Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от В.Б срещу съдебно решение № 71 от 22.05.2017 г. постановено по адм. дело № 123 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Ловеч.
Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че оспорената в първоинстанционното производство заповед е нищожна, тъй като няма доказателства издалият заповедта да е оправомощен за това, съгласно изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). За да издаде оспорения административен акт органът се е позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени структурите на Министерство на вътрешните работи (МВР), осъществяващи контрол по ЗДвП, включително Областните дирекции (ОД) на МВР, но без там да е посочен началникът на сектор „Пътна полиция”. Компетентността на органа не може да се обоснове с тази заповед предвид разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП. По силата на тази норма единственият овластен да приложи тази принудителна административна мярка (ПАМ) е директорът на ОД на МВР – Ловеч. Ответникът не е ръководител на структура, посочена във въпросната заповед, поради което компетентността му да издаде оспорения административен акт би могла да бъде единствено в резултат от делегация, извършена от ръководител на някоя от упоменатите в заповедта структури на МВР. В обжалвания административен акт, като основание за издаването му, е посочена заповед № 295з-99 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч, с която издалият заповедта орган е оправомощен да прилага ПАМ, но не и процесната, която не е обхваната от делегацията, обективирана със заповедта. Към момента на издаването на № 295з-99 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР –...