Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение [ЮЛ] срещу решение № 7007 от 24.11.2017 г. постановено по административно дело № 8851 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че отказът на Управляващият орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество (ПТС) между Р. Б и Р. Т по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) 2007-2013 г. при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да верифицира разходите за възнаграждения на ръководителя и счетоводителя на проекта поради несъответствие на сключените с тях трудови договори с чл. 136 от Кодекса на труда (КТ). Излага, че разходите са направени във връзка с изпълнението на проекта и в рамките на периода на допустимия по програмата период. Погрешно посоченото правно основание за сключването на трудовите договори не означава, че от страна на служителите не е престиран труд и не им се дължи възнаграждение. Необосновано съдът е приел, че не са ангажирани доказателства относно наличието на основни трудови договори с друг работодател по отношение на счетоводителя и ръководителя на проекта, съответно трудовите договори са погрешно регистрирани в Национална агенция за приходите. АССГ не е обсъдил представената от Сдружение [ЮЛ] заповед № 3 от 28.10.2015 г. на ръководителя на сдружението, с която е въведено сумирано изчисляване на работното време и присъствени форми на месечното разпределение на часовете и времеви отчети. Съдът не е обсъдил нито обстоятелството, че трудовите договори на двамата служители са срочни със срок до приключването на проекта, нито представените в хода на делото декларации за съгласие по чл. 113, ал. 2 от КТ. Подписването на такава декларация от страна на служителите не прави заповед № 3 от 28.10.2015 г. на ръководителя на Сдружение [ЮЛ] нищожна. Счита за неправилен извода на съда, че не следва да се възстановяват направените командировъчни разходи за пътуване до Турция в периода 23-24 юли 2016 г. и 28-29 юли 2016 г. от лицето Р. Г., тъй като същата е експерт в Сдружение [ЮЛ], но не е член на екипа по проекта. Липсва нормативна разпоредба, която да съдържа изискване разходите за командировка да се признават за допустими само в случаите, в които са направени за лица от екипа по проекта, ангажирани възмездно с неговото изпълнение. Липсва нормативно изискване в заповед № 7 от 01.06.2016 г. за определянето на Р. Г. като лице, което да работи по проекта, да се посочи, че същата ще бъде изпращана в командировка. Съдът не е изследвал и не е обсъдил в мотивите си съдържанието на цитираната заповед в нейната цялост. Така според т. 7 от заповедта Р. Г. е определена за отговорник на дейността на доброволците в качеството й на доброволец – експерт проекти в сдружението, като в т. 8, т. 9 и т. 10 от заповедта са разписани правилата за командироване, според които Р. Г., както всеки друг ангажиран с работа по проекта доброволец, може да бъде командирована в Р. Т за сметка на разходите, заложени и одобрени от УО в бюджета по проекта, да пътува в командировка като част от екипа по проекта за работни срещи между двата партньора по бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“ и съобразно подписания договор с изпълнител за организиране на пътуване за участие в работни срещи в Турция с експерти от България. Твърди, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 8 от Постановление на Министерски съвет за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Програмата за трансгранично сътрудничество между Р. Б и Р. Т по Инструмента за предприсъединителна помощ за програмния период 2007-2013 г. (ПМС № 275 от 2009 г.). В Ръководството за изпълнение на проекти по ПТС между Р. Б и Р. Т по ИПП 2007-2013 г. и съфинансирани от държавните бюджети на Р. Б и Р. Т (Ръководство за изпълнение на проекти) липсва дефиниция за понятието „членове на екипа на проекта“. Това понятие обхваща всички ангажирани с изпълнението на проекта лица без ограничение във формата на ангажираност – възмездно или безвъзмездно, на трудов или на граждански договор или като доброволец. Излага, че в графа „Административни разходи“ по бюджетна линия 1 разходът не е разписан като възнаграждение за членове на екипа на проекта, а като възнаграждение за персонала на проекта, което означава, че екипът би могъл да включва и членове, работещи срещу и/или дори без възнаграждение. В ръководството за изпълнение на проекти е заложено единствено ограничение дневните разходи да бъдат само за членове на екипа по проекта, но чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. препраща към приложимото законодателство в областта, т. е. към Наредба за командировките в страната и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Процесните разходи за заплати и за командировки са проверени от двама независими външни експерти, осъществили първо ниво контрол, както и от вътрешен финансов експерт на МРРБ, осъществил второ ниво на контрол, като и трите лица са определили цитираните разходи като допустими. В административния акт незаконосъобразно е определена основата, върху която е изчислен размерът на финансовата корекция, тъй като са взети предвид и допустимите разходи, представляващи национално съфинансиране от бюджета на Р. Б, които представляват 15 % от предоставената по проекта помощ. АССГ не е обсъдил коя от изброените хипотези на чл. 70, ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е приложима в случая. Освен това съдът не е отчел обстоятелството, че с процесния административен акт УО едновременно е наложил финансова корекция и е постановил отказ от верификация на разходите поради тяхната недопустимост. Сочи, че смесването на института на определяне на финансова корекция с института на верификация на разходите от страна на съда представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до необоснованост на съдебното решение. Предвид изложеното моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество между Р. Б и Р. Т по Инструмента на предприсъединителна помощ 2007-2013 г. при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Сдружение [ЮЛ] срещу решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Турция 2007-2013 г., с което на Сдружение [ЮЛ] е определена финансова корекция в размер на 1 391, 87 евро без ДДС за недопустими разходи по бюджетна линия 1 „Административни разходи“ и бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-02-29-588 от 27.10.2015 г. по проект „Разработване на уеб-базирана платформа за електронно обучение на български и турски език“, като е осъдил Сдружение [ЮЛ] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 200, 00 лева.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че Сдружение [ЮЛ] е получател на безвъзмездна финансова помощ по договор за субсидия по ПТС № РД-02-29-588 от 27.10.2015 г. за изпълнение на проект с наименование „Разработване на уеб-базирана платформа за електронно обучение на български и турски език“, финансиран от Европейския съюз по Инструмента на предприсъединителна помощ България–Турция 2007-2013г. С писмо № 99-002-822 от 10 от 01.02.2017 г. на ръководителя на Съвместния секретариат по ИПП Програма за трансгранично сътрудничество бил препратен анекс № 13-2 „Уведомление от персонала на УО относно нередност”, който съдържал съмнения за нередности. Във връзка с констатациите от извършената проверка е изготвен доклад от Главния директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ (ГД „УТС“), в който е направен анализ на констатираните нарушения, като е изразено становище, че констатираните нередности обуславят налагането на финансова корекция в размер на 21 723, 20 евро. С писмо изх. № 99-00-2-822 от 12 от 22.03.2017 г. Сдружение „Агенция за социална интеграция“ е уведомено за констатациите в доклада, за становището на УО и за предложението да бъде наложена финансова корекция в съответния размер, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ му е предоставена възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. С писмо вх. № 99-00-2-822/13 от 10.04.2017 г. Сдружение [ЮЛ] се е възползвало от предоставената му възможност и е направило възражения. С нов доклад от М. К. – началник на отдел „Законодателство и нередности“ с № ОД-2068 от 17.05.2017 г. е предложено на ръководителя на УО да приеме, че са налице нередности по изпълнението на проекта в размер на 1 391, 87 евро, представляващи недопустими разходи по бюджетна линия 1 „Административни разходи“ - изплатени възнаграждения в нарушение на чл. 136 от КТ, и бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“ - изплатени командировъчни в нарушение на чл. 6 т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. по договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-02-29-588 от 27.10.2015 г. по проект „Разработване на уеб-базирана платформа за електронно обучение на български и турски език, а за останалите констатации е прието, че липсва основание за налагане на финансова корекция. В резултат на горното ръководителят на УО на ПТС по ИПП България - Турция 2007-2013 г. издал процесното решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г., с което на Сдружение „Агенция за социална интеграция“ е наложена финансова корекция в размер на 1 391, 87 евро, представляващи недопустими разходи по бюджетна линия 1 „Административни разходи“ - изплатени възнаграждения в нарушение на чл. 136 от КТ и бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“ - изплатени командировъчни в нарушение на чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. по договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-02-29-588 от 27.10.2015 г. по проект „Разработване на уеб-базирана платформа за електронно обучение на български и турски език“. В процесното решение като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 136 от КТ за нарушението по т. 7.1, и на чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. за нарушението по т. 7.2, като нередността е квалифицирана като недопустим разход. В това решение по отношение на разходите на Сдружението по бюджетна линия 1 „Административни разходи“ УО е приел, че представените два трудови договора № 1 от 15.06.2016 г. с М. В. - ръководител на проекта и № 2 от 30.08.2016 г. с В. Т. - счетоводител по проекта, сключени на основание чл. 111 и чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, като допълнителни трудови договори за извършване на определена работа при работодател, различен от основния и не отговарят на изискванията на чл. 136 от КТ за максимална продължителност на работното време. За да приеме този извод органът. УО е приел, че двата договора имат характер на основен трудов договор, доколкото в същите е посочен характерът на извършваната работа, работното време, трудовото възнаграждение и липсва отбелязване, че се сключват като допълнителни трудови договори. Прието е, че нарушение на чл. 136 от КТ по договорите са отчетени 12 часови работни дни и повече от 40 часа работа седмично. Въз основа на горното УО е приел, че разходите за заплати на ръководителя на проекта за работа за 72 часа за периода юни-октомври 2016 г. размер на 844, 56 лв. и на счетоводителя на проекта за работа за 152 часа за периода август-октомври 2016 в размер на 1 486, 56 лв. или общо 2 331, 12 лв. (1 191, 90 евро) са недопустими. По отношение на втората нередност е посочено, че разходите, свързани с Р. Г. на стойност 391, 10 лв. (199, 97 евро) за дневни пари (за период от 4 дни по 39, 10 лв. дневно) и разходи за настаняване (2 нощувки по 11, 35 лв.) са недопустими, тъй като същата не е член на екипа по изпълнение на проекта.

Въз основа на горното съдът е приел, че съгласно пар. 5 от ДР на ЗУСЕСИФ законът е приложим по отношение на финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като съгласно т. 4 от разпоредбата органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Анализирал е разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 52, изр. второ и чл. 53 от Меморандума за разбирателство между правителството на Р. Б и правителството на Р. Т за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ (Меморандума), чл. 11, т. 3 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Методологията, отм. ), чл. 5, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ (в приложимата редакция) във връзка със заповед № РД-02-14-375 от 16.05.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Приел е, че са спазени изискванията за форма на административния акт, в това число като са посочени в него фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. По същество на спора съдът е посочил, че съгласно подадени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ до Национална агенция за приходите Сдружение „Агенция за европейска интеграция” не е декларирало, че трудовите договори с ръководителя и счетоводителя на проекта са срочни. Приел е, че получателят на помощта не е представил доказателства, че посочените двама служители по същото време са имали регистрирани основни трудови договори с друг работодател. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 113, ал. 1-5 от КТ и е приел, че доколкото сключените в ръководителя и счетоводителя на проекта трудови договори имат носят признаците на основни, а не на допълни такива, то правилото на чл. 113 ал. 2 от КТ за даване на съгласие за полагане на труд за работа над 48 часа седмично не може да намери приложение. Отделно от това е посочил, че за ръководителя на проекта продължителността на полагания труд в нарушение на чл. 136 от КТ е пет месеца, поради което излиза извън допустимия период от четири месеца съгласно разпоредбата на чл. 113 ал. 5 от КТ. Приел е, че по отношение и на двете лица е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ, установяващи петдневна работна седмица с нормална продължителност на работното време до 40 часа. АССГ е приел, че разпоредбата на чл. 142 от КТ за сумарно отчитане на работното време не може да намери приложение, доколкото и в двата трудови договора е уговорено почасово работно време (800 и 480 часа) за целия период на договора. Въз основа на горното съдът е достигнал до извод, че установеното от работодателя Сдружение [ЮЛ], със заповед по чл. 142, ал. 2 от КТ, сумарно изчисляване на работното време е недопустимо. Предвид изложеното е обосновал, че разходът за възнаграждения е направен в нарушение на чл. 136 от КТ, поради което и изводът на УО за наличието на нередност по чл. 70 ал. 1 т. 10 от ЗУСЕСИФ е правилен. АССГ е приел за правилни изводите на УО и по отношение на втората нередност, свързана с недопустими разходи по бюджетна линия 2 по два броя командировъчни заповеди за 2 пътувания до Енез, Турция, организирани в периода 23-24.07.2016 г. и 28-29.09.2016 г. по отношение на лицето Р. Г. (експерт в [ЮЛ]), която не е член на екипа по проекта. Посочил е, че съгласно чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. допустими разходи по проекта са разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни) на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта в страната и в чужбина, при положение, че са извършени и отчетени в съответствие с правилата на програмата и/или разпоредбите на приложимото законодателство в тази област. Изложил е, че т. 6.10 от Наръчника за изпълнение на проекти урежда кои са документите, въз основа на които се признават извършени разходи. Приел е, че доколкото Р. Г. работила по проекта въз основа на вътрешна заповед на управителя на Сдружение [ЮЛ], а не въз основа на трудов договор, то същата няма качеството на член на екипа по изпълнение на проекта. В подкрепа на извода за наличието на нарушение на чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. и нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ съдът е посочил, че в заповед № 7 от 01.06.2016 г. не е предвидено Р. Г. да бъде командирована в Турция, а да работи като доброволец по определени дейности на територията на страната. На последно място АССГ съдът е приел, че размерът на корекцията е определен законосъобразно. Посочил е, че в настоящия случай финансовата корекция е наложена като недопустим разход, съответно, противно на оплакванията на жалбоподателя, доколкото не е използван пропорционален метод за изчисление на корекцията, средствата, предоставени по проекта като национално съфинасиране, не са включени в основата за определянето й. Решението е неправилно.

