР-5-21-00595789 / 19.07.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е било възложено извършването на проверка при осигурител „КРИС 32 ММ“ ЕООД. За периодите от 04.12.2018 г. до 17.12.2018 г.; от 16.12.2018 г. до 18.01.2019 г.; от 16.01.2019 г. до 15.02.2019 г. са били представени болнични листове за лицето Бонев от „КРИС 32 ММ“ ЕООД и „ИВИКОМ“ ЕООД. Обезщетението за времето на временна неработоспособност е определено в размер на 2566.33 лева. Дружеството е било проверено от компетентните органи на НАП – София, като с протокол № П-22220618123596-073-001 / 29.01.2019 г. е било констатирано, че едноличен собственик и управител е К. Ш.. От извършената проверка става ясно, че дружеството „КРИС 32 ММ“ ЕООД не е извършвало търговска дейност след 2014 г. Чрез съдействие на компетентните органи е бил осъществен контакт с Шопов в 5-то Районно управление - СДВР. Същият, в качеството си на представляващ търговското дружество е декларирал, че не е назначавал лица по трудови правоотношения и не познава лицата които са назначени в дружеството, не е подавал данни в Регистъра за осигурените лица, не е изготвял счетоводни документи, в това число и разплащателни ведомости, не е подавал документи за изплащане на обезщетения по болнични листове, майчинство, отглеждане на дете и други обезщетения, не е представлявал и не е упражнявал дейност с никое от дружествата, които е придобил, в това число и с „КРИС-32-ММ“ ЕООД. От изготвените протоколи, представени по делото е изяснено, че не са били реализирани приходи от търговска дейност, липсва счетоводна и трудовоправна документация. За 2015 г., 2016 г., и 2017 г. не са налице данни за подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и данни за обявени годишни финансови отчети (ГФО).

При тези данни, обосновано административният орган е приел, че за процесния период лицата, които са имали трудови договори не са осъществявали трудова дейност и съответно не са имали качеството на осигурени лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е възникнало осигурително правоотношение предвид отсъствието на фактическия състав от хипотезата на чл. 10, ал.1 КСО.

Съгласно чл. 92 ЗКПО ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Наличието на тази хипотеза подкрепя изводите относно невъзникналото осигурително правоотношение.

Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

С §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице”, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Разпоредбата на чл. 40, ал.1 КСО гласи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО недължимо.

Според чл. 114, ал.2, т.2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Новите данни и документи, имащи значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията сочат тяхната недължимост. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на получените обезщетения.

Издадените актове от органите на НОИ са били неправилно счетени от административния съд като незаконосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК. Изложеното дотук налага извода да се приеме, че в хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 АПК. При издаването на решението с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София град не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона.

Постановеното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Б. Б. против решението на директора на ТП на НОИ – София град следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора в тежест на Б. Б. следва да бъдат поставени заявените от директора на ТП на НОИ – София град разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които за двете инстанции Върховният административен съд на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК определя в размер на общо 200,00 лева, както и заплатената за касационната инстанция държавна такса от 200,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4322 / 01.07.2021 г., постановено по адм. дело № 8936 / 2020 г. по описа на Административен съд – София град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б. Б. от гр. София, [жк.] срещу решение № 1040-21-537 / 14.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърдено с него разпореждане № РВ-3-21-0077-2322 / 26.06.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ.

ОСЪЖДА Б. Б. от гр. София, [адрес] да заплати на ТП на НОИ – София град сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. В. п/ Хайгухи Бодикян