Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище гр. [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г.П., подадена чрез процесуалния представител адв.И.Г.,срещу решение № 2134/31.03.2017г., постановено по адм. д. № 9511/2015г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа(без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч.

В касационната жалба са инвокирани доводи за нищожност, алтернативно за неправилност на съдебното решение, като се релевират основанията за касационна отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 АПК .За първото-поради липса на собствени мотиви, изразяващи волята на съда и „буквален препис на 3 решения на ВАС,а за второто - поради това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с основни съображения, че съдът неправилно приел обжалваното Решение Ц- 27 на КЕВР за законосъобразно, въпреки че цената за достъп по процесната точка "неправомерно” включва разходи за допълнителен резерв, включени в цената за достъп по раздел ІV, т. 1 от същото решение, откъдето следвало, че " "[фирма]" е компенсиран за разходи, които не доказал", в нарушение на чл. 4 и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, респ. и че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи...