Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 8515/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. К. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв. С., против решение № 24 от 11.06.2021 г. по адм. дело № 593/2020 г. на Административен съд Русе, с което жалбата на А. К. против заповед № 336з-2097/06.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Русе, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в хода по същество. Не претендира разноски.

Ответникът - директора на Областна дирекция на МВР-Русе/ОДМВР-Русе/, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Димитрова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Административен съд - Русе е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, в предвидената от закона писмена форма.Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР-Русе съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР.

Служителят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство от 24.01.2020 г., и със заповеди от 24.03.2020 г., 22.05.2020г. , 14.06.2020 г. и 21.07.2020г. за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство/оформени при отказ от страна на Колев да ги получи/. На А. К. са разяснени правата по чл.207,ал.8 ЗМВР като му е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщена справка рег. 336р-19414/06.08.2020г.

В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в това производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в цитираната обобщена справка.

На Колев на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, 06.08.2020г., също връчването й е удостоверено при отказ от страна на касатора да я получи, отразен в протокол от 10.08.2020г..

На осн. чл. 206, ал. 1 ЗМВР, ДНО е поканил служителя да даде писмени обяснения/покана от 18.05.2020 г. /,поради което следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени.

В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на АС-Русе, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В конкретния казус е безспорно установено, че Т. А., служител в ОДМВР -Русе, в качеството си на „системен оператор“ , съгласно утвърден технологичен ред, е въвеждала по електронен път в АИС „АНД“ актовете за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/и в последствие изготвяла в електронна форма проект на наказателно постановление, разпечатвайки го на хартиен носител. На 01.08. 2019г.,в края на работния ден, А. К. влязъл в кабинета на Атанасова и в хода на провеждан разговор поискал последната да направи справка дали по конкретна административно наказателна преписка има издадено наказателно постановление срещу лицето И. К. Т. А. извършила справката, въпреки, че А. К. не е бил служебно ангажиран по нея. Установено е, че при Атанасова се намира единствено съставения срещу Т. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/- за управление на МПС след употреба на алкохол. Колев предложил на Атанасова съзнателно да впише грешни данни в електронния формат по преписката/например погрешно изписване номера на автомобила/, за което ще получи сумата между 1 000 и 2 000 лева/ по нейн избор/. Атанасова отказала, на което касатора отвърнал с думите „ Е, как ще работим с теб занапред?“ и излязъл от кабинета. Сутринта на следващият ден- 02.08.2019г. Атанасова споделила за разговора си с Колев с началник на сектор „Пътна полиция“.

По късно - същият ден Колев отново посетил Атанасова, казвайки й да забрави за проведения разговор. На въпрос – сериозен ли е в предложението си, Колев отговорил утвърдително, разяснявайки какви действия следва да извърши Атанасова - за да не остави съмнения.

За поведението на Колев са уведомени служители на „Вътрешна сигурност“, при ОДМВР-Русе, сезирана е и Окръжна прокуратура - Русе.

На 30.09.2019г. Колев отново посетил Атанасова с молба за справка по същата преписка. Установено е, че наказателно постановление още не е издадено. Колев отново предложил на служителката да допусне техническа грешка, като конкретно в какво да се изразява тя ще я уведоми след консултация с адвокат/ „да каже какво е най - сигурно да се сгреши“/, след което отново ще посети Атанасова, приключвайки с думите : „кажи колко искаш- 2,3, колкото кажеш“.

Поведението на служителя, описано по горе, правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т.13а от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ подробно описани от АО и от решаващия съд/, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР.

Тази квалификация е в резултат на извършена конкретна преценка на случая при безспорно установени факти в проведено дисциплинарно производство, обосноваващи нарушение на горепосочените правила в ЕК, с които служителят е запознат.

Не се кредитират възраженията в касационната жалба, че АС-Русе не е оценил правилно фактическата обстановка, като не е взел предвид факта, че относно извършените от него действия, освен дисциплинарната му отговорност има и не приключило наказателно производство.

Както правилно приема и първоинстанционния съд на Колев е наложено наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Правилно е съобразена нормата на чл. 194,ал.3 ЗМВР предвиждаща, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо дали за същите деяния могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Обосновано, в тази връзка първоинстанционния съд се е позовал и на Тълкувателно постановление №3 от 07.06.2007г. на ВАС по т. д. № 4/2007 година.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, както правилно е приел първостепенния съд.

На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Русе е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 11.06.2021 г. по адм. дело № 593/2020 г. на Административен съд Русе

ОСЪЖДА А. К. от гр. Русе да заплати на Областна дирекция на МВР-Русе, сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров