Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. против решение № 2031/08.10.2015 г. по адм. дело №208/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт № 271005285/31.01.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 198 от 09.05.2011г. на директора на Дирекция на "ОУИ" (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която на [фирма] в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 28 934, 80 лв. по фактури издадени от [фирма] и [фирма].

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяна на атакувания съдебен акт в посочената част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът - [фирма], [населено място], общ. Х.-Шумен, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

С решение №168/08.01.2014 г. по адм. д. №6291/2013 г. Върховният административен съд, по касационна жалба на [фирма], е отменил решение № 641/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2164/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е била отхвърлена жалбата срещу РА и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания, съдържащи се в мотивите на решението. При инстанционния контрол на съдебното решение...