Неправилен е изводът на АССГ, че процесното решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Турция 2007-2013 г. е издадено в съответствие с материалния закон. Видно от съдържанието на процесния административен акт УО е приел като основание за определяне на финансова корекция на Сдружение [ЮЛ] наличието на две нередности, изразяващи се в недопустимост на извършени от получателя на помощта разходи в общ размер от 1391, 87 евро без ДДС, както следва: в размер на 1 191, 90 евро по бюджетна линия 1 „Административни разходи“, представляващи разходи за заплати на ръководителя на проекта за работа за 72 часа за периода юни-октомври 2016 г. в размер на 844, 56 лв. и на счетоводителя на проекта за работа за 152 часа за периода август-октомври 2016 г., и недопустимост на разходи в размер на 199, 97 евро по бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“, представляващи командировъчни разходи за дневни пари и за настаняване на Р. Г.. Като правно основание за определяне на финансова корекция за първата нередност УО е посочил разпоредбата на чл. 136 от Кодекса на труда, а за втората – чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. В т. 10 от административния акт УО изрично е посочил, че и двете нередности се изразяват в недопустими разходи по проекта.

Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 6 от Регламент (ЕО) № 718/2007 на Комисията от 12 юни 2007 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ, съдържа следните елементи: а) нарушение на разпоредба от приложими правила и договори; б) действие или бездействие на стопански субект; в) нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, чрез отчитане неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице – Сдружение [ЮЛ] има качеството на стопански субект, защото участва в изпълнението на помощта от Инструмент за предприсъединителна помощ.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените в цитираната разпоредба правни основания. Както се посочи по-горе, в решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Турция 2007-2013 г., като фактическо основание за определената финансова корекция е посочено, че са налице недопустими разходи поради неспазване на законодателството в областта на трудовото право и по-конкретно максимално допустимото работно време по основен трудов договор, както и поради неспазване на изискванията за допустимост на командировъчни разходи за лица, ангажирани с участие в проекта. Като правно основание УО е посочил съответно нарушение на чл. 136 от КТ и чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. От съдържанието на оспорения административен акт се установява, че УО не твърди наличието на нито една от хипотезите, предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 1 до 9 от ЗУСЕСИФ (в релевантната към датата на издаване на решението редакция). Единственото основание за определяне на финансова корекция на получателя на помощта е констатацията за недопустимост на двата вида разходи по бюджетна линия 1 „Административни разходи“ и бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“ по проекта поради нарушаване съответно на чл. 136 от КТ и на чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г.

Управлението и разходване на средства от бюджета на Съюза в режим на споделено управление предполага двустепенност, достатъчно ясно и функционално обособена, за да бъдат изведени отделни правила за отделните органи при упражняване на отделните им правомощия. Съгласно чл. 17 от Договора за Европейския съюз и чл. 317 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз), Комисията е отговорна за изпълнението на бюджета на Съюза. Тя има основното задължение като висш орган на изпълнителната власт в Европейския съюз и първостепенен разпоредител, да осигури законосъобразното и ефикасно разходване на средства от бюджета на Съюза, като същевременно с това носи основната отговорност за предприемане мерки за недопускане измами с бюджетни средства. Целевото предназначение на средствата от Европейския съюз предполага управлението на отпуснатите средства от националните администрации, като най-пряко свързани с частно-правните субекти по места. Държавите-членки, съобразно посочената нормативна база, са длъжни да предприемат законодателни мерки, с които да реализират основното си задължение по недопускане нарушения, респ. предотвратяването им или отстраняване на вредните последици от тях. При липса на релевантна съюзна уредба, размерът на корекциите следва да бъде уреден в акт на националното законодателство. В процесния казус Р. Б не е предприела законодателни рамки предвиждащи определяне на корекция за нарушения извън посочените в ЗУСЕСИФ и в Методологията, респективно в Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, каквото в настоящия случай от УО не се твърди да е налице.

Посочената от АССГ т. 10 от чл. 70, ал. 1 на ЗУСЕСИФ, като основание за определяне на корекцията, не е посочена в оспорения акт на ръководителя на УО. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ не би могла да е основание за определяне на корекцията, тъй като към датата на издаване на решението - 18.05.2017 г. е съставлявала т. 9 от посочената разпоредба. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет.

Неизпълнението на задължението за приемане на конкретна национална уредба за посочените от УО нарушения на чл. 136 от КТ и чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. води до липса на нормативноустановеност на подлежащата на определяне корекция. Липсата на ясна нормативна регламентация не позволява на държавата да определи корекция, тъй като по този начин нарушава оправданите правни очаквания и правната сигурност, определяйки своеволно и непредварително определен размер на корекция на частно-правните субекти. В този контекст въпросът налице ли е допуснато от Сдружение “Агенция за европейска интеграция” нарушение на чл. 136 от Кодекса на труда, респ. на чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. се явява ирелевантен, доколкото извършването на нарушение на тези разпоредби не е предвидено нормативноустановено основание за определяне на финансова корекция.

На следващо място в процесния административен акт е налице противоречие между визираните в акта правни и фактически основания относно допустимостта на разходите и разпоредения в диспозитивната му част правен резултат. Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ режим на материята извършеното от УО смесване между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. В случая в разпоредителната част на административния акт е изразена волята на УО за определяне на финансова корекция в общ размер от 1 391, 87 евро без ДДС, докато в мотивите на акта по отношение и на двете твърдени нередности са изложени съображения за недопустимост на разходите, съответно са посочени нарушени разпоредби от националното законодателство, относими именно към допустимостта на разходите. Така по отношение на нередността по т. 7.1. от акта УО е изложил като мотив за недопустимост на разходите за заплати за ръководителя и счетоводителя на проекта обстоятелството, че и за двамата служители са отчетени изработени часове над максимално допустимото съгласно КТ работно време при основен трудов договор. По отношение на нередността по т. 7.2. са изложени мотиви за недопустимост на разходите за дневни и квартирни пари при две пътувания до Енез, Турция на лицето Р. Г. поради обстоятелството, че същата не е член на екипа по изпълнение на проекта съгласно изискването на чл. 6, т. 8 от ПМС № 275 от 2009 г. Както се посочи по-горе недопустимостта на даден разход поради с оглед несъответствието му с нормативно регламентираните условия е основание за отказ от верификация на разхода, но не е предвидена като нередност по смисъла на общностното и националното законодателство, представляваща основание за определяне на финансова корекция. Определянето на финансова корекция въз основа на неотносими правни и фактически основания представлява съществен порок във волеизявлението на административния орган и води до материална незаконосъобразност на акта.

Изложеното по-горе води до извод, че решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Турция 2007-2013 г. е издадено в нарушение на приложимия материален закон. Като не е установил този порок на оспорения пред него административен акт и е отхвърлил жалбата на Сдружение [ЮЛ] против него, АССГ е постановил съдебно решение, което противоречи на материалния закон. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради което решението следва да бъде отменено, като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Турция 2007-2013 г. да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски е основателно. Поради това на Сдружение [ЮЛ] следва да бъдат присъдени претендираните и направени в производството разноски, съгласно приложените списъци по чл. 80 от ГПК в общ размер на 1 312, 33 лв., от които сумата от 891, 77 лв. – разноски в първоинстанционното производство и сумата от 420, 56 лв. - разноски в касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7007 от 24.11.2017 г. постановено по административно дело № 8851 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № РД-02-14-390 от 18.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Турция 2007-2013 г., с което на Сдружение [ЮЛ] е определена финансова корекция в размер на 1 391, 87 евро без ДДС за недопустими разходи по бюджетна линия 1 „Административни разходи“ и по бюджетна линия 2 „Пътуване и настаняване“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-02-29-588 от 27.10.2015 г. по проект „Разработване на уеб-базирана платформа за електронно обучение на български и турски език“.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Сдружение [ЮЛ], БУЛСТАТ[ЕИК], сума в размер на 1 312, 33 лв. (хиляда триста и дванадесет лева и тридесет и три стотинки) разноски по делото. Решението е окончателно.