Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Захариева против решение № 22 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 1409/2016 г. на Административен съд - Варна. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 03-РД/888 от 29.02.2016 г. в частта й по р.ІІ за описаните пет актива и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдени са и разноски в полза на оспорващия. Прави възражения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна - "Евроземеделие 1" ЕООД чрез процесуалния си представител - адвокат Станчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По съществото на спора счита касационната жалба за неоснователна, тъй като актът действително не съдържа мотиви, а отделно от това са приложени референтни цени, определени след постановяване на заповедта за прием на заявления за подпомагане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Производството е образувано по жалба, подадена от "Евроземеделие 1" ЕООД против заповед № 03-РД/888 от 29.02.2016 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" относно неодобрените разходи за пет актива, описани в раздел ІІ: Комбайн от посочената марка, за който не са одобрени 130.201.76 лева; Подобект 1 - Сграда за съхранение и почистване на резене с неодобрени разходи от 304 618.06 лева; Подобект 2 - "Автомобилна везна" с изцяло неодобрени 6415.20 лева; Подобект 3 - Ограда в линейни метри с неодобрени 78831.60 лева; Подобект 4 - Стоварище с изцяло неодобрени 47929.63 лева. Възраженията са били за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, изразяващи се в липса на мотиви към заповедта, както и в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 33, т. 15 от Нареба № 9/2015 г.
Съдът е събрал цялата административна преписка, както и допълнителнно представените писмени доказателствма от ответната страна за обявяване началото на приема на заявления за подпомагане по процесната мярка и за изготвянето, съгласуването и одобряването на списъците на активи - техника и СМР и референтните им стойности. Събрал е и представени от жалбоподателя строителни книжа за строителните обекти. За изясняване на спора е допуснал, изслушал и приел четири заключения на единични съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица В.З, Н.М, В.К и А.П.П е и тройна съдебно-техническа експертиза от 5.06.2017 г. от вещите лица В.К, А.П и К.В и още една тройна съдебно-техническа експертиза от 16.10.2017 г. от вещите лица М.А, А.П и Л.В.Н е описал съдържанието на някои от заключенията. При целия този изобилен доказателствен материал, съдът е направил обобщени и изцяло бланкетни правни изводи за липса на мотиви към оспорените части от заповедта, както и за неправилно прилагане на материалния закон във връзка с тълкуването на референтни разходи. В пълно противоречие с основни правни понятия съгласно приложимата наредба № 9/2015 г. е приел наличие на наложени финансови корекции. Изобщо не е отчел различните основания на административния орган за неодобравяне на разходите - надвишаване на одобрените такива по отношение на комбайна и Подобект 3 и проблеми във връзка с липсата на подробни количествени сметки за предвидените СМР за подобекти 1.2. и 4. За всички тях обобщено е счел неправилно прилагане на одобрени след подаване на заявлението за подпомагане разходи, водещо до материална незаконосъобразност на оспорените пет части от заповедта. Отменил я е изцяло и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на задъжителните съдебни указания по тълкуване и прилагане на закона. В същото време за всички четири разхода за СМР, съдът не е формирал каквито и да било указания. Счел е за неоснователно възражението на процесуалния представител на ДФЗ за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е присъдил в цялост доказаните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е правилно единсвено, като краен резултат по отношение на неодобрените разходи за Комбайн, за Сграда за съхранение и почистване на резене и за Ограда. В останалите му части е неправилно.
Видно от данните по делото, търговското дружество е подало заявлението си за подпомагане по Наредба № 9/2015 г. в последните дни от обявения прием със заповед на МЗХГ от 27.03.2015 г. Към този момент е бил обявен списък с референтните цени на земеделската техника от 29.04.2015 г. За процесния модел комбайн, внос от "Анимекс" ЕООД са одобрени референтни разходи в размер на 450822.80 лева. Въпреки тях, жалбоподателят е поискал от вносителя на 26.05.2015 г. и е получил оферта на стойност 500692 лева. Претендирал е пред ДФЗ подпомагне за комбайна в размер на 490700 лева. При тези данни по преписката, земеделската техника попада в хипотезата на чл. 32, ал. 11 от наредбата и на бенефециера е следвало да се одобри разход в размер на обявения референтен такъв от 450822.80 лева. Вместо това административният орган е одобрил разхода по начина, по който той е определен за референтен след 28.08.2015 г. в размер на 360 498.24 лева. С това неправилно е приложил материалния закон и заповедта в частта й относно отказа да бъдат одобрени разходи за процесния комбайн за разликата от 90324.56 лева е незаконосъобразна и правилно е отменена.
Всички останали обжалвани части от административния акт касаят извършени строително-монтажни работи. Референтните разходи са определени за тях на 16.04.2015 г. и през август на същата година не са променяни. Съгласно раздел "А", т. 4 от обявения списък, одобреният референтен разход за ново строителство на самостоятелна стопанска сграда без система за климатизация е 475 лева. Видно от заключенията на тройната съдебно техничеста експертиза от 5.06.2017 г и от 16.10.2017 г., одобрените референтни разходи биха били 583300 лева, а по проект стойността е 505688.64 лева. В тази хипотеза отново се прилага чл. 32, ал. 11 от наредбата, като се одобри за финансиране разходът до по-ниския му размер. Конкретно по отношение на този актив спорът не е на плоскостта на одобрените референтни разходи. В заповедта е отказано одобряване на разход от 304 618.96 лева с мотив, че не са представени подробни количествени сметки за предвидените СМР, заверени от технически правоспособно лице. Съображенията са твърде бланкетни и освен, че не позволяват на бенефициера да ги оспори с конкретни възражения, затрудняват съдебната проверка за законосъоразност. Видно от заключението на В.К от 29.11.2016 г., от отделните проектни части за склада, само за част "Конструктивна" липсва КСС. Експертът А.П в заключението от 14.03.2017 г. в табличен вид в съответните приложения вече конкретно е отразила кои са неописаните видове СМР, съгласно допълнително приложените документи по делото. Заключение по същите въпроси е направено и от тройната експертиза от 5.06.2017 г. Всичко това налага ново произнасяне с излагане на конкретни мотиви във връзка със заявените за финансиране разходи за изграждането на склада, като се вземат предвид всички събрани по делото доказателства и начина, по който те са интерпретирани в експертизите.
За ажурната ограда - Подобект 3, изпълнителният директор е отказал одобряване на разход в размер на 78831.60 лева, единствено позовавайки се на чл. 33, т. 15 от наредбата, обявяващ за недопустими разходи, инвестициите в частта им, надвишаваща одобрените разходи. Както бе посочено за одобрените разходи за СМР за склада, по отношение на оградите са налице одобрени еднакви разходи през април и август на 2015 г. Разграничението е в зависимост от вида на оградата: линеен метър от ажурна ограда е 102 лева, а от телена ограда 23 лева. Проектът на жалбоподателя е за ажурна ограда с дължина от 274 линейни метра. Видно от заключението на вещото лице Петрова, заявените разходи за този подобект са на стойност 102291.60 лева за ограда с дължина 1020 м. Действителната й дължина обаче е далеч по-малка - 272 м. плюс 8 м портал. В тройната експертиза от 5.06.2017 г., тримата експерти в отговора си на Въпрос № 4 са квалифицирали предвидената ограда, като "ажурна". Посочили са още, че офертната цена по договора от 1.06.2015 г. не съответства на представения проект. В приложение № 4 при прилагане на одобрените референтни разходи са изчислили стойността й на 28764 лева. Фиксираната в таблицата по приложението сума съответства на изградената ограда при одобрената рферентна стойност за ажурна ограда от 102 лева. Същият резултат при изчисленията е отразен и във втората тройна съдебно-техническа експертиза от 16.10.2017 г. Ето защо остават неясни мотивите на административния орган при одобряване на разходи в нея в размер на 23460 лева, съставляващи стойността на 1020 л. метра телена ограда по 23 лева на линеен метър. Липсата на мотиви води на самостоятелно основание до незаконосъобразност на заповедта и в тази й част. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила по отношение на Подобект 3, като краен резултат, но с мотивите, отразени в настоящия съдебен акт.
По отношение подоектите Автомобилна везна и Разтоварище, мотивите на административния орган са липса на подробно КСС, заверено от технически правоспособно лице (проектант). Поради това и за двата подобекта е налице цялостен отказ. Вещото лице В.К е потвърдил липсата на количествени сметки и работен проект. Изводите принципно са потвърдени и от вещото лице А.П.П това отказът да се одобрят разходите за тези два подобекта е законосъобразен. Жалбата по отношение на тях е била неоснователна и е подлежала на отхвърляне. Като не е съобразил тези обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение, което в тези му части следва да се отмени.
Това на свой ред води до отмяна на първоинстанционното решение и в частта му за разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че предмет на съдебен контрол е законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, който спор няма материален интерес и по отношение на адвокатските възнаграждения не се прилагат разпоредбите на съответната наредба за минималните адвокатски възнаграждения в тези й части. Още повече, че за този вид оспорване в Наредба № 1/2004 г. има предвидено специална разпоредба – чл. 8, ал. 2, т. 7, според която минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗПЗП е 500 лв. На тази плоскост е следвало да се разгледа от съда и възражението на процесуалния представител на ответната страна за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Това обаче не е решаващо за настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, разноски за адвокат се присъждат в полза на оспорващия само в случай на отмяна на обжалвания административен акт. Не е предвидена отговорност за разноските при частична отмяна на административния акт. Не би могло да се приложат субсидиарно праевилата на чл. 78, ал. 1 ГПК, той като те касаят само спорове с материален интерес. Е. защо решението на административния съд в частта му за разноските е неправилно и следва да се отмени, като се остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Всяка страна следва да понесе направените от нея разноски за двете съдебни производства.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 1409/2016 г. на Административен съд - Варна в частта му, в която е отменена заповед № 03-РД/888 от 29.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по раздел ІІ, за Подобект 2 "Автомобилна везна 60 т." и Подобект 4 "Стоварище" и в частта му, в която на"Евроземеделие 1" ЕООД със седалище в град Силистра, ул. "Добруджа" № 1, ет. 6 са присъдени съдебни разноски в размер на 9846 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Евроземеделие 1" ЕООД против заповед № 03-РД/888 от 29.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта й по раздел ІІ, за Подобект 2 "Автомобилна везна 60 т." и Подобект 4 "Стоварище".
ОСТАВЯ Б ЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Евроземеделие 1" ЕООД за присъждане на разноски за производството пред административния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 1409/2016 г. на Административен съд - Варна в останалата му част.
О. Б. У. исканията на "Евроземеделие 1" ЕООД и изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.