Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 8519 / 2021 г.
Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна и на „Борачев“ ЕООД, представено от адв. И. С., срещу решение № 92/10.06.2021 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 334 по описа за 2020 г.
Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер 18 558.47 лева и за лихви за забава в размер 3 980.08 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски на жалбоподателя. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за осъществяване на изключващия правото на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО юридически факт по чл. 167, ал. 1, т. т. 1 и 3 ЗКПО. Предлага интерпретация на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, според която подлежащи на принудително изпълнение са публичните задължения, които не са погасени в законоустановения срок, като позоваването от съда на правилото на чл. 209, ал. 2 ДОПК , е неотносимо.
Вторият касационен обжалва, частта от решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА. Доводите му са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с разрешаването на спора за съществуването и размера на задължението за корпоративен данък, като за данъчната 2016 г. заявява позиция за осъществяване на предпоставките за преотстъпване на данъка с придобиването на нова земеделска техника по фактура от 18.12.2017 г. и включването на актива в данъчния амортизационен план за 2017 г., като плащането в следващи данъчни периоди не влияе върху факта на придобиването и извършването на инвестицията. Възсъздава аргументите си от първоинстанционното производство за извършване на инвестиция и с придобиването на актив асфалтова площадка за кантар. Възразява против отказ на съда да уважи искането му за намаляване на счетоводния финансов резултат за 2018 г. с неправилно отчетени приходи по фактура № 1075/31.08.2018 г. за получен аванс за стопанската 2018/2019 г. Приходите по тази фактура формирали данъчни временни разлики. Решаването на спора по ЗКПО за 2018 г. противоречало на забраната по чл. 160, ал. 6 ДОПК, както и на установяванията, че в края на отчетния период не е наличен листен тор, което предполагало влагането на количеството по фактура № 1026/08.12.2016 г. в дейността на дружеството и изключвало преобразуването на СФР на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Съдът неправилно бил отрекъл предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък за 2018 г., макар и правото на преотстъпване да не е упражнено с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, а активът, във връзка с който се заявява данъчното предимство да е този, за който е заявено преотстъпване на данъка за 2017 г. Оспорва изводите на съда за отсъствие на предпоставките за упражненото от него право на приспадане на данъчен кредит в данъчни периоди м. 06, 07 и 10.2019 г. Настоява на доказателствената стойност на частните диспозитивни и свидетелстващи документи, както и на гласните доказателствени средства за установяване извършване на СМР от подизпълнител; предаването на строителните материали по една от фактурите се доказвало от описа към нея, а предметът на доставките по фактурите за авансови плащания бил достатъчно определен.
Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част от първоинстанционното решение и претендира разноски. Като ответници по касация изразяват становище за неоснователност на насрещната касационна жалба.
Заключението на прокурора е за основателност на жалбата на органа по приходите и за неоснователност на тази на търговеца.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Предмет на съдебен контрол пред АС Шумен, след частичното десезиране на съда, е ревизионен акт № Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта за установените в тежест на „Борачев“ ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016, 2017 и 2018 г. в размери съответно 29 277.19 лева, 18 558.47 лева и 5 233.43 лева със съответните лихви за забава в общ размер 13 836.97 лева, както и за ДДС в общ размер 19 591.89 лева с лихви за забава в общ размер 1 113.37 лева.
С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за определените задължения за корпоративен данък за 2017 г. и за лихвите за забава, както и за задължението за корпоративен данък за 2018 г. за разликата над 4 135.07 лева до 5 233.43 лева и за закъснителната лихва над 468.68 до 593.17 лева и е отхвърлена жалбата на „Борачев“ ЕООД в останалата част. Частичната отмяна на РА относно задълженията за корпоративен данък и лихва за забава за 2018 г. не е обжалвана от органа по приходите. Решението по спора по ЗКПО
Съдът е приел, че източник на задължението за корпоративен данък за 2016 г. е отказ на органите по приходите да признаят упражненото с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 189б ЗКПО в размер 29 277.19 лева. Ползваното данъчно облекчение е за придобиването на дискова брана марка „В. А. модел: Зевс 5. Активът е придобит по договор за покупко-продажба от 18.12.2017 г. с „Михул 2009“ ЕООД, като продавачът е издал фактура № 010/18.12.2017 г. с ДО 63 000 лева и ДДС 12 600 лева; плащанията от купувача са извършени в периода 16.01.2018 г. до 24.04.2019 г. и предаването на дисковата брана е удостоверено в протокол от 03.09.2018 г. Според съда за жалбоподателя не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 189б ЗКПО за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ на земеделски стопанин. В отлика от администрацията, инстанцията по същество е зачела придобиването на актива през 2017 г. с позоваване на договора за продажба, данъчния документ и завеждането на актива в САП и ДАБ през м. 12.2017 г. Придобиването било сторено в срока по чл. 189б, ал. 1, т. 1 ЗКПО, но не било спазено изискването преотстъпеният данък да е инвестиран в нова земеделска техника в определения от закона срок – в случая до края на 2017 г., тъй като плащането на техниката е започнало през 2018 г. и е приключило през 2019 г. Другият сочен от жалбоподателя актив, с чието придобиване обосновава основание за преотстъпване на данъка не отговарял не легалната дефиниция за земеделска техника по 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, тъй като не представлявал съоръжение, нито инсталация.
При решаването на спора за съществуването на задължението за корпоративен данък за 2017 г. съдът е изключил от обсега на доказването като безспорни елементите от фактическия състав на чл. 189б ЗКПО с придобиването на фуражо-раздаващо ремарке DeLaval по договор № 01-802/24.11.2016 г., сключен с „Агритоп“ ЕООД. Отрекъл е осъществяването на отрицателната материална предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. т. 1 и 3 ЗКПО за преотстъпването на данък в размер 18 558.47 лева. При липса на спора за наличието на непогасени публични общински вземания към 31.12.2017 г. със задължено лице жалбоподателя, е обвързал материалноправната пречка по чл. 167, ал. 1, т. т. 1 и 3 ЗКПО с възможността да бъдат изпълнени принудително публичните задължения, което предполагало наличие на изпълнително основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК.
За 2018 г. са възприети като основание за прекия данък извършени от органите по приходите увеличения на декларирания от РЛ СФР със сумата 52 334.30 лева, от които 8 400 лева непризнати за данъчни цели разходи, формиращи данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО и 43 934.30 лева приходи, неотчетени през текущата година в нарушение на счетоводното законодателство.
- Дължимото отчитане на приходи е обвързано с издадени от жалбоподателя фактури № 01061/26.10.2017 г. на стойност 121 145.20 лева за авансово плащане на наем за стопанската 2017/2018 г. и фактура № 01075/31.08.2018 г. на стойност 77 210.90 лева за авансово плащане на наем на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. Съдът е съпоставил легалните дефиниции за отчетен период по 1, т. 14 от ДР на ЗСч и за стопанска година по 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ. Приел е, че един отчетен период обхваща части от две стопански години и с позоваване на заключението на ССЕ и прилагане на линейния метод за признаване на приходите по СС № 17 – Лизинг /приложим за данъчно третиране на отчитане на приходите от наем/ е отнесъл към неотчетените приходи за 2018 г. сумата 110 161.62 лева, вместо определената от администрацията сума 121 145.20 лева /съответстваща на стойността по фактурата от 2017 г./.
- Преобразуването на СФР на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО е със сумата 8 400 лева, представляваща изписана в 2018 г. като разход стойност на стоки, заприходени по сметка 302 материали въз основа на издадена от „НИТЦЗ Плантис“ ЕООД фактура № 1026/08.12.2016 г. Към тази фактура е издадено КИ № 1077/19.04.2017 г. във връзка със спор за действителното количество доставен листен тор и е издадена фактура № 1078/19.04.2017 г. за реалното количество на тора на стойност 8 736 лева. Торът бил счетоводно наличен към 31.12.2017 г., но не и към 31.12.2018 г., което предполагало изписването на разход на материали по двете фактури. Съдът е споделил изцяло позицията на администрацията, включително за отсъствие на основание за преотстъпване на данъка във връзка с придобиване на актива фуражо-раздаващо ремарке DeLaval. Определил е като недопустимо преотстъпването на данъка без да е посочен в ГДД по чл. 92 ЗКПО и упражняването на правото на преотстъпване с възражението срещу РД и то за актив, във връзка с който е заявено преотстъпване за предходен данъчен период.
Решението по спора по ЗДДС
Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 06, 07 и 10.2019 г., заради отказ да признаят упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит по 10 броя фактури, издадени от „Пауър билд енд трейд“ ЕООД с предмет СМР и авансови плащания.
Съдът е разграничил доставки на СМР по три броя фактури, доставка на строителни материали по опис по една фактура и шест броя фактури за различни авансови плащания в две групи.
Фактурите за доставка на СМР са издадени във връзка с договори за строителство от 10.04.2019 г., 17.04.2019 г. и 12.05.2019 г., като за установяване на видовете СМР за сгради в стопанския двор на с. Т. И. са съставени протоколи обр. 19 съответно от 13.05.2019 г., 31.05.2019 г. и 07.06.2019 г., като фактурирането е на датата на приемане на работите с фактури № 294/13.05.2019 г., № 302/31.05.2019 г. и № 310/07.06.2019 г. Услугите предмет на доставките, включващи ръчен изкоп, зидария, полагане на мазилка, направа на покривна конструкция, покриване с керемиди, включително пренасяне, монтаж на улуци и водосточни тръби, полагане на подложен бетон, изисквали работна ръка и механизация, чието притежаване от доставчика не било установено. В периода май-август на 2019 г. при „Пауър билд енд трейд“ ЕООД било назначено само едно лице по трудово правоотношение на длъжност мазач-гипсаджия. Според съда осъществяването на доставките не се установявало и от договорите за строителство на прекия доставчик с подизпълнителя „Кет ен и Ай Б. К. ЕООД от 02.05.2019 г., 14.05.2019 г. и 14.04.2019 г., протоколите обр. 19 за приемане на извършени строителни работи, фактурите на предходния доставчик и показанията на свидетелите Костов и Буков, както и от заключението на комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Доказателствата за ангажиране на подизпълнител сочели на липса на доставка от прекия доставчик. Установеният с експертизата резултат от СМР не се обвързвал задължително с престация на същия доставчик, а показанията на свидетелите били общи и не доказвали видовете ремонтни дейности, мястото на извършването им и извършването на СМР от издателя на фактурите.
За фактура № 356/10.08.2019 г. с предмет строителни материали съдът е изключил убедителността на доказването с описа към нея на факта на предаването. Заявил е очакване за предаването да е съставен приемо-предавателен протокол. Доказателствената стойност на описа била занижена от неяснотата за личността на подписалите го.
По отношение на шестте фактури за авансови плащания отхвърлянето на оспорването е мотивирано с аргументи за липса на конкретика на доставката, за която се отнася плащането и липсата на доказателства за последваща доставка. Фактура № 299/28.05.2019 г. била издадена в периода на действие на договор за строителство от 17.04.2019 г., в който липсвала уговорка за авансово плащане.
Решението е неправилно в частта му, разрешаваща спора за съществуването и размера на задължението за корпоративен данък за 2016 г. и на задължението за ДДС в привръзка с упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 8 492.80 лева по фактури № 294/13.05.2019 г., № 302/31.05.2019 г. и № 310/07.06.2019 г. и за съответните лихви за забава върху данъчните задължения.
I. По спора по ЗКПО
I.1 По жалбата на ДДОДОП
Спорът е за съществуването на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО, заявено от „Борачев“ ЕООД за 2017 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. Съдържанието на данъчното предимство е за преотстъпване на корпоративния данък в размер до 60 % на ДЗЛ, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Материалните предпоставки на данъчното облекчение по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО са установени в ал. 2 от същата разпоредба и по тяхното осъществяване не се спори.
Общите предпоставки за правото на преотстъпване са тези по чл. 167 от ЗКПО. Спорно е само осъществяването на тези по чл. 167, ал. 1, т. т. 1 ЗКПО и с отсъствието им органите по приходите обосновават отказа да признаят данъчното предимство. Общото изискване на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е за липса на определени публични задължения към 31 декември на съответната година – подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления за нарушения на нормативни актове относно публични задължения /алт. 1, т. т. 1 и 2/ и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. т. 1 и 2 /чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО/.
Релевантния момент за съществуването на публичното задължение по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, като материалноправна пречка на преотстъпването на данъка, е 31 декември на съответната година. Механизмът на упражняването на правото на преотстъпване, който включва декларирането на изискването по чл. 167, ал.1 ЗКПО в годишната данъчна декларация /вж. чл. 167, ал. 2 ЗКПО/ предполага познание у ДЗЛ относно спазването на изискването към по-ранен момент.
Правната уредба на принудителното изпълнение на публичните вземания се съдържа в гл. XXV от ДОПК. В чл. 209, ал. 1 ДОПК е предвидено, че принудително изпълнение на публичните вземания се допуска само въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането, като в ал. 2 са посочени изпълнителните титули. Затова и е несподелима тезата, че подлежащо на принудително изпълнение е това задължение, което не е изпълнено доброволно. Касаторът не твърди и не установява съществуването към 31.12.2017 г. на установено с акт по чл. 209, ал. 1 ДОПК публично задължение на „Борачев“ ЕООД.
I.2 По жалбата на „Борачев“ ЕООД
I.2.1 Относно задължението за корпоративен данък за 2016 г.
Противоречи на материалния закон решаващият извод на съда, че от единственият спорен елемент на пораждащият правото на данъчно облекчение по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО – този по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, е осъществена само предпоставката за придобиване на нова земеделска техника в срок до края на годината, за която се ползва преотстъпването, но не и извършването на инвестицията на преотстъпения данък в същия срок. Всъщност инвестирането на преотстъпения данък в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция /вж. чл. 189б, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО/ се изразява в придобиването на тези активи. Придобиването е ограничено със срок. Плащането за придобитите активи не е ограничено със срок и е неотносимо към осъществяването на инвестицията, доколкото с чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО държавната помощ е ограничена до 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1 /а не платената сума/, определена към датата на предоставяне на помощта. Ирелевантността на плащането следва и от разпоредбата на чл. 14, 6, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията, който включва в обхвата на помощта за МСП, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, преработка на селскостопански продукти и търговия със селскостопански продукти и разходите за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива, а в хипотезата на лизинг обичайно плащането не се ограничава до един данъчен период.
I.2.2 Относно задължението за корпоративен данък за 2018 г.
I.2.2.1 Неоснователен е доводът за дължимо намаляване на декларирания от „Борачев“ ЕООД СФР с отчетените приходи по фактура № 1075/31.08.2018 г. като неправилно отчетени приходи от аванс за следващ данъчен период. Верен е споделеният от съда извод на органите по приходите за фактурирането от ДЗЛ на доставка на услуга по договор за наем на земеделска земя, която, заради спецификите на понятията за стопанска година и за отчетен период, се предоставя в два данъчни периода. С първоинстанционното решение е изправена грешката на администрацията при избора на счетоводното третиране на стопанските операции. Приложено е правилото на т. 5.1, б. „д“ от СС № 17 – Лизинг за признаване на приходите от наем по линейния метод. Прилагането на стандарта следва от обхвата му по т. 1 и дефиницията за лизингов договор по т. 2. Това изключва счетоводното третиране на приходите по реда на СС № 18 – Приходи с арг. от т. 1.2, б. „в“ от СС № 18, та да се дисквалифицира като приход авансовото плащане с позоваване на правилото на т. 7.3, б. „в“, последно тире във вр. с т. 7.1 и т. 7.2 от СС № 18.
Обратно на убеждението на касатора от отчитането на прихода не възниква данъчна временна разлика по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗКПО, тъй като авансовото плащане не е в обхвата на гл. VIII ЗКПО.
Верен е изводът на съда, че със средствата на данъчния контрол е изправена счетоводна грешка на ДЗЛ.
I.2.2.2 Неоснователен е доводът за неправомерно преобразуване на декларирания СФР с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Сам издателят на данъчния документ – фактура № 1026/08.12.2016 г. е признал, че документът не е отразява вярно стопанската операция и е издал КИ и то не в хипотезата на намаляване на данъчната основа, а за пълния размер на ДО, т. е в условията на разваляне на доставката – чл. 115, ал. 3 ЗДДС. Изписването на листния тор в 2018 г. е за количества на материали, които няма как да са били налични освен счетоводно и то въз основа на невярното документиране по фактурата. Затова и отчитането на разход при изписването на материалите формира данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, с която правомерно е преобразуван СФР на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
I.2.2.3 Касаторът няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2018 г. на основанието по чл. 189б ЗКПО във връзка с придобиването на актив, за който е заявил ползване на същото данъчно предимство за предходния данъчен период. Дори с арг. от чл. 5, in fine ДОПК да се преодолее изискването за упражняване на правото на данъчно облекчение чрез посочване в ГДД, то предпоставките за него не са осъществени. Условие на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО е преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Очевидно не съответства на условието придобиването на активи в годината, за която се ползва преотстъпването. Няма как и да се упражни надлежно правото на преотстъпване при съобразяване на правилата на чл. 92 и чл. 93 ЗКПО за деклариране и внасяне на данъка.
Времето на придобиване на актива, чрез които се търси данъчното облекчение, изключва обсъждането на признаците му и тяхното съответствие с изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
I.2.3 Относно задълженията за ДДС
I.2.3.1 Основателни са оплакванията на търговеца за опущения на съда в познавателната му дейност по преценка на писмените и гласните доказателствени средства за установяване на спорния факт на осъществяване на доставките на услуги по издадените от „Пауър билд енд трейд“ ЕООД фактури № 294/13.05.2019 г., № 302/31.05.2019 г. и № 310/07.06.2019 г. Преценката на информационните източници е осъществена в противоречие с правилата на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Съдът само е описал доказателствата за извършване на услугите от подизпълнителя „Кет ен и Ай Б. К. ЕООД без да ги обсъди, като се е ограничил до основания на формалната логика извод, че те потвърждават отсъствието на физическо изпълнение от прекия доставчик. А доказателствените средства са в информационно единство – СМР на различните обекти в с Т. И. са налични като резултат; прекият доставчик не твърди и няма потенцията да ги е осъществил; предходният доставчик е разполагал с ресурс за изпълнение; предаването на резултата от изпълнението по веригата от доставките е удостоверено в протоколи обр. 19; има принадена стойност при превъзлагането от изпълнителя на подизпълнителя. Не съществува правно основание за обсъжданото от съда като необходимо съгласие на възложителя за превъзлагането на СМР. Липсват данни за прикриване с измамна цел на действителния изпълнител /вж. т. 49 от решението на Съда по дело С-324/11/.
Относно документираните доставки на СМР е било спорно осъществяването им, а не и останалите материални и формалната предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. При различните от тези на първостепенния съд установявания на касационната съдебна инстанция, е обоснован извод, че отреченото данъчно предимство, упражнено по фактури № 294/13.05.2019 г., № 302/31.05.2019 г. и № 310/07.06.2019 г., съществува, поради което установяването с РА на задължения за ДДС в корелация с отричането на правото на приспадане, е неправомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу тази част от РА – неправилно.
I.2.3.2 Правилно съдът е отхвърлил оспорването срещу РА в частта за установените допълнителни задължения за ДДС в привръзка с отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „Пауър билд енд трейд“ ЕООД за доставка на строителни материали и за авансови плащания.
Още в извънсъдебната фаза на производството доставката на стоки е поставена под съмнение заради отсъствието на доказателствени средства за превозването и за мястото на предаване, както и начинът на влагане. Видът и количеството на стоките правят основано на обичайните и логическите правила очакването за съществуване на информационни следи за придвижването им в пространството, та в резултат на сделката получателят да е придобил правото да се разпорежда с материалните вещи като собственик /чл. 14, 1 от Директива 2006/112/ЕО/, което е същината на понятието за доставка на стоки. Неустановеността на влагането на материалите изключва използването им за икономическата дейност на получателя, като елемент от фактическия състав на правото на приспадане.
Авансовото плащане е квазиданъчно събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС. В решението на СЕС по дело С-419/02 /т. 50/ е припомнено, че доставките на стоки или услуги подлежат на облагане с ДДС, а не плащанията, направени като възнаграждения за такива доставки. A fortiori, плащанията за сметка на доставки на стоки или услуги, които все още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат облагани с ДДС. Това разбиране е продължено в т. 28 от решението на Съда по дело С-549/11, според което: „за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане“. Елементите на данъчното събитие по фактурите за авансови плащания на „Пауър билд енд трейд“ ЕООД са неопределени. В съответствие с материалния данъчен закон е отказът на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури и да обосноват с това корекцията на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в съответните данъчни периоди. Правилни са изводите на първостепенния съд в същата насока.
Дължима е отмяна на обжалваното решение в частта му за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер 29 277.19 лева и за лихвите за забава в размер 9 263.72 лева, както и за ДДС в общ размер 8 492.80 лева с лихви за забава 751.70 лева. Решението ще бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ДДОДОП – Варна /вместо на НАП на основание 1, т. 6 от ДР на АПК/ деловодни разноски за разликата над 2 165 лева до 2 424.66 лева. В останалата обжалвана част решението ще бъде оставено в сила.
При този изход на спора на Националната агенция за приходите се следват деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 2 165 лева в съответствие с правилата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на „Борачев“ ЕООД разноски в общ размер 5 400 лева, от които за касационната съдебна инстанция 2 480 лева и 2 920лева за упълномеряване на разноските пред първата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92/10.06.2021 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 334 по описа за 2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Борачев“ ЕООД против ревизионен акт /РА/ № Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна относно установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер 29 277.19 лева и за лихвите за забава в размер 9 263.72 лева, както и за ДДС в общ размер 8 492.80 лева с лихви за забава 751.70 лева и вместо него в тази част постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта за установените в тежест на „Борачев“ ЕООД задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер 29 277.19 лева и за лихвите за забава в размер 9 263.72 лева, както и за ДДС в общ размер 8 492.80 лева с лихви за забава 751.70 лева.
ОТМЕНЯ решение № 92/10.06.2021 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 334 по описа за 2020 г. в частта за присъдените в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна деловодни разноски за разликата над 2 165 лева до 2 424.66 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/10.06.2021 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 334 по описа за 2020 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Борачев“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 2 165 лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Борачев“ ЕООД деловодни разноски в размер 5 400 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА