Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. В. П. от [населено място] срещу решение № 295 от 09.04.2015 г. по адм. д. № 1035/2014 г. на Административен съд – София област.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. І. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 16804 от 16.06.2011 г. касационната жалбоподателка В. В. П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е посочила като период по чл. 70, ал. 3, предложение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г.

С разпореждане № 8 от 19.08.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отпуснало на В. В. П., считано от 01.05.2011 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО в минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО от 136, 08 лв. (определен с чл. 9 на Закон за бюджета на ДОО за 2011 г.) до отстраняването на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в "Регистъра на осигурените лица". Пенсията е отпусната за 34 г. 01 м. и 07 дни осигурителен стаж от трета категория.

С последващо разпореждане № 500414 от 04.11.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да измени размера на пенсията и е приело, че отпуснатата на В. В. П. пенсия за осигурителен стаж и възраст "не следва да бъде преизчислена от действителен размер и остава в минимален размер до предоставяне на необходимата информация и съдействие от осигуреното лице".

2. Със заявление вх. № 19499 от 24.07.2013 г. В. В. П. е представила удостоверение обр. УП-2 изх. № 397 от 18.07.2013 г. на [община] за 7 месеца и 29 дни осигурителен стаж, положен след отпускането на пенсията за времето от 02.05.2011 г. до 31.12.2011 г.

С разпореждане № 41 от 19.08.2013 г. размерът на пенсията е изменен, считано от датата на това заявление - 24.07.2013 г., но също в минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО от 150 лв (определен с чл. 9 на Закон за бюджета на ДОО за 2013 г.). В разпореждането е посочен като зачетен от длъжностното лице 34 г. 09 м. и 06 дни осигурителен стаж от трета категория.

3. Със заявление вх. № 28756 от 12.11.2013 г. В. В. П. е направила ново искане да й бъде преизчислена пенсията "въз основа на приложените документи по пенсионната преписка: 1. Удостоверение № УД-08-56/30.05.13 г. на ТП на НОИ - [населено място], 2. Удстоверение по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, 3. Заявление обр. А1 с вх. № 2013100710...(нататък не се чете) в Търговския регистър".

4. С разпореждане № 8 от 30.04.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е изменило пенсията от 24.07.2013 г., но тъй като и новият й размер е под минималния размер, определен с чл. 9 ЗБДОО за 2013 г. и чл. 9, т. 1 ЗБДОО за 2014 г., на основание чл. 70, ал. 7 КСО длъжностното лице е разпоредило тя да се изплаща в установения от ЗБДОО минимален размер от 150 лв. В разпореждането са посочени за приети:

а) общо брутно трудово възнаграждение от 5460 лв. за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. (3-годишен период по чл. 70, ал. 3, изр. 1-во, предл. 1-во КСО - виж по-горе т. 1, абзац 1);

б) общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход по чл. 70, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро КСО) от 14623, 66 лв. за времето от 01.01.1997 г. до 30.04.2011 г.;

в) индивидуален коефициент по чл. 70 КСО - 0.635;

г) средномесечен осигурителен доход за страната за времето от м. 05.2010 г. до м. 04.2011 г. - 577, 54 лв;

д) доход за изчисляване размера на пенсията - 366, 74 лв.

Преизчисленият размер на пенсията е отново под минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО, определен със ЗБДОО за 2013 г. и ЗБДОО за 2014 г., поради което длъжностното лице е разпоредило пенсията да се изплаща в законоустановения минимален размер от 150 лв. месечно.

5. С последващо разпореждане № 31 от 03.06.2014 г. длъжностното лице е изменило пенсията по подаденото от В. В. П. заявление от 12.11.2013 г. (виж по-горе т. 3). В разпореждането са посочени за приети:

а) общо брутно трудово възнаграждение от 5460 лв. за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. (3-годишен период по чл. 70, ал. 3, изр. 1-во, предл. 1-во КСО - виж по-горе т. 1, абзац 1);

б) общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход по чл. 70, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро КСО) от 18773, 27 лв. за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.2011 г.;

в) индивидуален коефициент по чл. 70 КСО - 0.662;

г) средномесечен осигурителен доход за страната за времето от м. 05.2010 г. до м. 04.2011 г. - 577, 54 лв;

д) доход за изчисляване размера на пенсията - 382, 33 лв.

ІІ. 1. В. В. П. е оспорила последните две разпореждания пред директора на ТП на НОИ - С. област, който с решение № 03-15565 от 17.07.2014 г. е отхвърлил жалбата срещу първото разпореждане (това от 30.04.2014 г.) и с решение № 03-17885 от 22.07.2014 г. е отхвърлил жалбата срещу второто разпореждане (това от 03.06.2014 г.). От изложените към тези решения мотиви може да бъде направен извод, че директорът на ТП на НОИ е възприел следната схема:

а) първоначално отпускане на пенсията - считано от 05.04.2011 г.;

б) с разпореждане № 5004147391 от 19.08.2013 г. (посочено по-горе в т. І.2.абзац 2-ро като разпореждане № 41 от 19.08.2013 г.) "длъжностното лице по пенсионно осигуряване отново е отказало преизчисление на пенсията, тъй като жалбоподателката не представя необходимите документи";

в) в срока за обжалване на това разпореждане "В. В. П. е депозирала заявление вх. № 28756/12.11.2013 г., с което е представила нови доказателства, имащи значение за определяне на размера на пенсията", поради което, съобразявайки правилото на чл. 99, ал. 3 КСО, пенсионният орган е изменил пенсията, "считано от 24.07.2013 г. - датата на заявлението".

г) поради обстоятелството, посочено в б."в", с разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. пенсията на В. В. П. е изменена за доказаните от нея осигурителен стаж и осигурителен доход до 30.04.2011 г., т. е. до датата на първоначалното отпускане на пенсията - 01.05.2011 г.;

д) за осигурителния стаж и осигурителния доход, придобити след първоначалното отпускане на пенсията, т. е. след 01.05.2011 г., пенсията на В. В. П. е изменена с разпореждане № 5004147391 от 03.06.2014 г.

В решение № 03-15565 от 17.07.2014 г. директорът на ТП на НОИ е изброил документите, установяващи осигурителен доход на В. В. П. след 01.01.1997 г. до 30.04.2011 г. и е посочил размера на удостоверения осигурителен доход по всеки един от тези документи.

В решение № 03-17885 от 22.07.2014 г. такава конкретизация не е направена.

2. В. В. П. е оспорила и двете решения пред Административен съд - София област, но с различни жалби.

С първата жалба е оспорено решение № 03-15565 от 17.07.2014 г., с което директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. (посочено по-горе в т. І.4. от тези мотиви като разпореждане № 8 от 30.04.2014 г.).

С решение № 122 от 23.02.2015 г. по адм. д. № 885/2014 г. Административен съд – София област е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Сезиран с касационна жалба от В. В.П.В административен съд, шесто отделение, с решение № 3981 от 06.04.2016 г. по адм. дело № 7248/2015 г. е оставил в сила решението на Административен съд – София област.

3. Така с влязло в сила съдебно решение са разрешени по задължителен за страните начин съществуващите между тях спорове:

а) за датата, от която следва да бъде изменена пенсията с разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. - с посочените в предходната точка съдебни решения и двете съдебни инстанции са приели, че законосъобразно изменението на пенсията е направено с начална дата 24.07.2013 г., от която дата за първи път е била изменена пенсията (виж по-горе т. І.1.абзац последен от тези мотиви), а не с начална дата 01.05.2011 г., каквото искане е правила В. В. П.;

б) за новия размер на пенсията и показателите (осигурителен доход и определен чрез него индивидуален коефицинт, както и доход за изчисляване размера на пенсията), въз основа на които е бил определен.

4. С жалба, регистрирана в ТП на НОИ - С. област с вх. № 19967 от 06.08.2014 г., В. В. П. е оспорила второто решение - решение № 03-17885 от 22.07.2014 г., с което директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата й срещу разпореждане № 5004147391 от 03.06.2014 г. (посочено по-горе в т. І.5 от тези мотиви като разпореждане № 31 от 03.06.2014 г.).

По тази жалба в Административен съд - София област е образувано адм. д. № 1035/2014 г., приключило с решение № 295 от 09.04.2015 г., срещу което В. В. П. е подала сега обсъжданата касационна жалба, предмет на настоящето касационно производство.

ІІІ. С това решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на В. В. П. срещу решение № 03-17885 от 22.07.2014 г., с което директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждане № 5004147391 от 03.06.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел:

- че при преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 102 КСО според правилото на чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението, с което е поискано изменението на пенсията и са представени доказателства за новопридобитите осигурителен стаж и осигурителен доход, като осигурителният стаж след пенсионирането не се превръща по правилата на чл. 104 КСО;

- че следва да бъдат възприети посочените в разпореждане № 5004147391 от 03.06.2014 г. данни за средномесечен осигурителен доход, осигурителен доход и останалите параметри по чл. 70 КСО;

- че изменението на пенсията на В. В. П., направено с разпореждане № 5004147391 от 03.06.2014 г., е за придобитите от нея след пенсионирането й осигурителен стаж за времето от 02.05.2011 г. до 31.12.2011 г. и осигурителен доход в размер на 4015, 61 лв. (съгласно удостоверение обр. УП-2 на [община]) и осигурителен стаж за времето от 23.10.2011 г. до 30.11.2011 г. и осигурителен доход в размер на 134 лв. или общ осигурителен доход в размер на 4149, 61 лв.

Решението на Административен съд - София област е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3-то АПК

Не се спори между страните, че средномесечният доход на В. В. П. през избраните от нея три години по чл. 70, ал. 3, предл. 1-во КСО (01.01.1983 г. - 31.12.1985 г.) е 151, 67 лв. (5460 лв : 36 мес. = 151, 66 в период = 151, 67 лв), а за същия този тригодишен период средномесечната работна заплата за страната, обявена от Националния статистически институт, е 206, 81 лв (199, 42 лв. за 1983 г. + 207, 33 лв за 1984 г. + 213, 67 лв за 1985 г. = 620, 42 лв : 3 год. = 206, 81 лв). Съотношението между тези средномесечни величини за тригодишния период от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. (151, 67 лв/206, 81 лв = 0, 733) умножено по броя на месеците, за които е установено (0, 733 х 36 мес. = 26, 388) извежда първото от двете произведения по чл. 70, ал. 5 КСО (навсякъде в тези мотиви се сочат разпоредби на КСО в тяхната редакция към датата 03.06.2014 г., на която е издадено потвърденото от директора на ТП на НОИ разпореждане).

Не се спори между страните, че осигурителният доход на В. В. П. след 01.01.1997 г. до 30.04.2011 г. (т. е. до пенсионирането й от 01.05.2011 г.) е 14623, 66 лв, който увеличен с осигурителния доход от 4149, 61 лв след пенсионирането й (след 01.05.2011 г.) до 31.12.2011 г. (крайната дата по у-ние обр. УП-2 изх. № 397 от 18.07.2013 г.) е 18773, 27 лв. Целият период от 01.01.1997 г. до 31.12.2011 г. се състои от 15 години по 12 месеца всяка от тях или този период обхваща 180 месеца.

Административен съд - София град не е проявил дължимата по силата на служебното начало процесуална активност и не е изяснил въпроса дали между страните има спор по въпроса 281, 22 лв. ли е средномесечният осигурителен доход на В. В. П. за този период или този доход има друг размер (посоченият в разпореждането от 03.06.2014 г. индивидуален коефициент 0, 662 като че ли е получен от 219, 04 лв. средномесечен осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. - 31.12.2011 г.). Ако между страните не се спори, че средномесечният осигурителен доход на В. В. П. за периода 01.01.1997 г. - 31.12.2011 г. е 281, 22 лв, както е приел вещото лице М. А. П., то нейният индивидуален коефициент вероятно ще бъде 0, 8155. При този индивидуален коефициент и при определеният в разпореждането от 03.06.2011 г. 577, 54 лв. средномесечен осигурителен доход за страната за последните 12 месеца преди отпускането на пенсията на 01.05.2011 г. (577, 63 лв според вещото лице) е вероятно месечният размер на пенсията да бъде 180, 05 лв, а не 146, 16 лв, както е приело длъжностното лице с разпореждането от 03.06.2014 г., които 180, 05 лв умножени с коефициент 1.057 по § 3, ал. 1 ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. биха имали като резултат месечен размер на пенсията 190, 32 лв, а не 154, 49 лв.

Към това процесуално бездействие на съда следва да бъде прибавена и липсата на пенсионната преписка като доказателство по делото. Липсват документите установяващи осигурителния доход по години и по месеци за периода 01.01.1997 г. - 31.12.2011 г., липсват и описаните в заявление вх. № 28756 от 12.11.2013 г. документи, а в оспореното от В. В. П. разпореждане от 03.06.2014 г. е посочено, че то се издава в отговор на това заявление.

В мотивите към постановеното от него решение Административен съд - София област е посочил, че не кредитира писменото заключение на вещото лице М. А. П., но съдът не е посочил въз основа на какви конкретни данни приема, че пенсионният орган законосъобразно и обосновано е определил новия размер на пенсията. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото - чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В случая тези други доказателства липсват и това е пречка касационната инстанция да направи цялостна проверка на доводите и възраженията на страните в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 АПК служебно да следи за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Административен съд - София град решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд (чл. 226, ал. 3 АПК).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 295 от 09.04.2015 г. по адм. д. № 1035/2014 г. на Административен съд – София област и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.