Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя В. Д., срещу решение № 1707/18.10.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 703 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615002338-091-001/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му по ЗКПО. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Като противоречащо на процесуалния закон определя липсата на собствени мотиви на съда и възпроизвеждането на изводите от потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Предлага собствена интерпретация на фактите, основана на оценка на доказателствените средства. Иска отмяна на решението и на РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за частична основателност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Пловдив е оспорен РА в потвърдената при оспорването по административен ред част относно установените в тежест на [фирма] публични задължения: 1. По ЗДДС - в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 7 225.10 лева; допълнително начислен на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС данък в общ размер 25 825.80 лева с лихви за забава в общ размер 4 818.83 лева, както и лихви в размер 316.52 лева за преждевременно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в противоречие с разпоредбата на чл. 151, ал. 4 ЗДДС;...