В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ

: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№

335 по описа за

2012

година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от А. Н. Ц. от [населено място] чрез пълномощника й адв. Г. против определение № 1016от 08.05.2012г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 1110/2012г., с което е оставено в сила определение от 17.02.2012г. по гр. д. № 875/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 194, ал. 4 ГПК отм. за изменение на постановеното на 22.06.2011г. решение по делото в частта за разноските.

Жалбоподателката намира определението за неправилно. Съдът не е изложил съображения за фактическата и правна сложност на делото и защо счита адвокатското възнаграждение за прекомерно. Освен това в случая не е заявено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.По тези и други подробно изложени съображения се иска отмяна на определението и присъждане на сторените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правни въпроси, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1./ как се определя адвокатското възнаграждение - от материалния интерес или от цената на иска; 2./ може ли съдът да прилага частично Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3./...