Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаД. М. по адм. дело № 8449/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма (ОП) „Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР) 2014-2020 г., чрез процесуален представител – юрк. М. К., срещу решение № 3476 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1279/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е отменил по жалба на сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. негово Решение № 80811-144/14.03.2018 г., обективиращо отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проектно предложение с рег. № BG05M2OP001-1.002-0029, подадено в рамките на процедура чрез подбор на проекти BG05M2OP001-1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ по ОП „НОИР“ 2014-2020 г.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовавайки се на правила относно начина на комуникация между кандидатите в процедурата и ръководителя на УО (РУО) и факта, че от сдружението е посочен изрично електронен адрес за кореспонденция, на който именно е изпратено решението, обективиращо отказа от предоставяне на заявената БФП, получаването на което според системата се е случило още на 15.03.2018 г. в 17:03 часа, видно от изпратеното автоматично потвърждение, намира, че жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, е просрочена. Според касатора съдът не е направил разлика между факта на доставянето на съобщението до неговия адресат и този на прочитането му. Счита, че независимо от липсата на изпратено от получателя изрично потвърждение, че е прочел текста на изпратеното му съобщение, доколкото системата установява, че същото е достигнало местоназначението си, именно от този момент тече срокът по чл. 149 АПК, поради което подадената два месеца по-късно жалба се явява просрочена, а съдебното производство, образувано по нея - недопустимо.

По същество мотивира основна защитна теза за правилно постановен отказ от предоставяне на заявената БФП. Излага съображения, че начинът на доказване съответствието с нормативните изисквания на членовете от оценителната комисия е въпрос от оперативната самостоятелност на РУО. Сочи, че това може да стане и единствено чрез представяне на автобиографии, какъвто начин е категорично възприет в практиката на Върховния административен съд по аналогични спорове. Тълкувайки предписанието на чл. 13, ал. 2 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., обн., ДВ, бр. 53 от 12.07.2016 г. (ПМС 162/2016), излага довод, че законът изисква оценителите в помощния орган на РУО да притежават съответната образователно-квалификационна степен – „бакалавър“ или магистър“, и три години опит в съответната професионална област, свързана с процедурата, а не опит в някакво конкретно направление на ИСИС или пък опит в последните пет години преди подаването на заявлението за участие. Неправилна е според касатора интерпретацията, направена от решаващия състав на АССГ, на утвърдените правила за работата на комисията, т. к. противно на изложените в мотивите на обжалвания съдебен акт съображения, автоматичното разпределение на конкретните за съответното предложение оценители от състава на комисията не е заложено като принцип, нито като правило. Отново обратно на приетото от първостепенния съд, фактът на определянето на помощните подкомисии е ясен и е осъществен чрез приемането на приложение № 1 към заповедта на РУО. Конкретно по отношение на оценителите излага следното:

Видно от автобиографията на И. Д., същият притежава диплом по медицина от Белградския университет в Сърбия, както и две магистърски степени - по хранене и диета, придобита в Сърбия, и по международно здравеопазване, икономика и политика, придобита в Италия. Професионалният му опит като лекар е повече от петнадесет години, участвал е и в управление на проучвания, мениджър на проекти, има опит в мониторинг и оценка на проекти, заемал е различни длъжности в сферата на маркетинга, преминал е курс по обучение за управление на проекти в областта на здравеопазването, публикувани са множество негови статии на различни тематики в сферата на медицината. След като проектното предложение има за цел да задоволи нуждите на субекти от областта на медицината, а цялата процедура – да осигури връзката между пазара и научните организации с оглед постигане на пазарно ориентирани резултати, най-основен от които е развитието на материалната база, то лицето с медицинско образование и опит в маркетинга би следвало да притежава компетентност да оцени предложението. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си касаторът черпи от обстоятелството, че самият заявител е посочил, че предложението му попада в направление „Индустрия за здравословен живот и био технологии“, в което направление квалификацията по медицина е абсолютно относима.

Счита, че и останалите двама оценители отговарят на законовите изисквания. В. Р. притежава бакалавърска и магистърска степен, два пъти е станал доктор на науките и два пъти професор в различни учебни заведения, а към момента на оценката е аспирант с множество длъжности, но и изследовател от Групата по типология, геометрия и нелинеен анализ към Института по математика, физика и механика на Университета на Любляна, Словения, редактор е към Американския институт по физика, има множество изследвания в областта на физиката и сериозен научен опит в математическата биология.

Третият оценител, чиято компетентност е била спорна, също се възприема от касатора като квалифициран да оцени проектното предложение субект. Н. К. притежава необходимата образователно-квалификационна степен и опит в областта на математиката и информатиката. Доктор е и в периода 2010-2013 г. се е занимавал с различни изследвания в областта на физиката, има и научни статии в тази насока. Неговата експертиза би била полезна и в частта на предложението, в която се предвижда създаването на специализиран софтуер с математически алгоритъм.

Касаторът сочи, че съдът е извършил недопустима намеса в оценъчната дейност, анализирайки конкретния брой точки, даден от оценителя Мароки. Отделно от това, счита, че противно на изложеното, актът е надлежно мотивиран, за което цитира съдебна практика на Върховния административен съд.

По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество с отхвърляне на подадената от сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. жалба против оспорения индивидуален административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, изчислено по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.

Ответникът – сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. , със седалище в гр. София, район „Средец“, ул. „Ц. К. № 8, представлявано от председателя – доц. д-р И. Б., чрез процесуалния си представител – адв. В. П. от Адвокатска колегия (АК) – Пазарджик, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за касационното производство пред Върховния административен съд, за което прилага списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснвателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. Решение № 80811-144/14.03.2018 г. на РУО на ОП „НОИР“ 2014-2020 г., обективиращо отказ от предоставяне на БФП по проектно предложение с рег. № BG05M2OP001-1.002-0029, подадено в рамките на процедура чрез подбор на проекти BG05M2OP001-1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ по ОП „НОИР“ 2014-2020 г.

Първоначално производството е образувано по жалба на сдружението с вх. № 15989/31.05.2018 г. по описа на АССГ. По образуваното адм. дело № 5666/2018 г. е постановено решение № 7842 от 21.12.2018 г., с което съдът е отменил оспореното решение. По жалба на РУО е образувано касационно производство пред Върховния административен съд, като делото е получило № 2873/2019 г. и е приключило с постановяването на решение № 1398 от 29.01.2020 г., с което обжалваното решение на АССГ е отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че първостепенният съд не е проверил компетентността на лицата от състава на комисията, респ. подкомисията, оценила проектното предложение на сдружението, не са събрани доказателства за формирането на подкомисиите, каквито по делото има данни, че са били съставени. Указано е съдът да събере доказателства за компетентността на всеки един от оценителите в състава на комисията от гледна точка на професионалното направление и научната област на проекта, както и документите, които са взети предвид при преценката на квалификацията и професионалната компетентност на членовете.

След връщането на делото в АССГ е образувано адм. дело № 1279/2020 г. по описа на съда – предмет на обжалване в настоящото касационно производство, с което атакуваният индивидуален административен акт е отменен.

По делото е установено от фактическа страна, че сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. е кандидатствало по процедура BG05M2OP001 – 1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ за предоставяне на БФП по проект BG05M2OP001 – 1.002 – 0029 „Изграждане и развитие на център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. .

Със заповед № РД09 – 1791 от 16.03.2017 г. РУО на ОП „НОИР“ 2014-2020 г. е определил комисия за оценка на получените проектни предложения по процедурата чрез подбор на проекти BG05M2OP001 – 1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“, а със заповед № РД09 – 48/19.12.2017 г. е определен ъстав на Комисия за повторна проверка и оценка на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение на жалбоподателя.

С решение № 80811–130/13.03.2018 г. РУО е одобрил оценителния доклад на комисията от проведената оценка и класиране на проектните предложения по процедурата, утвърдил е Списък на предложените за финансиране проектни предложения, Списък с резервните проектни предложения и Списък на предложените за отхвърляне проектни предложения, част от които е и това на сдружението-кандидат.

Въз основа на одобрения оценителен доклад РУО е издал оспореното решение № 80811–144/14.03.2018 г., обективиращо отказ от исканата БФП, поради това, че проектното предложение на заявителя е получило окончателна комплексна оценка от 63, 68 точки, която е под минималния праг от 70 точки, позволяващ й допустимост до следващия етап от процедурата. Оценката е била поставена от петима членове на оценителната комисия с право на глас, избрани по реда на чл. 13, ал.1, т. 3 от ПМС 162/2016 г.

Съдът е свел спора до компетентността на трима от членовете на оценителната комисия, а именно - И. Д., Н. К. и В. Р.. Приел е, че четирима от оценителите нямат проектна експертиза, а единственият, който има – Н. К., не притежава опит в оценяването на проекти в последните пет години. Установил е, че оценителят И. Д. в качеството си на доктор по медицина от Сърбия не се е занимавал с научна дейност през релевантния период от последните пет години. Неправилно според съда е неговата компетентност, както и тази на останалите членове на комисията, да се базират единствено на представените пред РУО автобиографии, без да са подкрепени от други доказателства.

Констатирано е още, че оценителите на конкретното проектно предложение би следвало да са избрани въз основа на даденото от Министерството на образованието и науката (МОН), дирекция „Наука“, становище за научния профил на експертите, но доколкото тримата оценители, чиято компетентност е обект на анализ, притежават експертиза в сферата на математиката и медицината, същите не попадат сред квалифицираните да оценяват проекти в научното направление на процесното предложение лица. Формулиран е извод и за опорочаване на процедурата по оценяване, т. к. оценителите не са определени на случаен принцип, а ръчно, както и доколкото оценката на А. Мароки е в противоречие с тези на останалите оценители, за което липсват изрични мотиви.

Тези съображения са довели до отмяната на атакуваното волеизявление от съда и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е валидно и допустимо.

В контекста на касационното оплакване за недопустимост на проведеното съдебно производство, рефлектиращо според жалбоподателя и в необходимост от обезсилване на крайния акт, постановен от решаващия състав на АССГ, следва да се посочи следното:

По силата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган на програмата, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Елемент от производството по утвърждаването им е провеждането на обществено обсъждане, като заинтересованите страни разполагат с възможност за писмени възражения и предложения по реда на чл. 26, ал. 4 с. з. Специалната нормативна уредба предвижда и правила за даване на разяснения по утвърдените документи по искане на кандидат в процедурата – ал. 8 и 9 на чл. 26 ЗУСЕСИФ. Съдебно обжалване на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. 2-ро във вр. с ал. 1 ЗУСЕСИФ.

По правната си природа документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ представляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК – имат еднократно правно действие, важимо само за конкретната процедура, за която се отнасят, създават права и вменяват задължения на неопределен брой лица. С влизането им в сила те стават задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган.

В случая със своя заповед РУО е утвърдил пакет документи, сред които и Условия за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05M2ОP001-1.002 „ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРОВЕ ЗЗД КОМПЕТЕНТНОСТ“ (Условията за кандидатстване/УК). Те имат самостоятелно правно битие и установяват задължителни правила при провеждането на съответната процедура по подбор. В т. 27. 1. Условията е регламентирано, че в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад РУО издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на БФП и уведомява в сроковете по АПК писмено всеки от кандидатите от списъка с отхвърлени проектни предложения. Следователно РУО е установил по императивен начин приложимия способ за уведомяване на кандидатите с отхвърлени предложения за решението по техните заявления. Писменото уведомяване се различава от уведомяването по електронен път. Индикатор за разликата, която РУО прави между двата посочени начина, е и обстоятелството, че за одобрените кандидати е предвидено уведомяване „по електронен път“, каквато възможност не се отчита при отхвърлените предложения.

Следователно едва с връчването на решението по предвидения начин, органът е изпълнил задължението си да уведоми кандидата за постановяването му. От ангажираната по делото доказателствена съвкупност е видно, че това е станало на 10.05.2018 г. (л. 51, гръб, от адм. дело № 5666/2018 г. по описа на АССГ), поради което и жалбата с вх. № 15989/31.05.2018 г. по описа на АССГ (изх. № 0462-3/25.05.2018 г. по описа на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“), с която е сезиран първоинстанционният съд, е подадена в указания с предписанието на чл.149 АПК 14-дневен срок. За прецизност следва да се посочи, че срокът, изчислен по реда на ГПК, изтича именно на 25.05.2018 г., т. к. 24.05.2018 г. е официален почивен ден за Р. Б.

По изложените съображения, произнасяйки се по същество по подадената от сдружението жалба, която представлява годен сезиращ акт, първоинстанционният съд е постановил допустимо съдебно решение.

Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повтоно възпроизвеждани.

Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, спорните въпроси са по приложението на материалния закон от първоинстанционния съд и се свеждат до това дали лицата от състава на оценителната подкомисия И. Д., Н. К. и В. Р. притежават необходимата с оглед приложимите в законовата и подзаконовата нормативна регламентация квалификация да оценяват проектното предложение на сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. . По-специално, предмет на съдебна преценка е дали притежаваната от тях образователно-квалификационна степен и професионален опит свидетелства за съответствие с изискванията на ПМС 162/2016.

Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ е нормативно установен в ЗУСЕСИФ и доразвит в ПМС 162/2016. По аргумент от чл. 1, т. 2 от постановлението, същото определя правилата относно структурния състав на комисията за оценка на проектни предложения в процедура чрез подбор, изискванията към лицата, участващи в нея, както и правилата за нейната работа. Съгласно чл. 12, ал. 2 ПМС 162/2016 комисията е съставена от председател без право на глас, секретар (секретари) без право на глас, необходимия брой членове с право на глас, които са не по-малко от трима и от резервни членове, които са не по-малко от трима, като според предписанието на ал. 5 с. з. членовете и резервните членове могат да бъдат както щатни служители на управляващия орган, междинното звено или на администрацията, в рамките на която се намира управляващият орган, така и външни оценители. Т.к. в случая членовете на комисията, оценили процесното проектно предложение, са именно външни оценители по смисъла на цитираната разпоредба, приложими са изискванията, съдържащи се в чл. 13 от постановлението. Видно от посочената норма, външни оценители могат да бъдат три категории лица, а именно – 1) служители в държавната администрация, които не заемат длъжност в управляващия орган или в междинното звено, 2) физически лица, избрани след провеждане на централизиран конкурс или 3) лица, избрани в съответствие със Закона за обществените поръчки (ЗОП). Именно по реда на ЗОП чрез възлагане на обществена поръчка са избрани процесните оценители. Затова относими към тяхната експертна компетентност са чл. 13, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 постановлението. Съгласно чл. 13, ал. 2 ПМС 162/2016 г. избраните оценители трябва да притежават диплома за висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ и най-малко 3 години опит в професионална област, свързана с конкретната процедура, или в оценяването на проекти по програми или оферти по процедури за обществени поръчки, а според чл. 16, ал. 1 с. з. председателят, секретарят и членовете на оценителната комисия, помощник-оценителите и наблюдателите трябва да притежават необходимата квалификация и професионална компетентност за изпълнение на задачите, възложени им със заповедта за назначаване на комисията по чл. 12, ал. 1.

Изложеният анализ на приложимата нормативна рамка показва стремежа на законодателя да осигури адекватна и компетентна проверка досежно качествата на проектните предложения, с оглед тяхната специфика и характеристики. Видно е обаче, че квалификацията на оценителите е обвързана не с конкретното проектно предложение, а с процедурата, в рамките на която същото е подадено. И това е напълно логично. Ноторно е, че в хода на една процедура по предоставяне на БФП могат да бъдат подадени значителен брой заявления за участие, всяко от които малко или повече различаващо се от останалите. Особено когато приоритетната ос на процедурата е свързана с научни изследвания и технологично развитие, както е в случая, предложенията на участниците биха могли да бъдат диаметрално различни. Научните изследвания обичайно са насочени към открития, т. е. към новости, непознати досега, а технологичното развитие също предполага откриване на нови възможности и подобряване на досегашни функционалности. Следователно предметът на финансиране по подобна процедура може да включва предложения, предвиждащи дори нововъзникващи, непознати досега за обществото, области на науката. Затова е правилно да се изисква от оценителите да имат опит в област, която е гранична на съответните предложения и релевантна за цялата процедура, а не с оглед конкретното предложение. Доколкото комисията се определя като състав за цялата процедура и е задължена да оценява всички проектни предложения, наличието на тясна специфика по всяко едно предложение на практика би увеличило немислимо броя на експертите, обвързвайки го с броя на проектните предложения, който пък може да е непосилно висок. Законодателната мисъл, отчетена в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ПМС, е да се осигури компетентн с оглед процедурата комисия, а не РУО да се задължава индиректно да определя такава за всяко едно отделно предложение. В противен случай посоченото правило би било формулирано по друг начин.

Процедурата чрез подбор на проекти BG05M2OP001-1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ включва следните четири тематични области съгласно Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) на Р. Б. 2014-2020 г., приета от Министерството на икономиката (МИ) с РМС № 857 от 3.11.2015 г.: 1) „Мехатроника и чисти технологии“, 2) „Информатика и информационни и комуникационни технологии“, 3) „Индустрия за здравословен живот и био-технологии“ и 4) „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“.

В рамките на тематична област „Индустрия за здравословен живот и био-технологии са идентифицирани следните приоритетни направления:методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български съставки, средства и продукти, производство на специализирани храни и напитки, производство на инструменти, оборудване, консумативи за медицинска и дентална диагностика и терапия и/или участие в наднационална производствена верига, персонална медицина, диагностика и индивидуална терапия, лечебни и лекарствени форми и средства, медицински и лечебен туризъм с акцент върху възможностите за персонализация (немасов, а персонален туризъм), нано-технологии в услуга на медицината, био-технологии с пряко приложение за здравословен начин на живот, „сини“ технологии и приложение на нови методи и технологии в устойчивото ползване на речни и морски ресурси, производство на инсталации за добиване на екологично чиста електроенергия и промишлена вода, зелена икономика.

От своя страна, тематична област „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии се откроява със следните приоритетни направления: културните и творческите индустрии (според дефиниция на ЕК: архитектура, архивно дело и библиотекарство, артистично занаятчийство, аудио-визуални форми (филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, вкл. моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио; компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер; алтернативен (селски, еко-, културен и фестивален) и екстремен туризъм и спорт (за стимулиране на несезонен, немасов, а постоянен нишов туризъм); производство на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания).

А в рамките на тематична област „Информатика и ИКТ“ се идентифицират приоритетните направления, както следва: производства, особено Fabless и нови подходи за дизайн и/или асемблиране; ИКТ подходи в машиностроене, медицина и творчески индустрии (във връзка с другите три тематични области), вкл. дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри, „инбедид” софтуер, 3D дигитализация, визуализация и прототипиране; Big Data, Grid and Cloud Technologies; безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление; езикови технологии; уеб, хибридни и native приложения, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти; използване на нови възможности във връзка с аутсорсинг и ИКТ-базирани услуги и системи

Видно е, че първата от горепосочените области на ИСИС се характеризира с тясно сътрудничество между медицината и новите технологии, като е поставен и акцент върху здравословното хранене. Следователно опитът, придобит в сферата на медицината, какъвто има оценителят И. Д., както и познанията му по хранене и диета, получени в резултат на преминатото обучение, безспорно се явяват релевантни в областта на конкретната процедура и биха били полезни при оценяването на проектни предложения, подадени именно в рамките на същата. В контекста на възраженията на ответника и съображенията на съда следва да се посочи, че Димитриев е бил общопрактикуващ лекар едва пет месеца, в периода от юли 1999 г. до декември същата година. Видно от автобиографията му, след това е станал доктор по медицина в Градския институт за спешна медицина в Белград, Сърбия, като е работил с пациенти в спешни състояния и е осигурявал медицинско наблюдение по време на спорни, обществени и дипломатически събития, от август 2000 до октомври 2001 г. е бил доктор на специализация по вътрешна медицина в Клиничен център на Сърбия, Институт за сърдечно-съдови заболявания, където е работил с пациенти в отделението за сърдечно-ритъмни нарушения, както и в коронарното отделение. На същата длъжност е бил и за периода септември 2002 г. до август 2005 г. Междувременно, е работил и като мениджър маркетинг и продажби. Същевременно, в сферата на медицината и здравеопазването Димитриев има следните квалификации: магистър по международно здравеопазване, икономика и политика от Университет „Бокони“, Милано (2004-2005 г.), специалист по вътрешна медицина от Медицински факултет към Белградския университет в Сърбия (2000 – 2004 г.), магистър по медицина – хранене и диета от Медицинския факултет към Белградския университет в Сърбия (2000-2004 г.) и доктор по медицина от същия университет (1992 – 1998 г.).

Следователно посоченият оценител е лекар с няколко специализации, който има опит в медицината, здравеопазването и мениджмънта, а доколкото четири години се е обучавал по специалността хранене и диета, притежава съответните познания и в тази сфера. По тези съображения той безспорно притежава квалификация, позволяваща му да оцени проектни предложения, подадени в рамките на процедура с тематична област по ИСИС „Индустрия за здравословен живот и био-технологии.

От друга страна, в проектното си предложение сдружението е посочило, че областта, засегната от последното, а именно - био и нано фотониката, представлява възникваща научноизследователска област, която „се намира на стратегически кръстопът, където се срещат биологията, физиката, химията, инженерните дисциплини и нанотехнологиите“. В качеството си на лекар И. Д. несъмнено притежава компетенции и в областта на химията и биологията. Това е така, т. к. дипломата по медицина и опитът в тази сфера категорично предполага познаване в определена степен и на химията и биологията, защото това са дисциплини, които се възприемат като основополагащи за медицината и се изучават в рамките на курса на обучение. Независимо че не са събрани доказателства за това какво точно включва последният именно в Сърбия – държавата, където е придобит дипломът на И. Д., неоправдано е да се мисли в обратната насока, изключвайки от обхвата на образованието по медицина именно тези две направления. Това е регулирана специалност, която винаги е предпоставена, а и предлага допълнителни познания по химия и биология.

С оглед на изложените съображения, приемайки, че лицето И. Д. е общопрактикуващ лекар, който не притежава необходимата квалификация, съдът е приложил неправилно материалния закон. Оценителят напълно отговаря на изискванията, заложени в ПМС 162/2016г., т. к. притежава магистърска степен на образование и относим към процедурата, а и към част от областите, изрично посочени от заявителя в проектното му предложение, професионален опит. Ирелевантно е обстоятелството кога е придобит този опит, т. к. подобно ограничение не се съдържа в относимите законови текстове.

Останалите двама експерти също отговарят на поставените изисквания.

Н. К. е доктор по математика и магистър по информатика. Участвал е в проекти, наименувани „Скрити информационни анализи“ (2007-2008 г.), „Системи за информационна сигурност, базирани на нелинеен анализ на информационните потоци“ (2014-2017 г.), „Качествен и числен анализ на нелинейни проблеми на фракталите, „Диференцирани системи при нелинейни анализи и приложения“ (2010-2013 г.), в рамките на който са осъществени цели, сред които моделиране на процеси в биологията и медицината, тяхното теоретично изследване на математически константи, създаване на алгоритми и получаване на числени резултати за сравнение с доказателствата от експеримента, отделно – нелинейни диференциални системи, моделиращи стационарни процеси – конкурентни или кооперативни, от физиката, биологията и химията се изследват по отношение на съществуването, локализирането и мултиплицирането на решенията, като за целта се прилагат най-модерните методи за нелинейни анализи. Именно опитът, придобит в хода на последния цитиран проект, директор на който е бил именно Н. К., е относим към процедурата (в тематични области „Информатика и информационни и комуникационни технологии“ и „Индустрия за здравословен живот и био-технологии“), а и безспорно към областта на проектното предложение, доколкото последното съвместява биология, химия и физика, и то точно в технологичен аспект, какъвто анализ е правил и оценителят в хода на работата си по визирания проект.

В. Р. притежава магистърска степен, доктор е на науките, също така е аспирант и професор, което обуславя съответствието му с първото изискване на чл. 13, ал. 2 ПМС – относно степента на образование. Освен това, същият има относим към процедурата, но и към конкретното проектно предложение професионален опит. Член е на Редакторския съвет на новата Академична преса Серия от книги „Математиката в науката и инженерството“, главен редактор е на „Достиженията в областта на нелинейния анализ“, помощник-редактор е на нелинейния анализ, главен редактор на „Аналите на Университета на Крайова – Серията математика и компютърни науки“, през 2005 и 2006 г. е провеждал курс, наименуван „нелинеен анализ и математическа физика“, участвал е в програма, носеща наименованието „Свързване на геометрични PDEs с физиката за клетъчна морфология, моторика и формиране на модели, общо пет месеца през 2015 г., през септември 2011 е взел участие в частични диференциални уравнения в математическата физика и техните числени апроксимални суми, организатор е на румънско-германски Уъркшоп „Нелинеен анализ и математическа физика“ през 2009 г. Има множество публикации в сферата на физиката, например: „Решения с основното състояние (на атома) за сингулярно уравнение на Лейн-Емден-Фаулър с член сублинейна конвекция“, „Предговор: JMAA Специално издание за дегенеративните и сингулярните PDEs и Феномени в Анализ и математическа физика“ и др.

Притежавайки относим към процедурата и конкретното предложение опит и необходимата образователно-квалификационна степен, оценителят Радулеску също е избран в съответствие с нормативната регламентация за член на помощния орган на РУО.

Следователно спазвайки изискванията на чл. 13 и сл. ПМС 162/2016, РУО е назначил състав на комисията, който притежава необходимата компетентност с оглед конкретната процедура, а опитът на членовете й е релевантен и за оценката на подаденото ПП, чиято научна сфера съвпада с придобитите от тях квалификации. Освен всичко изложено и във връзка с възприетите от първостепенния съд съображения, следва да се има предвид, че формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд, към която и настоящият състав се присъединява, категорично възприема възможността в рамките на своята оперативна самостоятелност при избора на способ за установяване компетентността на оценителите РУО да посочи именно автобиографии. В случай че ответникът е имал възражения по обективираното в тях, е следвало да оспори по предвидения в закона ред достоверността им, което не само че не е сторил, а и не излага твърдения за несъответствие на каквато и да е информация, съдържаща се в тях. Освен това, достатъчна гаранция за достоверността на изложеното в автобиографиите на оценителите е надлежно проведената процедура по възлагане на обществена поръчка, в рамките на която е извършено оценяване качествата на съответните лица именно на базата на тях. (в този смисъл е и решение № 10850 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело № 5755/2021 г., VII о. на Върховния административен съд).

Неправилен е изводът на съда и относно несъответствието на атакувания административен акт с изискването за неговата мотивираност. От приложените оценителни листове е видна оценката на всеки един от оценителите по всеки от показателите, както и крайната оценка, която се предлага от тях. Формираната крайна оценка е съответна на изискването, заложено в т. 22 от Условията за кандидатстване – „Критерии и методика за оценка на проектните предложения“, и представлява средно аритметично число от оценките на петимата оценители. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд, че експертно-оценъчната дейност на проектните предложения изисква специални знания и именно по тази причина е недопустимо РУО да излага мотиви за дадената крайна оценка. (в този смисъл виж например: решение № 8405 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3894/2020 г., VII о. на Върховния административен съд). Неговото волеизявление е проявление на нормативното изискване на чл. 38, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е изцяло обвързано от предложеното от комисията оценяване, като се свежда до съобразяване на императивните правила, свързани с изчислението на средноаритетичната стойност от дадените оценки и с регламентирания краен резултат съобразно дадените точки. (в този смисъл виж: решение № 11244 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12899/2018 г., VII o. на Върховния административен съд, както и решение № 11523 от 30.07.2019 г., постановено по адм. дело № 15473/2018 г., VII о. на Върховния административен съд). Именно поради самостоятелния характер на оценъчната дейност и липсата на компетенции, свързани с нейната проверка по същество, както от административния орган, така и от съда, съображенията на решаващия състав на АССГ, касаещи начина на формиране оценката на ПП, дадена от А. Мароки, са неотносими към възникналия правен спор по законосъобразността на издадения от РУО акт.

Не е допуснато нарушение, още по-малко съществено, на административнопроизводствените правила и чрез ръчния избор на оценители за конкретното проектно предложение. Това е така, т. к. подобна възможност е изрично предвидена в приложимите правила за работата на комисията. Възползването от нея, при наличието на визираните предпоставки, не е нарушение на правилата, а тяхно проявление.

По изложените съображения съдът неправилно е приел, че актът е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдебното решение подлежи на отмяна като неправилно, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него касационната инстанция следва да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. против Решение № 80811-144/14.03.2018 г. на РУО на ОП „НОИР“ 2014-2020 г.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. бъде осъдено да заплати на Министерството на образованието и науката разноски в общ размер на 9400 (девет хиляди и четиристотин ) лева, представляващи платена държавна такса в размер на 9000 лева общо за двете касационни производства и 400 лева общо юрисконсултско възнаграждение за двете първоинстанционни и двете касационни производства.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 3476 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1279/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. против Решение № 80811-144/14.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., обективиращо отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с рег. № BG05M2OP001-1.002-0029, подадено в рамките на процедура чрез подбор на проекти BG05M2OP001-1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ по ОП „НОИР“ 2014-2020 г.

ОСЪЖДА сдружение „Център за компетентност по био и нано фотоника Д. А. , гр. София, район „Средец“, ул. „Ц. К. № 8, да заплати на Министерството на образованието и науката, със седалище в гр. София, район „Средец“, бул. „К. А. Д. № 2А, разноски в общ размер на 9400 (девет хиляди и четиристотин ) лева, представляващи платена държавна такса в размер на 9000 лева общо за двете касационни производства и 400 лева общо юрисконсултско възнаграждение за двете първоинстанционни и двете касационни производства.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Павлина Найденова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов