Производството по делото е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 373/02.11.2015 г., постановено по в. гр. д. №651/2015 г. на Софийски окръжен съд.

С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 846/2014 г. на Костинбродския районен съд, е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на О. Й. С. от [населено място], С.. Обл., извършено със заповед №540/07.10.2014 г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „отговорник спомагателни дейности” в [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да заплати на О. Й. С. сумата 5 045, 04 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението, за времето от 07.10.2014 г. до 07.04.2015, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска -27.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът по жалбата О. Й. С., чрез адв. К. Г. оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че по делото не е установено по несъмнен начин, че работодателят е поискал обяснения по чл. 193 КТ като това е достатъчно основание дисциплинарното уволнение да бъде отменено.Същевременно съдът правилно е приел, че не може да цени обясненията на управителя на ответното дружество, дадени в качеството му на свидетел. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното въззивно решение е прието, че дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се на строги формални изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение.В този контекст е прието, че събраните по делото доказателства не установяват, че при провеждане на дисциплинарната процедура спрямо ищцата, работодателят е спазил императивните процесуални изисквания, установени в чл. 193, чл....